Решение № 8579 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3123/2013 г.

Решение № 8579 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3123/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Общинския съвет - Сливен срещу решение № 1 от 16.01.2013 г., постановено по адм. д. № 287 по описа за 2012 г. на Административен съд - Сливен, с което е обявена нищожността на негово решение № 453, прието на заседание на 18.10.2012 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Освен това в касационната жалба се твърди, че протестът на Районната прокуратура - Сливен е недопустим. По изложените съображения в нея и в изпратеното писмено становище се моли, решението на административния съд да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди решенето на общинския съвет. Ответникът и заинтересованата страна не са взели становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е постановил съдебния си акт при правилно приложение на материалния закон. Счита, че правилно съдът е приел, че нормите на ЗВ и ЗК са специални и изключват приложението на нормите на ЗОС. Прокурорът сочи, че съдът не е допуснал нарушенията по чл. 209, т. 2 и 3 АПК релевирани в касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че в изпълнение на правомощието си по чл. 127 от Конституцията и чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК прокурорът при Районната прокуратура - Сливен е подал протест до административния съд, с който на посочените в него фактически и правни основания е поискал от съда да обяви нищожността на решение № 453, прието на заседание на 18.10.2012 г. на Общинския съвет - Сливен. С решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка с чл. 14, ал. 2 и 7 ЗОС и чл. 21 от Наредбата за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси на община Сливен, е дал съгласие относно пет водни обекти, представляващи публична общинска собственост, намиращи се на територията на община Сливен, да бъдат отдадени под наем за срок от 10 години. В решението са индивидуализирани поземлените имоти по номера, площ и е посочено, че се намират в землището на с. Мечкарево. Общинският съвет е възложил на кмета на община Сливен да организира процедурата по провеждането на търга с тайно наддаване за петте обекта и сключи договори за наем със спечелилите участници. От приложените по делото писмени доказателства - актовете за публична общинска собственост, съдът е установил, че петте обекта по трайно предназначение представляват езера, поради което попадат в обхвата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗВ и са публична общинска собственост. На следващо място съдът е приел, че тези обекти, не са били в имуществото на прекратените по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ кооперации. Освен това от доказателствата е установил, че на територията на землището на с. Мечкарево не е имало регистрирани сдружения за напояване, поради което е изключил приложението на § 3 и 4 ПЗР на ЗСН. Като е направил анализ на материалното право съдът е достигнал до извод, че за тези обекти е неприложим реда по чл. 14, ал. 7 ЗОС, който закон е общ по отношение на ЗВ и ЗК. На последно място според съда решението на общинския съвет е взето при допуснато съществено нарушение на материалния закон, защото посочената материалноправна норма от ЗОС води до невъзможност за отдаване под наем на тези обекти, които могат да бъдат предоставени само на концесия. Съдът е приел за особено съществен порокът на решението на общинския съвет, поради което е обявил неговата нищожност. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е първият довод в касационната жалба относно това, че протестът на районния прокурор е бил недопустим, както и че в съдебно административното производство е участвал и прокурор от Окръжната прокуратура-Сливен, поради което общинският съвет е бил неравнопоставен. Оплакването е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 127 от Конституцията, прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Конституционната разпоредба е възпроизведена в нормата на чл. 16 от АПК, където е посочено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като: предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове; в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела; започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. В изпълнение на конституционното си правомощие и това на чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК прокурорът от Районна прокуратура - Сливен е подал протест срещу решението на общинския съвет, а прокурорът при Окръжна прокуратура - Сливен е встъпил в съдебно административното производство в защита на обществения интерес. Поради това протестът не е недопустим, а оплакването в касационната жалба е неоснователно. Вторият довод е относно това, че решението на общинския съвет е правилно и в съответствие с чл. 14, ал. 7 ЗОС. Доводът е неоснователен. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗВ езерата са публична общинска собственост и по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. Според чл. 20 ЗВ те могат да се отдават само на концесия, като ЗВ и ЗК са специални закони по отношение на ЗОС, който е общ закон. Общинският съвет е могъл да ги предостави чрез концесия, тъй като те са обект на концесия според чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК. Като е взел решение за отдаването им под наем чрез таен търг общинският съвет е нарушил съществено чл. 20 ЗВ и чл. 13 ЗК. Решението е взето на несъществуващо правно основание. Решението на административният съд е постановено при изяснена фактическа обстановка, към която е приведено и действащото материално право. То не е необосновано. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение