Решение № 13048 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2014 г.

Решение № 13048 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на 01 ГОДГ при ГПУ Малко Търново, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 2222 от 12.12.2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед № 337/30.07.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Алексов бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - Илия Димитров Алексов в представен писмен отговор, изготвен от процесуалния му представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да отмени обжалваната пред него заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е постановена в нарушение на материалния закон. Решението е неправилно. С обжалваната пред Административен съд Бургас заповед рег. № 337/30.07.2013 г. началникът на 01 ГОДГ, при ГПУ - Малко Търново, РДГП Елхово е наложил на Илия Димитров Алексов - старши полицай (водач на патрулен автомобил), категория "Е" дисциплинарно наказание "мъмрене" за това, че на 28.07.2013 г. като ПС № 1 не изпълнил негово разпореждане да извършва измерване на температурата на околния въздух за времето от 10,00 до 16,00 часа на всеки кръгъл час и да отразява това на лист, с който да се попълни температурния дневник, във връзка с разпоредбата на чл. 51, ал. 5 от Инструкция рег. № Iз-2271/01.10.2010 г., с което допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 225, ал. 1 ППЗМВР. От протокол рег. № 9855/30.07.2013 г. се установява, че Алексов е отказал да даде писмени обяснения за извършеното от него нарушение на 28.07.2013 г. този факт се установява и от съдържанието на изготвена от Алексов докладна записка до началника на ГПУ - Малко Търново. В същата Алексов не оспорва факта, че за времето от 08,30 часа на 28.07.2013 г. до 08,30 часа на 29.07.2013 г. е бил назначен ГПН ПС № 1 (пост за самоохрана), при което му била предадено, че има устна заповед на всеки час да измерва температурата на въздуха и да записва отчетеното. Алексов установява и факт, че в 16 часа на 28.07.2013 г. в сградата на ГОДГ-01 пристигнал началникът на 01 ГОДГ и след като констатирал неизпълнение на издадената от него заповед поискал обяснение от Алексов за причините за това. Алексов изложил своето становище за неправомерност на тази устна заповед и поискал същата да бъде потвърдена в писмен вид. Издаването на заповед в писмен вид му било отказано, а същевременно му било разпоредено да напише писмени обяснения за случилото се, но Алексов отказал. На следващия ден отново бил поканен да даде писмени обяснения, но тъй като отново отказал за този отказ бил оформен писмен протокол, който му бил прочетен. По делото е приложена специфична длъжностна характеристика за длъжността - старши полицай (водач на патрулен автомобил), в която в раздел III. са посочени конкретно в 14 точки основните длъжностни права и задължения за длъжността, като 12-та от тях е да спазва трудовата дисциплина, установения ред и изисквания на нормативните актове по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, а 13-та предвижда задължение да изпълнява и други служебни задачи, възложени от служебното ръководство, извън непосредствените си задължения, в рамките на предоставените му правомощия. С оглед на тези факти, съдът неправилно е тълкувал приложимите нормативни актове, при което изводът му за незаконосъобразност на заповедта е неправилен. Предвид установените задължения по длъжностна характеристика на Алексов няма съмнение, че за същия е било налице служебно задължение да изпълни издадената от ръководителя му устна заповед, доколкото същата е свързана с изпълнение на разпореденото с чл. 51, ал. 5 от Инструкция № Iз -2271/01.10.2010 за способите и организацията за осъществяване наблюдението на границата на сухоземни, морски и речни участъци от държавната граница, която урежда правила на хигиена на труда при работата на гранично-полицейските отряди при условия, свързани с много високи и много ниски температури. Очевидно е, че за да бъде приложена посочената разпоредба е необходимо следене и отчитане на температурата. При така установените факти и предвид задълженията на Алексов по длъжностна характеристика, цитирани по - горе следва еднозначен извод, че същият не е изпълнил заповед на прекия си ръководител, издадена във връзка със службата му. С посочената заповед не се уронва честта и не се накърнява достойнството му на държавен служител в МВР, а доколкото същата е издадена в съответствие, както с нормативната уредба, свързана с работата на гранично полицейските отряди и задълженията на Алексов по длъжностна характеристика преценката на същия, че заповедта е неправомерна е неправилно. При това на първо място следва извод, че Алексов не само, че не е запознат с нормативната уредба, регламентираща изпълнението на служебните му задължения, но дори не е запознат и с конкретните задължения за длъжността, която изпълнява по длъжностна характеристика. Последната в раздел V изрично предвижда задължение да познава нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР. На второ място, предвид установеното незнание от страна на Алексов на задълженията му като старши полицай (водач на патрулен автомобил) и изпълняващ наряд настоящият състав намира, че за прекият му ръководител не е възникнало задължението по чл. 6, ал. 5 от Инструкция за дисциплинарната практика в МВР (ДВ бр. 91/18.11.2011 г.) да издаде писмена заповед. Непосочването в заповедта на разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) не води до извод за нарушение във формата на заповедта, предвид изискванията на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.), доколкото от съдържанието на същата безсъмнено се установява, че подробно описаното нарушение представлява неизпълнение на заповед на пряк ръководител. На следващо място, макар да е събрал всички относими доказателства за спора, съдът не е разгледал оспорения пред него административен акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността му на всички основания по чл. 146 АПК, доколкото липсват правни изводи за компетентност на органа, издал заповедта и спазване на предвидените административнопроизводствени правила за издаването й. В случая от събраните доказателства се установява, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 5 ЗМВР (отм.), като са спазени изискванията по чл. 229 ЗМВР (отм.). Служителят е поканен двукратно да бъде изслушан и да даде писмени обяснения, но такива не са дадени поради изричен отказ на служителя, удостоверен по надлежния ред, при определяне вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващия орган е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, както и настъпилите последици. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния и необосновано. Следва по делото да бъде постановено ново, с което жалбата на Илия Димитров Алексов против заповед рег. № 337/30.07.2013 г. на Началника на ГОДГ при ГПУ - Малко Търново бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото Илия Димитров Алексов следва да бъде осъден да заплати на РДГП - Елхово направените деловодни разноски в размер на 505, 91 лв., от които 500 лв. заплатен хонорар за един адвокат, а останалите заплатени държавни такси и комисионни. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение