Решение № 14197 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 898/2016 г.

Решение № 14197 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 898/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. А. Д. срещу Решение № 1514 от 22. 10. 2015 г., постановено по адм. дело № 427/2015 г. на Административен съд- Б. (АС Б.) в отхвърлителната част. Посочва се, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита определения от съда размер от 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди за прекалено занижен предвид дългия период на изтърпяване на наказание. Приема искът за безспорно доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Намира за неправилно това, че АС Б. не е уважил искането за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, свързани с медицинското обслужване в З. Б.. И. да се уважи изцяло предявения иск в размер от 10 000 лева. По делото е постъпила и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу посоченото решение, постановено по адм. дело № 427/2015 г. на Административен съд- Б., в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 1 500 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Изразява несъгласие и с размера на присъденото по справедливост обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание: § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба на Г. А. Д. в осъдителната част, с която му е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. По делото от касационния жалбоподател Г. А. Д., е постъпил отговор по жалбата на Г. Д. "Изпълнение на наказанията". Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Според него правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Според него възраженията на административния орган също са неоснователни, като компенсацията на търпените неимуществени вреди е дължима. Намира за правилен и съответен на нормата на чл. 52 от ЗЗД, определения на 1500 лева размер на дължимото обезщетение. Посочва, че присъдените разноски са в съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Приема, че решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Г. А. Д., с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 22 350 лв. за периода 01.10. 2014 г. - 26.02.2015 г. Изложени са твърдения, че в този период същият е бил настанен в помещение, в което е липсвал санитарен възел и течаща вода, а същевременно ежедневно от 19.30ч. до 6.00 ч. килиите, ведно със затворниците в тях са били заключени и обитателите им не са имали достъп до намиращия се в коридора на този етаж общ за всички санитарен възел, в който е имало течаща вода. Твърди, че е бил лишен от елементарни средства за поддържане на хигиена в килията, без препарати за дезинфекция, при липса на достатъчно осветление и отопление. Освен това е бил лишен от адекватно медицинско обслужване. С обжалваното Решение № 1514 от 22.10.2015 г., постановено по адм. дело № 427/2015 г. на Административен съд- Б. е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Г. А. Д. обезщетение в размер общо на 1 500 лв. за претърпени неимуществени вреди- преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 19.30ч. до 6.00ч., всеки ден в периода от 01.10. 2014 г. - 26.02.2015 г., неосигуряване хигиена и чистота на помещенията, в които търпи наказание, на неосигуряване на нормално осветена и отоплена жилищна свободна площ, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 22 350 лв. Със същото решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на лицето сума в размер на 144 лева. В съдебния акт наличието на бездействие е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което налагало ползването на кофи за физиологични нужди, липса на нормална обитаема площ, възможност за поддържане на нормална хигиена. Решаващият съд отчита фактите, че килиите, в които се е намирал ищецът са с малки размери и към момента пребиваването му са били пренаселени и че хигиенните условия са лоши. По отношение на медицинското обслужване, решаващият съд намира че ищецът не само не доказва, но и не твърди да е имал нужда от медицинска помощ и такава да не му е била оказвана. Направен е подробен анализ на практиката на ЕСПЧ, както и на тази на Върховния административен съд по аналогични казуси. На база това се приема, че след като се вземе предвид кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца хигиенни условия, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, следва да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Приема се, че исковата претенция се явява доказана, но същата е частично основателна, по отношение на претендирания размер на обезщетението. При определяне размерът на обезщетението от решаващия съд е отчетен характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се установява, те да са довели до конкретно увреждане на здравето на ищеца, предвид което се счита, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 1500 лева. Преценява се, че в останалата част, до претендирания размер от 22 350 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Приема, че разноски на ищеца следва де се присъдят съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като такива са доказани и навременно поискани и се дължат от ответника в размер на 10 лв. държавна такса и 134 лв. - възнаграждение за един адвокат. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни доводите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които се намира иска на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ. Килиите в отделението, в което ищецът излежавал присъда, са без санитарен възел и затворниците се налага вечер и през нощта да използват кофи за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено. Правилни са изводите на АС Б., че по отношение на медицинското обслужване, ищецът не доказва, да е имал нужда от медицинска помощ и такава да не му е била оказвана, поради което оплакванията на лишения от свобода в тази насока са неоснователни. Наред с това основателни са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за намаляване на неговия размер. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че в Затвора - Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това, че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора- Б. Л. на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя присъждане на сума по- малка от така присъдената. Освен това периодът на претърпените неимуществени вреди е относително кратък. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1500 лв. на 500 лв., а за разликата от 500 лв до 1500 лв., искът следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения, касационната жалба на Димитров в отхвърлителната част на решението е неоснователна. Решението, в частта за разноските, също е постановено в съответствие със специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, която дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид това, правилно с решението ГД "ИН" е осъдена да заплати на Недялков сума за разноските съразмерно на уважената част от исковата му претенция. Претенцията на ГДИН за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Поради това следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,