Решение № 4524 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2017 г.

Решение № 4524 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2017 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мултипринт" ООД - гр. К. чрез процесуалния си представител адв. Б. П. срещу решение № 4828/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 10455/2016 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22222514003129-091-001/08.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1647/20.09.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 61 141,56 лв. по фактура № 10...7/13.10.2011 г., издадена от "ВИП Дизайн" ЕООД, като е определено задължение единствено за лихви в размер на 293,72 лв. за невнесен в срок допълнително установен ДДС. Р. се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнението към касационната жалба са развити тези оплаквания, като се твърди, че неправилно съдът се е съсредоточил в изследване на веригата от доставки, като крайният извод е, че след като липсват документи, от които да се установи, че доставчикът е бил собственик на хартията, то не може да се установи и че е налице прехвърляне правото на собственост върху стоката. Излагат се доводи, че по делото безспорно е установено посредством съдебно-счетоводна експертиза и банкови документи, че чешката фирма "Krevinamon S. R. O" е предала хартията на "ВИП Дизайн" и е получила по банков път общо сумата 571 695,19 лв. По този начин според касационния жалбоподател се доказвало участието на чешката фирма, както и че от писмените обяснения на другия участник във веригата "Елидис" ЕООД, който сочи, че е продал стоката на "Krevinamon S. R. O", за което е представил и договор за продажба на хартията. Неправилно в тази връзка твърди, че съдът е приел, че част от операциите не са житейски и търговски логични, но не е отговорил на въпроса какво е отношението и участието на "Мултипринт" ООД в този механизъм. Развива и довод, че ако действително е налице привидност на доставката от "ВИП Дизайн" ООД не е ли фундаментално положение, че другият участник в привидната сделка "Мултипринт" ООД трябва да знае за това, доколкото привидната сделка все пак си остава двустранен договор? Излага се оплакване в тази връзка, че съдът не е обосновал този важен детайл, от който изцяло зависи правото на данъчен кредит, доколкото стоката обективно съществува. Касаторът твърди, че крайно неотносими към добросъвестността на "Мултипринт" ООД са и подробно развитите доводи в обжалваното решение в частта на липсващите документи за ВОП от Полша с получател "Елидис" ЕООД към чешкото дружество и накрая ВОП от чешкото дружество към "ВИП Дизайн" ЕООД. Твърди, че правото на разпореждане е прехвърлено по силата на договор за покупко-продажба и по силата на физически предадената стока към "Мултипринт" ООД, от името и за сметка на "ВИП Дизайн" ЕООД. Сочи се в касационната жалба, че липсва анализ и аргументиране от съда на недобросъвестността на "Мултипринт" ООД и в тази връзка сочи съдебна практика на СЕС по дело С-255/02. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кирова я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение, тъй като същото е постановено след обсъждане на всички относими доказателства по делото и след анализ на същите. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставката по спорната фактура № 10...7/13.10.2011 г., издадена от "ВИП Дизайн" ЕООД за доставка на хартия "Офсет AMBER 120/кв. м., роли 800 - 153237 кг." При обсъждане на представените по делото доказателства съдът е приел, че с тях се цели да се докаже верига от доставки на една и съща стока, като в хронологичен ред същите са твърдени да са осъществени по следния начин: "A. P." - Полша доставя на българското дружество "Елидис" ООД процесното количество хартия, за която доставка са издадени фактури през месеците септември и октомври 2011 г., протоколи по чл. 117 ЗДДС за ВОП, ЧМР, в които е посочено, че стоката е за "Мултипринт" ООД в гр. К., а като алтернативен адрес е посочен този на "ВИП Дизайн" ЕООД. Съдът е установил също така, че са представени и опаковъчни листове, в които е посочено, че пратката е за жалбоподателя. От управителя на "Елидис" ЕООД З. Р. в писмено обяснения е установено, че хартията е била предмет на последваща реализация за чешкото дружество "Krevinamon S. R. O" и в счетоводството на "Елидис" ЕООД е деклариран ВОД. Пак от обясненията на управителя З. Р. съдът е установил, че "Елидис" ЕООД не е имало търговски взаимоотношения през 2011 г. с "ВИП Дизайн" ЕООД, а само такива с "Мултипринт" ООД, но същите не били свързани с доставките от полското дружество "A. P.". От друга страна в обжалваното решение е установено, че издадената към "Мултипринт" ООД фактура, е налице и договор от 23.09.2011 г. за доставката на процесната хартия "A. G." 120гр./кв. м., а от потвърдителното писмо на жалбоподателя се установява, че хартията е получена с отбелязване, че тя е произведена и транспортирана от "A. P.". Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че са налице безспорни доказателства единствено за доставката на хартия, осъществена между "A. P." и "Елидис" ЕООД. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че липсва икономическа и житейска логика от създаване на гореописаната верига от доставки, защото и от обясненията в хода на ревизията процесната хартия е била необходима за отпечатване на избирателни бюлетини за изборите през 2011 г., за което жалбоподателят е имал кратки срокове и затова не може да се приеме обосновано хартията, която съгласно ЧМР е доставена при жалбоподателя в склада му в гр. К. на 06.10.2011 г., 07.10.2011 г., 08.10.2011 г. и 10.11.2011 г. да бъде обект на предходна продажба към "Krevinamon S. R. O" с фактури от 29.09.2011 г., 01.10.2011 г., 03.10.2011 г. и 04.10.2011 г., които дати напълно съвпадат с датите на издадени от "A. P." към "Елидис" ЕООД - 29.09.2011 г., 01.10.2011 г., 03.10.2011 г. и 04.10.2011 г. Проследявайки описаната верига от доставки съдът е направил извод, че не е установена по категоричен начин реалността на процесната доставка, по която жалбоподателят е упражнил правото на данъчен кредит. В тази връзка съдът се е позовал и на съдебна практика на СЕС. Обжалваното решение е правилно постановено. За успешното упражняване правото на данъчен кредит, получателят по доставката е длъжен да установи всички положителни факти, установяващи, че доставката е действително извършена. В случая се касае за доставка на стока по фактура № 10...7/13.10.2011 г. с посочен в нея доставчик "ВИП Дизайн" ЕООД. С оглед различието в дефинирането на понятието "доставка на стока" между чл. 6, ал. 1 ЗДДС, който изисква да се установи прехвърляне правото на собственост на стоката, в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО изискването е да се установи прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че доставчикът може и да не бъде собственик на вещта. При всички случаи обаче и чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директивата изискват да се докаже предаването на стоката от доставчика на получателя. В процесния случай това обстоятелство, като част от фактическия състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС не е доказано. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и от тях обосновано е направил извод за неустановена реалност на доставката по спорната фактура, издадена от "ВИП Дизайн" ЕООД. Издадената фактура на 13.10.2011 г. и предшестващият я договор от 23.09.2011 г. са доказателства само за възникнали облигационни правоотношения между страните по доставката, но с тях не се доказва извършването й. Липсват писмени доказателства за предаване, респ. приемане на фактурираната стока - хартия бяла 120 г./кв. м. О. A. 120 г./кв. м. роли 800 мм. Правилно съдът е установил, че в подписания между страните по доставката договор не е определена цената, което може да се свърже с приетото от тях отложено плащане на хартията, но липсата на доказателства, установяващи предаването в разпореждане в патримониума на получателя на процесната хартия, не доказва реалността на доставката. Правилно съдът е счел, че вписването в ЧМР като изпращач полското дружество "A. P." и получател "Мултипринт" ООД не е безспорно доказателство за извършване на доставката, по която жалбоподателят не е декларирал ВОП, но и по никакъв начин по тази схема не се установява че доставчик по спорната фактура е "ВИП Дизайн" ЕООД. Нещо повече, установено е по делото, че жалбоподателят нее декларирал ВОП, което разколебава посоченото в ЧМР. Освен това в хода на ревизията по линия на международния обмен правилно съдът е приел, че отговорът на "A. P." сочи недвусмислено, че доставката на хартията е за "Елидис" ЕООД, като последният в писмени обяснения в ревизията е посочил, че не е имал търговския взаимоотношения с "ВИП Дизайн" ЕООД, за да се приеме, че той впоследствие е доставил стокага на "Мултипринт" ООД. В същия отговор е посочено, че търговски взаимоотношения "Елидис" ЕООД е имал с "Мултипринт" ООД, но те не са свързани с доставката на хартия от Полша, която била предназначена за чешкото дружество "Krevinamon S. R. O", макар и да не е декларирал ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Нещо повече установено е по делото, че с влязъл в сила ревизионен акт на "ВИП Дизайн" ЕООД приходните органи не са признали начисления ДДС по доставката, което не доказва, че това дружество е притежавало хартията, за да може впоследствие с фактурата от 13.10.2011 г. да я достави на касационния жалбоподател. От писмените обяснения на "Елидис" ЕООД в ревизионното производство съдът правилно е приел, че не е доказано, че това дружество да е извършило последваща реализация на хартията към чешкото дружество "Krevinamon S. R. O", нито че обратно тя е била внесена в България и получател по нея е станал "Мултипринт" ООД. Пак от отговорът на "Елидис" ЕООД обосновано е прието в обжалваното решение, че не е имал търговски взаимоотношения с "ВИП Дизайн" ЕООД, което отново доказва, че хартията не е била на разпореждане в патримониума на "ВИП Дизайн" ЕООД и че впоследствие я е доставил на "Мултипринт" ООД. Липсата на приемателно-предавателен протокол, стокова разписка или друг документ е довело съда до законосъобразния извод за липса на категорични доказателства относно реалността на доставката. Представеното от "Мултипринт" ООД потвърдително писмо не доказва предаване на стоката, а и то не е подкрепено със съпътстващи документи, които да установят извършено от страните по пряката доставка приемане, съотв. предаване на процесната хартия. Установените от съдебно-счетоводната експертиза авансово плащане на 03.10.2011 г. и финално плащане - на 08.11.2011 г. от "ВИП Дизайн" ЕООД на чешкото дружество "Krevinamon S. R. O" не установява реално доставяне на стоката на касационния жалбоподател на 13.10.2011 г. предвид, че към датата на авансовото плащане стоката не е била в разпореждане на издателя на спорната фактура. Вещото лице е констатирало осчетоводяване на фактурата от доставчика и от получателя, но от този факт не може да се направи извод за реалност на доставката, след като за нея не са представени безспорни доказателства, че хартията е предадена от "ВИП Дизайн" ЕООД на "Мултипринт" ООД. Наред с това вещото лице е установило, че след проверка на вписаните количества хартия в регистъра от различни доставчици, не се установява толкова голямо количество като спорното 153237 кг., което потвърждава изводите за неустановяване реалността на процесната доставка. Неоснователно касационният жалбоподател е изложил оплакване, че неправилно първоинстанционният съд, разглеждайки усложнената схема на доставката съдът е направил извод, че не може да се установи налице ли е прехвърляне собствеността на стоката. Наистина налице е твърдение за усложнена схема на доставка, която ако се докаже с всички допустими по ДОПК доказателства няма пречка да се възприеме от съда, но в процесния случай при проследяване развитието на тази схема, правилно съдът е достигнал до законосъобразния извод за липса на доказателства за реалност на пряката доставка от "ВИП Дизайн" ЕООД на "Мултипринт" ЕООД, а само за установяване на реална доставка между полското дружество "A. P." и "Елидис" ЕООД и установеното от обясненията на управителя на последното З. Р., че по принцип е имал търговски взаимоотношения с "Мултипринт" ООД, но не и за процесната хартия. Неоснователно се сочи в касационната жалба, че неотносимо за добросъвестността на "Мултипринт" ООД са липсващите документи за ВОП от Полша и за ВОД към Чехия, след като касационният жалбоподател не е изпълнил основното си задължение за да възникне правото му на данъчен кредит и да може законосъобразно да го упражни, а именно, че издателят на фактурата му е прехвърлил правото на разпореждане в обективираната в нея стока, както и по какъв начин тя е достигнала до жалбоподателя - с какъв транспорт и от кого. След като получателят иска да черпи права от доставката, негова е доказателствената тежест да установи всички необходими предпоставки за това. Предаването на стоката следва да бъде документирано от двете страни и в интерес на получателя е да представи съответния документ, отразяващ предаването й. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика на СЕС, като в решението по дело С-78/12 г. изрично съдът е посочил, че наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Именно това е сторено от решаващия съд, чийто изводи се възприемат от настоящата касационна инстанция. За прецизност на изложението следва да се отбележи, че настоящият съд не подкрепя изразеното в съдебно заседание от представителя на Върховна административна прокуратура за установена реалност на доставката. Доводите на прокурора не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърдението му, че е установено от експертизата плащането по доставката е вярно, но от него не се извежда извод за реално извършена доставка при липса на доказателства за предаване от доставчика и респ. приемане от получателя на процесната хартия. Наистина предметът на дейност на касационния жалбоподател е свързан с предмета на доставката, но това не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит, след като няма категорични доказателства за прехвърляне правото на разпореждане с предмета на доставката и липсата на двустранно подписани документи от страните по доставката за нейното действително осъществяване. С оглед гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените от касатора пороци и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Кирова, на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение