Решение № 8080 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 227/2009 г.

Решение № 8080 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 227/2009 г., II о., докладчик съдията Георги Ангелов НАЧАЛНИКЪТ на служба по кадастъра е обжалвал решението от 26.09.2008 г. по адм. д. № 43/2007 г. на Смолянския административен съд, с което е обявена нищожността на негова заповед от 9.08.2005 г. за одобряването на кадастър на четири поземлени имота и преписката е изпратена за решаване на изпълнителния директор на АГКК. Останалите двама жалбоподатели са оспорили допълнителното решение по делото от 19.11.2008 г., с което са отхвърлени исканията им за допълване на първоначалното решение. ПРОИЗВОДСТВАТА са съответно по чл. 208 и сл. - първата, и по чл. 229 и сл. АПК - останалите две жалби. ЧАСТ от ответниците по жалбите ги оспорват, останалите не са взели становища, прокурорът дава заключение, че са неоснователни. 1. Неоснователна е касационната жалба срещу първоначалното решение. Обратно на основното касационно оплакване, заповедта е била издадена не в производство по изменение на влязъл в сила кадастър, каквото е погрешно посоченото в нея правно основание, а в производството по отменен с решение по адм. д. № 28/2005 г. на Смолянския окръжен съд и върнат за ново решаване по същество първоначален кадастър на район. Делегация или упълномощаване в това производство законът не предвижда - чл. 49, ал. 1 ЗКИР При нищожността на заповедта на това основание без значение е била материалната й законосъобразност, поради което недопускането на експертиза относно съобразяването й със съдебното решение не е процесуално нарушение. 2. Неоснователни са жалбите и срещу допълнителното решение. Исканията за него са били отхвърлени поради липсата на предмет на делото, който да е останал висящ след постановяване на решението по оспорването. Тъй като не решава спор по същество, а констатира липсата на такъв, допълнителното решение всъщност е определение по допустимостта на исканията - чл. 252 ГПК вр. чл. 144 АПК. То е законосъобразно както защото не е имало искания за отмяна на нотариалния акт и за определяне на границите на имотите, приети за съвместно разглеждане с оспорването на заповедта, така и защото такива искания не биха могли да бъдат разгледани като подведомствени не на административния, а на гражданския съд - чл. 128 АПК и чл. 14, ал. 1 вр. чл. 2 ГПК. Следва обжалваните съдебни актове да останат в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 и чл. 236 АПК Върховният административен съд