Решение № 1241 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2016 г.

Решение № 1241 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на О. С. З., чрез процесуален представител, срещу решение № 142/30.05.2016 г. по адм. д. № 37/2016 г. на Административен съд - С. З., с което е отменен като незаконосъобразен отказ за достъп до обществена информация обективиран в т. I от решение № 10-22-2/26.01.2016 г. и е върнал делото като преписка за ново произнасяне от кмета на О. С. З.. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез юрисконсулт С. Н., че съдебното решение е неправилно като необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и при нарушение на материалния закон, иска отмяната му, оставяне в сила на решението на кмета на общината и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - СНЦ "Заедно за животните- България", представлявано от своя председател- П. Д. и процесуален представител, адв. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови оспореното решение, Административен съд - С. З. е приел за установено, че с оспореното пред него решение на кмета на О. С. З. незаконосъобразно е отказано на сдружението достъп до обществена информация - копие от дневника на приюта за безстопанствени животни, община С. З. и график за почистване на клетките, а в случай, че такъв отсъства- да се удостовери това обстоятелство. Изводът на съда е, че възприетите от административния орган и изложени като мотиви в оспорения акт фактически основания са необосновани, недоказани и не релевират съществуването на законово регламентирано в чл. 37 ЗДОИ материално правно основание за постановеният отказ за предоставяне на информация. Решението е правилно. Отказът на задълженият субект по ЗДОИ е мотивиран, че искането за предоставяне на документи не съставлява искане за достъп до обществена информация, тъй като не съдържа описание на търсената обществена информация. Правилна е преценката на АС, че заявлението по ЗДОИ отговаря на изискванията на чл. 25 ЗДОИ за реквизити, както и, че анализът на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗДОИ- обуславя извода - законът поставя знак за равенство между информацията съдържаща се в един документ и и самият документ като неин материален носител. Също така, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че ако за задълженият по ЗДОИ орган съществува неяснота относно предмета и/или съдържанието на исканата информация- следва първо, на основание чл. 29 ЗДОИ, да изиска от заявителя уточняване и ако последният не стори това- да остави заявлението без разглеждане, но не и да постановява директен отказ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото и направеното искане - касаторът следва да заплати ответника направените по делото разноски, в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение