Решение № 2795 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12468/2019 г.

Решение № 2795 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12468/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Е. Петров, чрез особения му представител адв. С. К., и втората от Н. Чанева и Г. Чанев, чрез пълномощника им адв. Г. Георгиев срещу решение № 191 от 26 юли 2019 година, постановено по адм. дело № 247/2018 година по описа на Административен съд Я.. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. и Г. Чаневи срещу издадена от главния архитект на община Я. на 19 септември 2018 година виза за изготвяне на инвестиционен проект за обект: "Пристройка за стълбищна клетка за достъп до трети етаж на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 87374.540.158. 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.540.158. 1. 3 по кадастралната карта на град Я." (Скица № 155/14 септември 2018 година за имот № VI 158 в кв. 38 по регулационния плана на град Я.). С решението съдът е осъдил Н. и Г. Чаневи да заплатят сума в размер на 70. 00 лева по сметката за вещи лица на Административен съд Я. и в размер на 100. 00 лева на община Я. за юрисконсултско възнаграждение. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният архитект на община Я. не изразява становище по касационните жалби. Останалите ответници - В. Вълчев, Ю. Вълчева и П. Вълчев също не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Върховният административен съд прецени фактите поделото и намира касационните жалби за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд Я. е образувано по жалба на Н. Чанева и Г. Чанев срещу виза за изготвяне на инвестиционен проект за обект: "Пристройка за стълбищна клетка за достъп до трети етаж на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 87374.540.158. 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.540.158. 1. 3 по кадастралната карта на град Я.", издадена от главния архитект на община Я. на 19 септември 2018 година и обективирана върху скица № 155/14 септември 2018 година за имот № VI 158 в кв. 38 по регулационния плана на град Я.. Визата е издадена на основание чл. 140, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ като със заповед № РД/02-00607/03 октомври 2018 година на главния архитект на община Я. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в скица № 155/14 септември 2018 година – виза като вместо: "Да се спазят условията на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ" следва да се чете: " Да се спазят условията на чл. 183 от ЗУТ". Съдът е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата срещу административния акт като неоснователна. Решението е неправилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, заключението на вещо лице, първоинстанционният съд е установил всички правно значими факти, но е достигнал до неправилни правни изводи, които са в противоречие с приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2 и ал. 3 и чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Както се посочи по-горе, оспорената виза е издадена на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ и е за изготвяне на инвестиционен проект за обект: "Пристройка за стълбищна клетка за достъп до трети етаж на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 87374.540.158. 1 по кадастралната карта на град Я.. Във визата е посочено още, че следва да се спазят условията на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ (впоследствие коригирано със заповедта за ОФГ "с условията на чл. 183 от ЗУТ") и изискванията на Наредба № 7 от 22 декември 2003 година – вероятно се има предвид Наредба № 7 от 22 декември 2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ПНУОВТУЗ). От данните по делото безспорно се установява, че оспорващите са съсобственици в поземления имот, в който се намира жилищната сграда, поради което правилно е приетото от съда, че жалбата им срещу визата е допустима. От друга страна към момента на започване на административното производство - подаване на заявлението за издаване на виза, В. Вълчев също се легитимира като собственик на самостоятелен обект с идентификатор 87374.540.158. 1. 3 в сградата, съгласно данните от кадастралните регистри и представения нотариален акт за собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на визата, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140 от ЗУТ. В разглеждания случай визата е издадена за проектиране на пристрояване на съществуваща сграда в съсобствен имот, като не се променят начинът и характерът на застрояването. Оспорената виза обаче няма изискуемото съдържание по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ - с нея не се определя конкретното застрояване, както и по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ - не са означени допустимите височини, плътност и интензивност на застрояване. Във визата са посочени единствено предвидените отстояния от границите на имота и сградата на основното застрояване. Препращането в административния акт към Наредба № 7 от 22 декември 2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не покрива императивните изисквания за съдържанието на визата. В оспорената виза не е вписан показателя за устройство и застрояване по глава трета от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, а именно допустимите височини, а също и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ, което възпрепятства контрола за законосъобразност на оспорения акт спрямо изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ. Във визата се конкретизират всички параметри на застрояването и не може да се препраща към разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ, където са посочени максималните височини. В подкрепа на този извод е и констатацията на вещото лице, че съответствието на бъдещата пристройка на зададените с плана устройствени показатели за УПИ VI 158 ще се докажат с въпросния проект при одобряването му. Това обаче не може да се осъществи без в него да са посочени конкретни такива, а одобряването му при липсата на точни, ясни и конкретни строителни показатели, прави издадената виза незаконосъобразна. Визата не отговаря на изискванията за посочване в акта на фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му. Той не обективира фактите, които определят заключението отразява ли се предвиденото строителство на характера и начина на застрояване в имота, не съдържа допустимите височини, плътност и интензивност на застрояването. Отсъствието на тези показатели препятства проверката за съответствие с действащите правила и нормативи за устройствената зона, т. е. относно съществуването на предпоставките за допускане на строителството, обуславящи материалната законосъобразност на визата. Извеждането на предполагаемата воля на административния орган в съдебната фаза на производството, включително чрез използването на специални знания, е недопустимо. При тези данни е налице допуснат съществен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, поради отсъствие на фактически и правни основания за неговото издаване, както и на задължителните реквизити в нарушение на изискванията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. Затова и тяхната липса не позволява да бъде проверена законосъобразността на оспорената виза. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата на Чаневи срещу административния акт, първоинстанционният съд е постановил, валидно, допустимо, но неправилно съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК решението ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което визата за изготвяне на инвестиционен проект да бъде отменена като незаконосъобразна и делото ще следва да се изпрати на компетентния орган като преписка за ново произнасяне по заявлението на В. Вълчев. При този изход на делото, разноските са в тежест на административния орган, чийто акт е отменен и следва да се присъдят в полза на касаторите по направеното от тях своевременно искане и до доказания размер на платени адвокатско възнаграждение и държавни такси за първата съдебна инстанция, както и възнаграждение за вещо лице и за особен представител на Е. Петров. Ето защо община Я. ще следва да бъде осъдена да заплати на Н. Чанева и Г. Чанев сума в общ размер на 1540. 00 (хиляда петстотин и четиридесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени пред първоинстанционния съд. От страна на процесуалния представител на касаторите не е направено искане за присъждане на направените пред настоящата касационна инстанция разноски, поради което те не са включени в сумата, възложена в тежест на ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд второ отделение,