Решение № 10813 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2020 г.

Решение № 10813 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Велико Търново против решение № 70/04.03.2020 г., постановено по адм. дело № 6/2020 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменена Писмена покана изх. № 29-02-70/250/17.12.2019 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса – Велико Търново. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната страна по жалбата МБАЛ "Свети Иван Рилски-Горна Оряховица" ЕООД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, административният съд е приел за установена следната фактическа обстановка. Контролните органи са извършили проверки в МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД и МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико Търново и СБАЛПФЗ "Д-р Трейман" ЕООД гр. Велико Търново. По отношение на изследваните 14 случая на повторна хоспитализация на пациенти с история на заболяването /И3/ № 382/2019, 2262/2019, 439/2019, 2489/2019, 993/2019, 4932/2019, 3445/2019, 188/2019, 4486/2019, 6101/2019, 6336/2019, 3865/2019, 2229/2019 и 2471/2019 преди изтичането на 30-дневния срок от първата дехоспитализация по КП съответно № 45, 49, 48, 48, 48, 001, 49, 49, 29, 33, 29, 29, 45, 001, контролните органи са установили, че и в двете лечебни заведения е спазен диагностично-лечебният алгоритъм и критерии за хоспитализация и дехоспитализация по съответните клинични пътеки и няма констатирани нередности нито относно завършеността на КП, нито относно приема или изписването на пациентите от първото ЛЗ, респективно приемането и изписването им от другото /второ/ лечебно заведение. Констатирано е също, че в рамките на 30-дневния срок от дехоспитализацията от МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД е извършена повторна хоспитализация в МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико Търново на 12 пациенти и в СБАЛПФЗ "Д-р Трейман" ЕООД гр. Велико Търново на 1 пациент. При тези обстоятелства, обосновано съдът е приел, че причините за това не са изследвани и не са установени от контролните органи и доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат споделени. Правилно е прието, че неизясняването на съществени факти и обстоятелства, имащи пряко отношение към обосноваността и резултатността на всяка от хоспитализациите, води до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като липсва яснота относно причините, довели до реализиране на правомощието на административния орган по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО спрямо МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД. По делото е установено, и административният орган е приел, че по отношение на всеки един от изследваните случаи на повторна хоспитализация на пациенти преди изтичането на 30-дневния срок от първата дехоспитализация и в трите лечебни заведения е спазен диагностично-лечебният алгоритъм и критерии за дехоспитализация по съответните клинични пътеки. В нито един от случаите няма констатирани нередности относно завършеността на КП, както и относно приема или изписването на пациентите от първото ЛЗ, респективно приемането и изписването им от другите две лечебни заведения. При тези обстоятелства административният орган е следвало да изследва и обоснове причините за повторната хоспитализация, както и да изложи допълнителни мотиви в административния акт. Това не е сторено и е довело до неизясняването на съществени факти, до липсата на яснота относно причините, довели до реализиране на правомощието на административния орган по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО. В случая това обстоятелство съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, самостоятелно обосноваващо незаконосъобразността на оспорената покана доколкото лишава съда от възможност да извърши преценка дали е налице фактическия състав на предвидена в закона хипотеза. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ако при проверката се установи, че липсват каквито и да било нередности и при двата случая на хоспитализация, НЗОК няма правото да откаже заплащане на медицинската дейност на което и да било от лечебните заведения, респективно да търси възстановяване на получените суми, тъй като няма да е налице условието те да са получени без правно основание. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид горното, правилно съдът е възприел допуснатите процесуални нарушения като съществени, по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, а оспорения административен акт за незаконосъобразен. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които, предвид относително ниската фактическата и правна сложност на делото и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,