Решение № 757 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2015 г.

Решение № 757 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Мюсюлманско изповедание", гр. София срещу решение № 35/9.04.2015 г., по адм. д. № 33/2015 г. на Административен съд-Търговище. В жалбата се излагат доводи по същество и то за незаконосъобразност на оспорената заповед и не се сочат конкретни основания по чл. 209 АПК. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът - кмет на Община Търговище не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожност на заповед № З-01-1019/8.11.2013 г. на кмета на Община Търговище, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 на чл. 225 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "масивно минаре" в УПИ V-10, кв. 11 по ПУП на с. Пролаз, общ. Търговище, собственост на "Мюсюлманско изповедание". Прието е, че доводите за незаконосъобразност на заповедта са извън съдебния контрол, тъй като заповедта е влязла в сила. Изложени са подробни мотиви по възражението за нищожност досежно компетентността на органа, издател на заповедта, точно конкретизирания предмет и липсата на съществен порок в административното производство, а режима на търпимост е възприет като неотносим към валидността на заповедта, а към нейната законосъобразност. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е обстоятелството, че заповедта е била надлежно съобщена на жалбоподателя на 10.01.2014 г., който е неин адресат и не е обжалвана в преклузивният 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, т.е. влязла е в сила. От приложените по административната преписка документи е видно, че е налице валиден административен акт, издаден в законово установената процедура по гл. ХХI от ЗУТ и от компетентния орган по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в приложимата редакция от 2012 г. /ДВ, бр. 82/2012 г./. Правилен е и извода на съда, че в заповедта е описан конкретния обект на премахване с изискуемите показатели и тя не страда от порок, водещ до невъзможност за изпълнението й и нищожност на това основание. Доводите, изложени в касационната жалба за търпимост на процесния незаконен строеж касаят съществото на спора, т.е. незаконосъобразността на заповедта, а не нейната нищожност, поради което се явяват ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК