Решение № 4889 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5186/2012 г.

Решение № 4889 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5186/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Файбър Козметикс" ЕООД против решение № 2251/27.12.2011 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 2466/2011 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения за неправилността на обжалваното решение са изложени в касационната жалба и писмено становище, представено в касационното производство. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Пред административния съд е обжалван ревизионен акт (РА) № 241101052/13.06.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД - Пловдив, в частта, в която за месечните данъчни периоди септември и ноември на ревизирания субект е определен допълнително ДДС. Определеният допълнително ДДС за посочените периоди е във връзка с непризнатите от приходния орган за извършени вътреобщностни доставки от ревизирания субект по фактури № 24 от 23.09.2010 г. и 31/25.11.2010 г. с получател LATMARKETS SIA, Латвия. Безспорно е издаването и наличието на фактури за доставките, с посочен в тях идентификационен номер на получателя на стоките. Спорно е наличието на доказателства за осъществен транспорт на стоките до Латвия - Рига. Приходният орган е счел, че доказателствата за това обстоятелство следва да са визираните в т. 1 от ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС, тъй като превозът на стоките е за сметка на получателя им. Във връзка с ф. № 24/23.09.2010 г. констатациите на приходния орган са следните: Констатиран е получен отговор от латвийската данъчна администрация във връзка с изпратена молба за сътрудничество по Регламент 2003/1798/ЕС, в който е отразено, че поръчката и заплащането на транспорта на стоките е извършено от LATMARKETS SIA, според ЧМР стоките са транспортирани от "Дени Транс 97" ООД, LATMARKETS SIA е декларирало придобиването от ЕООД "Файбър Козметикс" през м. 09.2010 г., стоките са съхранявани в склад в гр. Рига с цел бъдеща продажба на латвийския пазар. Констатирано е наличие на транспортен документ ЧМР, както и на фактури за организирания транспорт между спедитора - "АБРА" ООД и JSK "TEMPUS TRANS" и превозвача "Дени Транс 97" ЕООД. Приходният орган е формирал извод за липсата на документална обоснованост на стопанската операция относно извършения транспорт от България до Латвия с фактура № 20/30.09.2010 г., издадена от "Дени Транс" ЕООД. Този извод приходния орган е формирал на базата на констатациите, че е налице разминаване в съдържанието на посочената фактура, представена от "Дени Транс" ЕООД и "Абра" ООД, на която фирма тя е издадена. Посочено е, че във фактурата, представена от "Денис Транс" ЕООД данъчната основа е 3813,87 лв. и ДДС 762,77 лв., а в екземпляра, представен от "Абра" ООД фактурата е със същия размер на данъчната основа но с ДДС "0". Установено е, че "Денис Транс" е издало тази фактура преди регистрацията си, поради което незаконосъобразно е начислил ДДС в нея и получателят е ползвал право на данъчен кредит по нея. В подкрепа на горния извод, приходният орган е посочил и обстоятелствата, че превозвачът не е представи тахошайба или разпечатка от дигитален тахограф, констатирани са различия в размера на превозения товар по заявката и пътния лист, не е представен пътен лист от датата на натоварването на стоката - 23.09.2010 г., мястото на натоварване на стоката не е с. Калековец, както е посочено в заявката, а в ЧМР е посочено място - Пловдив. Крайният извод на приходния орган е, че формално изискванията на т. 1 от ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС са спазени, но събраните в хода на производството доказателства са недостатъчни и противоречиви за да се докаже с тях превозът на стоката от ревизираното лице до клиента му в Латвия. От друга страна, приходният орган е констатирал в счетоводството на ревизираното лице, че стоките са отписани, и че във връзка с продажбата им са отчетени приходи. Направен е извод, че стоките са продадени на националния пазар, поради което при продажбата им е следвало да се начисли ДДС, което не е направено от ревизирания субект. Приходният орган е определил дължимия данък като към фактурираната данъчна основа е приложил законоустановената ставка за ДДС. Констатациите на приходните органи по ф. № 31/25.11.2010 г. са следните: Получен е отговор от данъчната администрация на Латвия по молба за сътрудничество по Регламент 2003/1798/ЕС, в който се посочва, че фирма SIA LATMARKETS е поръчала и заплатила транспорта, като стоките са превозени от JSC TEMPUS TRANS, като не е представена информация относно използваните транспортни средства. Фирма SIA LATMARKETS е декларирала придобиването от ЕООД "Файбър Козметикс". Стоките са съхранявани в склад в гр. Рига с цел бъдеща продажба на латвийския пазар. Констатирано е, че спедитора "Абра" ООД е издало фактура на JSC TEMPUS TRANS за извършената транспортна услуга от "Денис Транс 97", към която е приложена и ЧМР от 25.11.2010 г. с изпращач - ревизирания субект и получател - фирма SIA LATMARKETS. Установено е, че част от фактурата, издадена от превозвача не е заплатена, поради кражба на част от стоката. При насрещната проверка на превозвача е констатирано, че по обяснения на превозвача стоката е натоварена на автомобил ВН9283ВР/С0511ЕК, но транспортът е осъществен с автомобил СА5636РР/С0511ЕК. Както и при предходната фактура, така и тук, приходният орган е констатирал непредставянето на копие от тахошайба или разпечатка от дигитален тахограф за извършен курс по ЧМР от 25.11.2010 г., не е представен пътен лист от натоварването и превозването на стоката, в ЧМР за място на натоварване е посочен гр. Пловдив, а в заявката това място е с. Калековец. Въз основа на констатациите са направени изводи, че не са налице достатъчно доказателства за установяване транспортирането на стоката до Латвия. От друга страна е установено отписването на стоката от счетоводството на ревизирания субект, както и осчетоводяване на приходи от продажбата й. Крайният извод е, че със стоката по фактурата не е осъществен ВОД, а тя е продадена на националния пазар, без да се начисли ДДС за доставката. Административният съд е отхвърлил жалбата приемайки, че жалбоподателят е този, който е следвало да докаже по безспорен начин транспортирането на стоките по фактурите, което не е успял да докаже с представените товарителници, в които са налице разминавания относно транспортното средство и датите, на които е извършено натоварването. Съдът е отчел също така и липсата на представени тахошайби или дигитален тахограф на превозните средства, както и някои липсващи реквизити в товарителниците. Съдът е посочил, че не са представени доказателства за разходите на превозвача - гориво, винетки, пътни такси. Административният съд е възприел всички констатации на приходния орган относно несъответствията и разминаването в събраните документи, относно осъществяването на превоза на стоките, както и направения извод, че събраните доказателства - международните товарителници не обосновават извод за реално осъществен международен транспорт на стоките по тях, т. е. не доказват процесните стоки реално/физически да са напуснали територията на РБългария. Съдът не е кредитирал като доказателство за извеждането на стоките извън територията на РБългария и удостоверенията за получаване на стоките, издадени от Олга Турценко, тъй като това били частни документи, които не удостоверяват неблагоприятни за издалото ги лице факти и обстоятелства. Крайният извод на административния съд е, че не са налице предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС обосноваващи вътреобщностния характер на доставките на стоки, във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС - наличието на документ, удостоверяващ изпращането и транспортирането на стоката, който да доказва, че в резултат на това същата е напуснала физически територията на РБългария Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Решаващият извод на съда не съответства на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Информацията, съдържаща се в отговорите на Латвийската данъчна администрация съвпада със съдържанието на представените превозни документи - международни товарителници, фактури, както и с потвържденията, дадени от получателя на стоката. От съдържанието на всички тези документи, категорично се доказва, че стоката е транспортирана от български превозвач до Латвия, по заявка на получателя й, а в страната е предадена от ревизираното лице. Установява се също така, че посредничеството за осъществяване на превоза е осъществявано от "Абра" ООД в изпълнение на договореност с JSC TEMPUS TRANS. Основателно е възражението на касатора, че ревизираното дружество не следва да носи отговорност за организацията и осъществяването на транспорта, който се извършва от името и е за сметка на получателя на доставката. Констатираните от приходния орган неточности, разминавания и липсващи реквизити в превозните документи, в конкретния случай, не водят до извод за недоставена транспортна услуга, поради което са ирелевантни за спора, тъй като допускането им не зависи от волята на ревизирания субект. Събраните по делото доказателства, вкл. и тези събрани в хода на ревизията установяват по обективен начин наличието на кумулативните предпоставки, за осъществяването на ВОД. Като е стигнал до извод, различен от направения, административният съд неправилно е преценил доказателствата по делото в резултат на което е формирал необоснован извод и е приложил неправилно материалния закон. Решението като неправилно следва да се отмени, а вместо това се постанови решение по спора, с което се отмени РА като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора следва да се отмени и решението в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски по делото. Предвид направеното искане за присъждане на разноски от касатора и предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски и за двете инстанции, които са общо в размер на 1075 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,