Решение № 131 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2011 г.

Решение № 131 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане срещу решение № 2367 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 6335/2008 г. на Административен съд София - град, с което е осъдена агенцията да заплати на Димитър Минков Салаков сумата от 6000 лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), представляваща обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба в резултат на незаконно уволнение (от 15.04.2008 г. до 15.02.2009 г.), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 9.05.2008 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се оплакване за частична незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение следва да се намали със сумата, която Салаков е получил в същия този период като възнаграждение в качеството си на общински съветник, което обстоятелство не е взето предвид от експертизата. Представя се счетоводна справка от община Стралджа. Ответникът оспорва жалбата. В депозирания писмен отговор излага довод, че е избран за общински съветник в ОбС гр. Стралджа с Решение № 178/29.10.2007 г. и към момента на встъпването си е бил на служба като държавен служител. Представя удостоверение за избора на ОИК - Стралджа. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита, че следва да се вземе предвид новопредственото писмено доказателство. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването му да заеме службата. Безспорно е, че дисциплинарното уволнение на Салаков от длъжността началник отдел "Социална закрила" гр. Стралджа към Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол при АСП е било отменено с влязло в сила съдебно решение. С обжалваното в настоящето производство решение на АССГ, при условията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, му е присъдено пълно обезщетение за 10 месеца в размер на 6000 лева. Взето е предвид, че лицето не е заемало друга държавна служба с по-ниска заплата, респективно не е получавало възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. Решението е правилно. Обстоятелството, че за същият период ответникът е бил и общински съветник, за която дейност е получил възнаграждение общо от 334.29 лева, не е основание за намаляване на вече присъденото от съда обезщетение поради оставането му без работа поради незаконно уволнение за срок от 10 месеца. Този извод следва от характера на възнаграждението, което общинският съветник получава за изпълнение на задълженията си като такъв на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Това възнаграждение се следва в друго качество, различно е от възнаграждението по служебно, трудово или друго правоотношение и се получава паралелно и независимо от него. Обезщетяването по реда и при условията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл цели репарирането на имуществената вреда от оставането без работа на лицето за определен период по вина на администрацията, поради което ирелевантен е фактът дали служителят е бил на изборна длъжност като общински съветник и каква сума е получил от тази си трудова дейност след прекратяване на правоотношението му с АСП. Тази дейност той е изпълнявал и по време на заемането на държавната служба, т. е. съвместявал е качествата на държавен служител и общински съветник, при липса на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗДСл. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,