Решение № 14385 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2011 г.

Решение № 14385 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Джамийско настоятелство с. Горна Арда, община гр. Смолян и на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, предявена от процесуалния й представител, срещу решение № 32/18.02.2011 г., постановено по адм. д. № 317/2010 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Асан Мехмедалиев Шехов от. с. Горна Арда, Смолянска община срещу Заповед № РД-18-27/26.05.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в оспорената й част касаеща поземлен имот с идентификатор 02782.501.19, землище с. Горна Арда. Ответникът Асан Мехмедалиев Шехов, в писмен отговор, изразява становище за недопустимост на жалбата на Джамийско настоятелство с. Горна Арда, както и за неоснователност и на двете касационните жалби. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба на Джамийско настоятелство с. Горна Арда е процесуално недопустима и предлага да се остави без разглеждане, а тази на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че и двете касационни жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 4.11.2010 г. (л. 12 от настоящето дело), адв. Чаушев е упълномощен да представлява Районното мюфтийство гр. Смолян, като страна в административното производство пред Административен съд - гр. Смолян по адм. д. № 317/2010 г., до окончателното му свършване във всички инстанции, като пълномощното е подписано от представителя на мюфтийството и съответно подпечатано с печата на същото. С оглед на това, независимо, че като подател на касационната жалба е посочено, че адв. Чаушев я подава от името на Джамийското настоятелство с. Горна Арда, по същество той представлява Районното мюфтийство гр. Смолян, който е участвувал като страна в първата инстанция. С оглед изложеното настоящия състав приема, че касационната жалба е подадена именно от Районното мюфтийство гр. Смолян и следва да я разгледа като подадена от легитимирано лице. Разгледани по същество, с оглед касационните оплаквания в тях, счита и двете касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Асан Мехмедалиев Шехов Заповед № РД-18-27/26.05.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и регистри за землището на с. Горна Арда, община гр. Смолян, в оспорената й част за одобрения кадастрален регистър, касаещ записването на собственика на поземлен имот с идентификатор 02782.501.19, землище с. Горна Арда и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на процесната заповед административният орган не е спазил материалноправните норми от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - чл. 25, ал. 1, т. 4 и 5, ал. 2, т. 6 и 7 и ал. 3, т. 1, което води до незаконосъобразността й в отменената й част за записването на собственика на имота. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събрания доказателствен материал поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице и е стигнал до съответствуващи му правни изводи. Правилно е приел, че административният орган е издал административен акт с различно прилагане на представените писмени доказателства относно записването на собствеността на двата имота, като за имот 02782.501.18 е признал, че Шехов е собственик на същия, а същите документи не признал за имот 02782.501.19, като записал последния като собствен на Джамийско настоятелство г. Горна Арда. Настоятелството не е предоставило никакви доказателства пред агенцията, че е собственик на този имот, а такива се представят пред съда. Освен това представените документи от жалбоподателя Шехов - решение на поземлената комисия, придружено със скица обхваща и двата имота по площ и граници, което е установено и от заключението на вещото лице. С оглед изложеното правило е прието, че документите на жалбоподателя за единия имот са признати, а за другия не, което води до нарушение на материалноправни норми относно записването в кадастралния регистър на собственика им. Правилно преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, който да прецени всички доказателства, включително и тези представени пред съда, има ли основание и на чие име да впише собствеността на имот 19 в кадастралните регистри или е налице спор за материално право. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Следва касационните жалбоподатели да бъдат осъдени да заплатят на Шехов направените разноски за касационната инстанция, които са поискани преди приключване на устните състезания, с писмения отговор, и са доказани в размер на 300 лв. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК