Решение № 13735 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2011 г.

Решение № 13735 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2011 г., II о., докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Давид и Елвис Анави срещу решение № 472 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 1688/2009 г. на Пловдивски административен съд - първо отделение - четвърти състав, като се иска отмяна на същото и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав, или да се реши по същество с уважаване на жалбата, ведно с произтичащите от това последици. Община Пловдив, Маргарита Анева и Адриана Янева вземат становище да се остави в сила решението. Ответниците Велчо Велчев и Иванка Велчева вземат становище за основателност на жалбата. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторите против заповед № РД - 18 - 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Пловдив в частта за имот 520.1122. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. При нейното издаване не са допуснати нарушения, които да налагат отмяната й. Решението е правилно. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 и 5 от Наредба № 3/2005 г. границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ и от съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1. В случая администрацията е разполагала с одобрен кадастрален план от 1982 г., който е попълнен с нови имоти 2087, 2088 и 2090, като последният е собственост на касаторите по реституция. Този план е задължителен при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри, а не данните по реституцията на имота. От заключенията на вещите лица е установено, че кадастралната карта и регистри са изработени съобразно плана от 1982 г. и попълването от 2002 г. и са налице материализирани граници в тези очертания, които също са задължителни за администрацията. Всъщност т. 5 от чл. 14, ал. 1 на Наредбата е била т. 2 към момента на издаването на обжалваната заповед, което ще рече, че материализираните граници са по приоритетни дори от кадастралните планове, които продължават да са т. 3, но при липсата на т. 2, която става т. 5 е на второ место по приоритетност. При това положение правилно съдът е приел, че липсват основания за отмяна на заповедта и правилно е отхвърлил жалбата, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение