Решение № 9211 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2009 г.

Решение № 9211 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната против решение № 1979/12.02.2009 г., постановено по адм. д. № 11105/2008 г. от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС). Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на Вероника Петрова Пеева против заповед № РД-26-350/31.07.2008 г., издадена от министъра на отбраната. Ответницата по касационната жалба Вероника Петрова Пеева я оспорва чрез адв. Дучева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав обявява за нищожна заповед № РД-26-350831.07.2008 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (Здсл) е прекратено служебното правоотношение с Вероника Петрова Пеева на длъжност Д главен експерт по управление на недвижими имоти" при Дирекция "Управление и разпореждане с недвижими имоти" с ранг III младши, считано от 01.08.2008 г. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че към датата на издаване на оспорената заповед министърът на отбраната не е компетентният административен орган да прекрати служебното правоотношение с държавната служителка, предвид разпоредбата на § 15 от Постановление на Министерски съвет ПМС № 167/11.07.2008 г., съгласно която Постановлението влиза в сила от 01.08.2008 г., а дотогава компетентният административен орган да издаде оспорената заповед е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната", който е орган по назначаване на Пеева, а в рамките на тази Агенция тя упражнява служебните си правомощия. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователен е касационния довод на министъра на отбраната, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради приетата от решаващия съд нищожност на административния акт, ръководен от датата на издаване на заповедта, без да е преценена датата на посоченото в нея действие-01.08.2008 г. Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактическите основания за издаването му. Според заповед № РД-26-350/31.07.2008 г. на министъра на отбраната фактическото основание за издаването и е съкращение в щата, което настъпва по силата на структурни промени, разпоредени с новия Устройствен правилник на Министерство на отбраната. Съгласно § 15 от ПМС № 167/11.07.2008 г. то влиза в сила от 01.08.2008 г. От тази дата е прекратено съществуването на Изпълнителната агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната", в чиято структура работи Пеева, а до 31.07.2008 г. включително, орган по назначаване, респективно по прекратяване на служебното и правоотношение е изпълнителният директор на Агенцията съгласно Устройствения правилник на Агенцията, приет с ПМС № 265/1999 г. Следователно съкращаването на длъжността на държавната служителка на посочената в акта дата, базирано на промените в длъжностното разписание според новия Устройствен правилник на МО, в сила от 01.08.2008 г. не е извършено от компетентния по материя административен орган. Компетентността на органа не е негово субективно право, а е само една обективно установена функция, една правна възможност, произтичаща обективно по силата на закона този административен орган да издава определени, задължителни за гражданите или държавата актове. След като към 31.07.2008 г. министърът на отбраната няма правомощие по закон да издава индивидуални административни актове, които спадат към функцията на друго ведомство (Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната"), което има отделна служебна йерархия, установена с поднормативен акт, то произнесената заповед № РД-26-350/31.07.2008 г. е от некомпетентен по материя орган. Тежестта на този порок на административния акт винаги обуславя нищожност, както правилно приема тричленният състав на ВАС. Разпореденото отложено действие е неотносимо към законосъобразността на индивидуалния административен акт, след като ПМС № 167/11.07.2008 г. посочва дата на влизане в сила на Устройствения правилник на МО, последваща издаването на заповедта за уволнение на възприетото правно основание. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и постановено при липсата на пороци за отмяната му. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав