Решение № 1253 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5246/2007 г.

Решение № 1253 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5246/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Окръжен съд - Монтана с въззивно решение от 17.5.2007 г. по гр. д. № 96/2005 г. е отхвърлил предявеният от Н. А. и П. А. срещу М. Г., иск за отстъпване собствеността и предаване владението на кошара - свинеферма в Момин брод, Лом - източна страна, втората от юг. Касационна жалба срещу решението е подадена от Н. М. А. и П. М. А., двамата от гр. Лом, кв. Момин брод. Ответницата М. Г. А. от гр. Лом не е взела становище по касационната жалба. При касационната проверка се установи следното: Въззивният съд е отхвърлил ревандикационният иск на Н. и П. А., като е приел, че те се легитимират за собственици на спорния имот - кошара в Момин брод, източна страна, втората от юг, но по делото не е установено, че ответницата А владее тази именно кошара. Съдът е констатирал, че тя се легитимира за собственик на "кошара-свинеферма", Момин брод, южна страна, и освен собствената си кошара, няма данни да владее кошарата на ищците. Съдът е посочил, че между двете кошари няма идентичност и не се касае за обособени части на една и съща сграда. Изводите и решението на въззивния съд са в нарушение на съществени съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решение, когато делото е напълно разяснено - чл. 186 ГПК (отм.). Въззивният съд е приел, че първоначалният ищец и праводател на жалбоподателите М. Ц. е придобил собствеността върху описания в исковата молба имот - кошара - свинеферма в Момин брод, източна страна, втората от юг, но е необоснован изводът му, че ответницата не владее този имот. В хода на съдебното производство ответницата не само, че не е оспорила твърденията на ищците, че е във фактическа власт на спорната сграда, но изрично в писмената й защита пред районния съд (л. 26 от досието на дело 282/05 г.) и в подадената от нея въззивна жалба (л. 17 от досието на гр. д. № 96/07 г.) е заявила, че владее сградата в качеството й на неин собственик. В случая, решаващият съд неправилно е приел, че между страните няма спор за собствеността върху една и съща сграда и че, ответницата владее сграда, различна от сградата, собственост на ищците и претендирана от тях. С оглед посочените по-горе изявления на ответницата, е очевидно, че тя владее сградата, претендирана от ищците, но същността на спорът между тях е кой е легитимният притежател на тази сграда. Ищците се позовават на придобиване въз основа на протокол от 25.4.1997 г. на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС гр. Лом, с който на М. Ц. е предадена процесната сграда, определена за негов дял от имуществото на ТКЗС с решение от 1.12.1995 г. и описана като "К.-С., Момин брод" - източна страна (втората от юг-25000 лв.), за което е представена и фактура от 25.4.1997 г. за плащане на сумата от приобретателя. Ответницата се позовава на придобиване по същия ред, удостоверено с протокол от 5.11.1997 г. и фактура за плащане на цената на сграда в размер на 45000 лв. В двата документа, касаещи придобиването на ответницата, възложената на нея сграда е описана като "Кошара - С.", М. Б. страна - 45000 лв. При тези доказателства и с оглед спора между страните, решаващият съд е следвало да установи по категоричен начин, кой е придобил собствеността на спорната кошара. За изясняване на спора е следвало да се назначи техническа експертиза за заключение относно всички съществуващи сгради - кошари, включени в комплекс "С", за начина на тяхното индивидуализиране (местоположение, физическа обособеност, оценка и пр.) при предоставянето им в дял на правоимащи лица по чл. 52 ППЗСПЗЗ . Неправилно въззивният съд е отказал допускането на гласни доказателства, поискани от ищците с въззивната им жалба срещу първоинстанционното решение, тъй-като свидетелите са посочени за установяване на същественото за спора обстоятелство - коя конкретна сграда-кошара е продадена на всяка от страните. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) върховният касационен съд