Решение № 3633 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2012 г.

Решение № 3633 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Нели Игнатова, в качеството й на процесуален представител на Митница Пловдив срещу решение № 1241 от 28.05.2012 г., постановено по адм. д. № 3243/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, II отделение, XVII състав, с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 1749/21.11.2011 г. на началника на същата митница, с което по ЕАД № 10BG003000Н0112995 е определена на "Садат" ООД нова митническа стойност и въз основа на това са определени допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 284,24 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 26.07.2010 г., до окончателното погасяване на задължението. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за неправилност на решението са изложени в касационната жалба. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло решение № 1749/21.11.2011 г. на началника на Митница Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представите адв. Костов, в представен писмен отговор на касационната жалба я оспорва, с искане решението да бъде оставено в сила. По делото са представени писмени бележки от юрисконсулт Нина Гацова, процесуален представител на ответника, в което се релевират доводи за оставяне на съдебното решение в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Зинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред административния съд митническо решение, митническият орган е определил нова митническа стойност на внесената стока по ЕАД № 10BG003000Н0112995/20100726. С решението е прието, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29 от МК е по-висока от декларираната от вносителя. Този извод, митническият орган е направил на база изпратените документи от митническите органи на Турция, при извършена проверка по линия на международно сътрудничество, а именно фактура № 297172 серия А от 22.07.2010 г. и ЕАД № 10341300ЕХ350319, представени пред турската митническа администрация при износната операция. Митническият орган е съпоставил документите, представени при вноса с изпратените документи и е установил несъответствието им в частта относно условията на доставката и общата фактурна стойност. Митническият орган е възприел за цена на стоката, цената по представената фактура от турската митническа администрация. По този начин е определена митническата стойност на процесния внос в размер на 1452,91 евро, равняваща се на 2841,64 лева, върху която е определен и дължимия за доплащане ДДС в размер на 284,24 лв., ведно със законната лихва. Митническият орган е приел за условие на доставката, посоченото във фактурата на износителя - FOB (Free On Board) Истанбул. Пловдивският административен съд е отменил обжалваното решение. Посочил е, че по делото са представени взаимно противоречащи си частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), в които са посочени различни условия на доставката и различна стойност на стоките. Съдът е приел, че същественото в случая е коя е реално платената цена или тази подлежаща на плащане. Посочил е, че по делото липсват доказателства, че посочената в износната декларация цена на стоката е реално платена или, че именно тя е подлежащата на плащане цена. Предвид установените факти съдът е преценил, че няма основание, да се приеме, че декларираната в износната декларация от Република Турция, представена от турската митница, е действителната цена, само защото тази цена е по-висока от декларираната цена на стоката при вноса й в България. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при така събраните доказателства подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МК, е декларираната от жалбоподателя левова равностойност на 750,26 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Следва да се отбележи, че в договора страните изрично са уговорили, че условието за доставка е CRT (Carriage Paid То), което означава транспортът, платен от продавача до определеното местоназначение, а това е гр. Пловдив, а във фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - FOB (Free On Board) Истанбул, което не е договорено от страните. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест върху административния орган пада тежестта, да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта си и, което в конкретния случай не е направено. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти, преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. По делото не са представени платежни документи или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения от жалбоподателя. Административният съд е постановил решението си въз основа на обосновани изводи, които съответстват на събраните по делото доказателства и при спазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. В този смисъл е налице и съдебна практика - решение № 2787 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2011 г.; решение № 6052 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2011 г.; решение № 9797 от 05.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2011 г. По гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, на последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,