Решение № 1895 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13983/2017 г.

Решение № 1895 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13983/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Д. Д. - САК, в качеството й на процесуален представител на С. В. З. от гр. С., срещу решение № 12689 от 24.10.2017 г., постановено по адм. д. № 7609/2014 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и на заповед № 227 от 25.03.2014 г. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Доцова, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 12689 от 24.10.2017 г., постановено по адм. д. № 7609/2014 г., тричленният състав на Върховния административен съд, V отделение е отхвърлил оспорването на С. В. З. от гр. С. против заповед № 227 от 25.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите. Съдът е приел за установено, че в случая е намален броят на държавните експерти и позицията "държавен експерт" в отдел "Оценка, търгове и договаряне", направление "Води" на Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" е отпаднала от длъжностното разписание. Налице е и второто комулативно изискване, за да се приеме, че има реално съкращаване на длъжността, а именно, тази длъжност не фигурира вече като система от функции, задължения и изисквания. Направен е окончателния правен извод за наличие на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и законосъобразност на оспорената заповед. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира, че съдебният акт е постановен от надлежен състав, сезиран с обжалваем административен акт. Съдът е статуирал в пределите на правораздавателната му власт. Ето защо се приема, че оспореното решение е валидно и допустимо. От данните по първоначалното дело се установява, че С. В. З. е заемала длъжността "държавен експерт", с ранг IV старши, в Дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда", Отдел "Оценка, търгове и договаряне", направление "Води". Със заповед № 227 от 25.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите е прекратено служебното й правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, във връзка с ПМС № 58 от 14.03.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение изрично е посочено "съкращаване на длъжността". При това положение трябва да бъде изследвано наличието на цитираното фактическо основание за издаване на процесната заповед. Неоснователно, като некореспондиращо със съдържанието на административния акт е оплакването, че в заповед № 227 от 25.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите, като фактическо основание е посочено единствено ПМС № 58 от 14.03.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията в редакцията, в сила от 15.03.2012 г., длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От цитираната разпоредба се извличат и критериите, възоснова на които следва да бъде преценено дали дадена длъжност в администрацията е съкратена или не, с оглед хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В чл. 6, ал. 3 от Наредбата е посочено, че в зависимост от възложените служебни задължения и необходимите за тяхното изпълнение професионална квалификация, образователна степен и професионален опит длъжностите "експерт" и "инспектор" в администрацията имат четири групи, подредени в низходящ ред - съответно държавен, главен, старши и младши. Следователно длъжността в администрацията, която се заема въз основа на определени изисквания и критерии, е свързана с конкретен вид дейност на лицето, уредена като нормативно определена позиция. Изразява се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съпоставката, която тричленния състав на ВАС е извършил между длъжностната характеристика на длъжността, която е заемала жалбоподателката и длъжностните характеристики на други длъжности в Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" след 25.03.2014 г., включително и чрез икономическа експертиза, е в съответствие с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, чийто текст, както бе посочено по-горе съдържа и критериите, които следва да бъдат съобразени при преценката дали е налице съкращение на длъжността, което фактическо основание е посочено в процесния административен акт. В тази връзка оплакванията на касационната жалбоподателка, че съдът е изследвал и други фактически обстоятелства, които не са посочени в мотивите и основанията на оспорения административен акт, са неоснователни. С Постановление № 58 на МС от 14.03.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 27 от 25.03.2014 г., в сила от 25.03.2014 г., в Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, приет с Постановление № 274 на Министерския съвет от 2009 г., обн., ДВ, бр. 94 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2010 г., бр. 16, 33 и 102 от 2011 г., бр. 22 и 49 от 2012 г. и бр. 80 от 2013 г., се правят изменения и допълнения. В чл. 31 от Устройствения правилник на цитираното министерство, в редакцията от 25.03.2014 г., Дирекция "Кохезионна политика за околна среда" и Дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда" не съществуват. С § 2, т. 15, б. "л" от Постановлението ред "дирекция "Фондове на Европейския съюз за околната среда" 76" се заличава. Това означава, че тази дирекция, ведно със 76 длъжности, една от които е тази на жалбоподателката, не съществува вече в длъжностното разписание на министерството на околната среда и водите след 25.03.2014 г., от която дата е издадена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Захариева. Следователно длъжността "държавен експерт", с ранг IV старши, в Дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда", Отдел "Оценка, търгове и договаряне", направление "Води" вече не съществува като нормативно определена позиция след тази дата. В § 2, т. 15, б. "к" от Постановлението е посочено, че ред "дирекция "Кохезионна политика за околна среда" 56" се заменя с "Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" 123. Жалбоподателката обаче не е работила в дирекция "Кохезионна политика за околна среда", а в дирекция "Фондове на Европейския съюз за околната среда", която е заличена. При така изложените съображения, не може да бъде възприета тезата на касационната жалбоподателка, че цитираното постановление няма пряк ефект върху служебното й правоотношение и че е налице обединяване на цитираните дирекции, а не закриване на нейната дирекция, тъй като тази теза не кореспондира с цитираните текстове на Постановлението. От експертизата се установява, че функциите и задачите, изпълнявани в Отдел "Оценка, търгове и договаряне", направление "Води" на Дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда", след 25.03.2014 г. не се изпълняват само в конкретен отдел на новата Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда". При извършената проверка на служебната дейност, която държавния служител е изпълнявал преди заличаване на дирекцията, въз основа на длъжностната му характеристика, не е установено пълно съвпадение на длъжността като система от функции, задължения и изисквания с нито една длъжност в Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", включително и за позициите на държавен експерт. Не е вярно твърдението, че функционалните характеристики на заеманата длъжност са запазени след 25.03.2014 г. във висока степен в длъжностите "държавен експерт" и "главен експерт" в отдел "Оценка на проекти и договаряне". Констатирана е известна степен, без пълно съвпадение, а и Захариева не е заемала длъжност "главен експерт". При това положение правилно тричленният състав на Върховния административен съд е направил извод за наличие на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за съкращаване на длъжността и законосъобразност на оспорения административен акт. В Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2011 г., ОСК на ВАС е прието следното: "ЗДСл не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл в съдебната практика, в това число и на ВАС, се приема безпротиворечиво, че при прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол". В тази връзка оплакванията за несъобразяване на административния орган и на съда с деловите качества на Захариева и целта на закона, са неоснователни. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество не били допуснати в конкретния случай. При този изход на спора и по аргумент на противното от чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на касационната жалбоподателка не се присъждат разноски. Ответникът претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. При преценката на размера им се съобразява, че спорът вече е разрешен от тричленния състав на ВАС. Н. основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 1 и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, в полза на министерството на околната среда и водите се присъжда сумата 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,