Решение № 16188 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2013 г.

Решение № 16188 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Красимир Христов Мангъров и Красимира Димитрова Аврамова-Мангърова, двамата от София против решение № 1227/22.02.2013 г. по адм. дело № 2706/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, в частта относно нанесената граница между имот с идентификатор 68134.1931.135 и имоти с идентификатори 68134.1931.440 и 68134.4094.442. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на оспорената част от заповедта. Ответниците не вземат становище по делото. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че процесната граница е нанесена в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в приложимата редакция към датата на издаване на заповедта преди изменението с ДВ, бр. 82/2011 г. и оспорената част от заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР е законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е определил предмета на делото- законосъобразността на заповедта за одобряване на КК и КР за част от район Витоша, СО относно нанасянето на общата граница между имот с идентификатор 68134.1931.135 / собственост на касаторите/ и имоти с идентификатори 68134.1931.440 и 68134.4094.442. Неоснователно се поддържа от касаторите, че предмет на съдебната проверка е поправката/изменението в кадастралния план, въз основа на който е изработена кадастралната карта. Този спор е разрешен с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 2594/2011 г. на Административен съд София-град, а по настоящото е установено, че процесната граница е нанесена в съответствие с него. Липсват данни/ документ, издаден от гражданския съд/ за висящ спор за границата по чл. 109а ЗС. Правилно решаващият съд е кредитирал заключението на вещото лице, което е обективно и компетентно, като не е оспорено от касаторите по надлежния ред в съдебното заседание, в което е прието. Оспорването му с касационната жалба е недопустимо с оглед забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция- чл. 220 АПК. Релевантните по делото обстоятелства са установени пълно и непротиворечиво от първоинстанционният съд, поради което не е необходимо назначаването на допълнителна експертиза. При правилно установени фактически обстоятелства, решаващият съд е достигнал до верни и обосновани правни изводи за законосъобразност на нанасянето на процесната граница в одобрената кадастрална карта. То е в съответствие със съществуващата на място материализирана граница-ограда и предходния кадастрален план, според заключението на вещото лице. С това нанасяне е спазена приоритетността на данните за установяване на границите на поземлените имоти при изготвяне на кадастъра, регламентирана в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в приложимата редакция към датата на издаване на заповедта. Другите наведени от касаторите доводи са за нарушения на изискванията по ЗУТ за минимални размери и площи на поземлените имоти по отношение на два от съседните имоти. Евентуални такива нарушения биха засегнали само правата на собствениците или на носителите на вещни права в тях, каквито касаторите не са, поради което те не могат да ги релевират. А и те не са от значение към предмета на съдебната проверка-законосъобразността на нанасянето на процесната граница. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,