Решение № 7106 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2018 г.

Решение № 7106 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите против решение № 2308 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 927/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е обявена за нищожна Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици (обн. ДВ, бр. 73 от 2011 г.; изм. бр. 60 от 2012 г.), издадена от министъра на земеделието и храните и обн. ДВ, бр. 85 от 3.11.2015 г. в сила от 3.11.2015 г. Касаторът е представляван от юрк. Филева, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, което моли да бъде отменено. Ответниците - "Анастасов 2" ООД, "МК Трейдинг" ЕООД, "Фортуна 2001" ЕООД, "С.-Н." ЕООД, ЕТ "П. В.", "М. М." ЕООД, "Весимпекс 2002" ЕООД, ЕТ "Вили-М-В. С.", "С.-В." ДЗЗД, ЕТ "Т.-Т. Б. и "Оля 1999" ЕООД, представлявани от адв. Пешева, с представени по делото договори за правна защита и съдействие и пълномощни, оспорва касационната жалба по изложени съображения в писмен отговор и в писмени бележки. Желае решението да бъде оставено в сила, като по отношение искането за изменение на решението в частта за разноските не възразява да се коригира, съобразно представените документи. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък и документи за договорено и платено адвокатско възнаграждение. Ответниците "Морела" ЕООД, ЕТ "К. - К. В.", ЕТ "М. И. - Рико", ЕТ "Л.-С. С." и ЕТ "П.-С.-И. Ангелова" не вземат становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура взема становище в частта за разноските, че е с характер на искане за изменение на решението. Разрешаването на спора предполага производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради това настоящото производство следва да се прекрати, като делото се изпрати на ВАС за произнасяне по разноските, след което същото да се върне за произнасяне по същество. В случай, че не се възприеме горното, излага съображения по същество за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по реда на чл. 185, ал. 1 АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд е била Наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, обнародвана в ДВ, бр. 85 от 03.11.2015 г., за изменение на Наредба № 9 от 16.09.2011 г., обнародвана в ДВ, бр. 73 от 20.09.2011 г., изменена и допълнена с Наредба, обн. ДВ, бр. 60 от 07.08.2012 г. с наименование, преди изменението: Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. За да обяви нищожност на оспорената Наредба за изменение на Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, издадена от министъра на земеделието и храните, тричленният състав на Върховния административен съд е обосновал изводите си, изпълнявайки задължението си да провери оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, приложима субсидиарно и към производствата по оспорване на нормативни административни актове, съгласно препращащата разпоредба на чл. 196 АПК. В изпълнение на това си задължение, съдът е извършил проверка за наличието на материална компетентност на издателя на акта - министъра на земеделието и храните, сега включено и "на горите", да издаде оспорения подзаконов нормативен акт. Доколкото оспорената Наредба е за изменение и допълнение на издадена Наредба № 9/2011 г., то правомощието на министъра да издаде изменящия и допълващ подзаконов нормативен акт е функционално свързано с правомощието му да издаде първоначалния акт. В § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 9/2011 г. е посочено, че тя се издава на основание чл. 2а от Закона за храните/ЗХр./, в действащата редакция, ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., която постановява, че министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните. Първото условие за един нормативен административен акт, съгласно чл. 146, т. 1 АПК е да е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съответно чл. 76, ал. 1 АПК, нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Безспорно е, че министърът на земеделието и храните по принцип е орган, комуто законодателят възлага издаването на нормативни административни актове. За издаването на нормативен административен акт с посочения предмет следва да е налице изрично овластяване. В чл. 2а ЗХр. не се съдържа изрично овластяване на министъра на земеделието и храните, а оправомощава двамата министри - на земеделието и храните и на здравеопазването да провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните. За издаването на нормативни актове е задължително наличие на разпоредба, която изрично да овластява единия или другия от двамата министри, или двамата министри да действат съгласувано. Разпоредбата на чл. 2а ЗХ няма обективно качество на разпоредба, която да овластява министъра на земеделието и храните, сега и на "горите", да издаде оспорената Наредба, а в същото време и липсва друга законова разпоредба, която да го овластява да издава подзаконов нормативен акт за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. В съдебното решение решаващият състав е направил анализ на изрични текстове, съдържащи се в ЗХр., овластяващи отделни министри или Министерски съвет да издават наредби свързани с безопасността и качеството на храните, но липсват такива разпоредби, които да овластяват МЗХГ да издаде подзаконов нормативен акт с предмет от обсъждания в оспорения подзаконов нормативен акт. Разпоредбата на чл. 2а ЗХр. на законово ниво оправомощава двамата министри да провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните. Това те ще извършат чрез издаване на нормативни, общи и административни актове. За издаването на нормативните актове обаче е задължително наличие на разпоредба, която изрично да овластява единия или другия или двамата съгласувано да действат, като покрие задължителните изисквания на чл. 2, ал. 1 ЗНА, съответно чл. 76, ал. 1 АПК. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден нормативен акт прави същия нищожен. Само законът може да оправомощи даден орган в държавата да издаде нормативен акт. Законодателят е този, който преценява необходимостта от правна регламентация с подзаконов нормативен акт, като относимите норми определят коя материя конкретно трябва да бъде регламентирана на подзаконово ниво и кой е органа, който да стори това - да издаде акта. Липсата на компетентност на издателя на акта - министъра на земеделието и храните, съставлява особено тежък порок, водещ до нищожност на издадения акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Налице е хипотезата на чл. 193, ал. 1 АПК, поради която оспорената наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9/2011 г. правилно е обявена от съда за нищожна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила с мотиви за нищожността на процесния акт. Изложеното лишава от предмет проверката на съда досежно другите твърдяни пороци на оспорения акт, поради което настоящият касационен състав не следва да обсъжда и да се произнася по мотивите на първоинстанционното решение в останалата част, визиращи основания за незаконосъобразност на оспорения акт. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Пешева като пълномощник на част от ответниците, на същите следва да се присъдят разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на по 100 лв., съобразно представения списък и документи към него по отношение на 11 бр. търговци, с изключение на претендирано възнаграждение за неучастваща в производството страна - "Вкусна храна " ЕООД, чиято жалба в първоинстанционното производство е оставена без разглеждане и е прекратено производството по нея с влязло в сила определение от 17.03.2017 г. по адм. д. 927/2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение. Съдът намира, че с оглед съдържанието в една част касационната жалба на Министъра на земеделието, храните и горите има характер на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и следва да се квалифицира като такова. Наведените в жалбата доводи сочат на сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. Така направеното искане е от компетентността на първоинстанционния тричленен състав на Върховния административен съд, постановил решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, поради което делото следва да се върне на същия съд за произнасяне. Воден от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия