Решение № 6875 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на ТОМЕЛИЯ ООД, чрез пълномощника си, срещу решение 100 от 20.01.2025 г. по адм. дело 183/2024 г. на Административен съд Търговище/ АС-Търговище/. С обжалваното решение АС Търговище е отхвърлил жалбата на ТОМЕЛИЯ ООД срещу уведомително писмо изх. 01-2600/6987-3 от 28.06.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г., в частта, с която на дружеството е отказано финансово подпомагане за кампания 2019г. по Схема за преразпределително плащане /СПП/, по Основна схема за обвързано подпомагане за плодове /СП-основна група/ и по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (пипер) /СЗ-П/. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяна чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът не е обсъдил събраните доказателства и изложил мотиви относно действителността на извършената проверка на място, както и относно доводите за нищожност на уведомителното писмо. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че оспореното уведомително писмо е надлежно мотивирано. Според касатора, в оспореното пред административния съд уведомително писмо отново не са посочени ясно и конкретно правните основания, налагащи отказ за финансово подпомагане по съответните схеми и мерки. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие , чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства и след правилен анализ на същите е достигал до обосновани правни изводи. По делото е установено, че на 05.12.2022 г. ТОМЕЛИЯ ООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН: 25/270519/12233. По подаденото заявление за подпомагане ДФЗ се е произнесъл с УП 01-2600/6987 от 05.12.2022г., с което са извършени намаление на заявените за подпомагане суми по всяка от от заявените схеми мерки за подпомагане и по отношение на всеки от заявените парцели. По жалба на дружеството срещу посоченото УП АС-Търговище с решение 48/25.04.2023г. по адм.д. 239/2022г. е отменил УП, поради неспазване на изискването за форма на административния акт и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила на 13.05.2023 г. В изпълнение на съдебното решение последвало произнасяне с УП 01-2600/6987 от 28.06.2023 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, което е обжалвано от ТОМЕЛИЯ ООД в частта относно намаленията на оторизираните суми за плащане. АС-Търговище с решение 123/29.09.2023г. по адм.д. 137/2023г. е обявил нищожността на УП в обжалваната част, с която са извършени намаления в оторизираните суми за плащане за кампания 2019г. по посочените в акта схеми и мерки и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. С решение 5159/24.04.2024г. по адм.д. 11251/2023г. Върховен административен съд е отменил решението на АС Търговище и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за изясняване на обстоятелството от кого е подписано УП и има ли оправомощаване за подписването, както и за проверка на административния акт на всички основания по чл.146 от АПК и излагане на мотиви по всички относими към спора обстоятелства. При ново разглеждане на делото и съобразно изричното изявление на ТОМЕЛИЯ ООД, УП 01-2600/6987 от 28.06.2023 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ се обжалва в частта, с която е отказано изцяло финансово подпомагане по СПП схема за преразпределително плащане, по СП основна за обвързано подпомагане за плодове и по СЗ-П схема за обвързано подпомагане за зеленчуци / пипер/ и с доводи за издаването му от некомпетентен орган. С обжалваното уведомително писмо в посочените му части, в табличен вид и пояснения към всяка от таблиците са посочени декларираните от заявителя земеделски площи и площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. За тези площи Разплащателна агенция е отказала финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3 т.4 ЗПЗП, както и разпоредбите на чл. 13 ал.1 т.1 от Наредба 6 от 24.02.20215 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Правилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган при условията на заместване на В. К. от Д. Г., в качеството му също на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ и при доказано реално отсъствие на К. към деня на издаване на УП -28.06.2023г., при наличието на изрично оправомощаване на Д. А. Г., със Заповед 03-РД/2786 от 27.06.2023г. от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с правата на В.К. по издадената Заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022г. Обосновани са изводите на АС Търговище за мотивиране на административния акт в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правилно съдът е приел, че при издаване на обжалваното уведомително писмо са спазени административнопроизводствените правила. Оспорващото дружество е било надлежно уведомено за изкуствени условия по СПП с УП изх.01-2600/7602 от 09.12.2019г., и му е предоставена възможност за представяне на доказателства и възражения, като от тази възможност дружеството не се е възползвало, поради което и на основание чл.43 ал.3 т.9 от ЗПЗП и чл.41 пар.7 от Регламент (ЕС) 1307/2013г. е отказано финансово подпомагане по СПП. Съдът правилно е приел, че в изпълнение на указанията, дадени в решение 48/25.04.2023г. по адм.д.239/2022г. Административен съд Търговище, в уведомителното писмо са изложени в таблици и обстоятелствена част към колоните в таблиците фактическите и правни основания, поради които са наложени съответните намаления на заявеното финансово подпомагане по по СП основна за обвързано подпомагане за плодове и по СЗ-П схема за обвързано подпомагане за зеленчуци / пипер/. Правилно съдът е кредитирал констатациите в Доклада за проверка на място на площи, извършена в периода 24.09.2029г.-30.09.2019г., необорени от ТОМЕЛИЯ ООД, установяващи, че в БЗС 17172-736-3-2, 17172-736-4-1, 17172-736-5-1 при проверката не са открити следи от заявената култура-пипер или растителни остатъци от нея. Споделят се констатациите на първоинстанционния съд и по отношение на наличието на правни основания за недопустимост за подпомагане на всеки едни от парцелите, съдържащи се в колона 12 на Таблица 4 от УП. При проверката на място не са установени следи от отглеждан пипер, независимо от времето на извършване на проверката, така, както подобни следи са установени за друга заявена за подпомагане култура / домат/ за парцел 17172-686-2-6. Обосновани са изводите на АС Търговище и по отношение на липсата на предпоставките за подпомагане за БЗС 22109-315-1-1, поради недоказан получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи от заявената култура, както и за БЗС-та 17172-736-3-2, 17172-736-4-1, 17172-736-5-1 - добив от заявената култура пипер. Представените писмени доказателства / два фискални бона за реализирана продукция ябълки и четири фискални бона за реализирана култура пипер/, без представянето на други писмени доказателства, сред които дневник на стопанството, договори за наем на техниката, доказателства за плащания по договори; дневник за проведени растителнозащитни мероприятия и др., подробно посочени от първата инстанция, не могат да обосноват наличие на предпоставките за подпомагане по СП-основна и СЗ-П по чл.29,ал.2,т.3 от Наредба 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане за схемите за директни плащания. Фактическите установявания на съда, подробно изложени в обжалваното решение, кореспондират с доказателствения материал по делото, поради което се възприемат изцяло от касационната инстанция и съгласно чл. 221, ал. 2 АПК не следва да се преповтарят. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 3 т. 4 и т.9 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, както и когато се установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане. Оплакванията в касационната жалба са общи, без конкретика по схемите и мерките, поради което се явяват неоснователни и необосновани. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на касационния ответник, касационният жалбоподател следва да заплати на ДФ Земеделие разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение: