Решение № 548 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 598/2009 г.

Решение № 548 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 598/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура против решение № 104 от 7.VII.2009 г. по внохд № 116/2009 г. на Великотърновския апелативен съд. С протестираното решение е потвърдена присъдата на Плевенския окръжен съд от 23.I.2009 г. по нохд № 646/2006 г., с която подсъдимият Г. Д. Ч. е признат за невиновен в това, действайки в съучастие като съизвършител със С. С. Я. (починал при ПТП на 1.I.2000 г.) и С. Л. Клисарски (починал при ПТП на 12.IХ.2001 г.), да е извършил на 3.IV.1997 г. от дома на М. и Н. М. в гр. К., Плевенска област, грабеж на движими вещи за 968 000 неден. лева, придружавайки грабежа с убийството на М. Н. М., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК, а предявените от Н. Н. М., К. М. Н. и Н. М. Н. - съпруга и пълнолетни низходящи на М. Н. М. искове за заплащане на по 30 000 лева за причинените им неимуществени вреди са отхвърлени. С позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и с довода, че въззивният съд "неоправдано е игнорирал и подценил тежестта" на казаното от свидетелите Г, С. Н. и от защитения свидетел №, протестиралият въззивното решение прокурор иска то да се отмени и делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКПр не поддържа протеста като посочва, че преки доказателства за вмененото на Ч. престъпление няма, а наличните косвени такива не са достатъчни за осъждането му. Частните обвинители и граждански ищци Н. М., К. и Н. Н. не се явяват и нямат изразено становище по протеста. Подсъдимият и защитникът му искат оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд намира протеста за неоснователен. Твърдяното в протеста касационно основание в дейсвителност е това по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК - допуснати процесуални нарушения при доказателствения анализ, ограничили прокурора в правото му да докаже повдигнатото обвинение - но то не е налице. Безспорно е, че на мястото на произшествието са намерени и иззети дактилоскопни следи - пръстови и дланови, за някои от които е установено, че са оставени от подсъдимия Ч. Недостатъците на огледния протокол, правещи го негодно доказателствено средство за установяване на посочените в чл. 131 НПК факти (поради участието вя това следствено действие на Н. М., съпругата на М. М., като поемно лице в нарушение на чл. 129, ал. 2 НПК, в сила към 3.IV.1997 г.), не изключва тяхното установяване с други доказателствени средства и това е сторено с показанията на свидетелите М. Л. - поемно лице при огледа, Славейко (а не С., както е записано в протеста) Цв. Н. - подписал заедно с Л. пликчетата, в които са били поставени иззетите дактилоскопни следи - и В. И., фиксирал и иззел въпросните следи. Т. е. процесуално незаконосъобразните съждения на въззивния съд за изключване от доказателствения материал на част от веществените доказателства, каквито представляват иззетите дактилоскопни следи, не обслужват целта на подадения касационен протест, тъй като следите са могли да бъдат оставени както при първото посещение в дома на сем. М. седмица преди инцидента, осъществено от подсъдимия Ч, свидетеля В (двамата категорично разпознати от Н. М. и при разглеждането на нохд № 167/2003 г., на л. 146, гърба до л. 148 от делото, и при разглеждането на нохд № 646/2006 г., на л. 81-83 от делото) и покойния С. Я. (според показанията на Ч. като свидетел 3 години след инкриминираното деяние, на 22.III.2000 г., отново като свидетел след още 2 години и половина, на 3.Х.2002 г. и, накрая, от 13.ХI.2002 г. като обвиняем и подсъдим), така и при второто, в деня на инцидента, самостоятелно посещение на Ч. в дома на М., за което посещение само той твърди, но и опровергаващи го факти не са установени. Сами по себе си пръстовите отпечатъци, които Ч. е оставил върху двете входни врати към апартамента на сем. М., не доказват нито, че той е влязъл в апартамента, нито че е извършил някакво посегателство върху М. М., нито че е отнел някоя от изброените в обвинителния акт движими вещи. Нещо повече. В показанията, които са дали при разглеждането на нохд № 167/2003 г. и на нохд № 646/2006 г., свидетелките Й. Г. и М. Пресолска (на л. 159-161 от нохд № 167 и на л. 182-183 от нохд № 646) категорично са заявили, че подсъдимият Ч не е бил сред двете "едри", "снажни" момчета, идващи откъм жилищния блок, където е дома на сем. М., носещи покрита с платно вещ с формата на голям телевизор, едното от които е било облечено с връхна дреха, подобна на отнетата от местопрестъплението кожена шуба на М. М., опровергавайки с това противно твърдението в обвинителния акт. Не е вярно заявеното в протеста, че въззивният съд бил "игнорирал" и "подценил" показанията на свидетелите Г. Ч. и на анонимния свидетел № . Т. обратното. Показанията на тези двама свидетели съдът обстойно е коментирал върху 3 страници от мотивите си, заключавайки, че първата инстанция "необосновано" е кредитирала показанията на свидетеля В като "изключително заинтересуван от изхода на делото" вместо да даде вяра на Г. Ч. и на свидетел №, без обаче тази неправилност да се отразява върху извода за недоказаност на повдигнатото и поддържано срещу Ч. обвинение. В крайно семплия си протест прокурорът не е счел за нужно да посочи, кое конкретно в показанията на Ч. и на свидетел № уличава подсъдимия Ч в участието му, и то като извършител, в деяние, квалифицирано от прокурора като престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК. В първите си показания, дадени при досъдебното разследване пред съдия на 13.ХI.2002 г. (на същата дата е първото привличане на Ч. като обвиняем с последващо привличане на 21.V.2003 г.). Чиликов е предал разказаното му от К. К., впоследствие именувала се Е. Ж. Рабенщайнер, понастоящем неизвестно как, бивша съпруга на В. Д. Б., който разказ чул от К. (Рабенщайнер) "през 1999 г. преди да замине за чужбина" (на л. 63-64 от т. III на сл. д.). От казаното му Ч. разбрал, че "по поръчка на някой от началниците в затвора в П. ", В. Б., Ч. (с прякор "Шугето"), С. "Маймуната" (Сергей Клисарски) и С. (Станислав Я.) отишли в гр. К. с автомобила на Б., пребили един възрастен човек в дома му и взели оттам някои вещи. К. се остави нас. крайно озадачаващият факт, че Ч., полицай и към 1999 г., и към 2002 г., е счел за нужно да даде гласност на предоставената му, очевидно значима и налагаща незабавна проверка, информация 3 години след получаването й - в информацията са се съдържали данни и за запазена от К. (Рабенщайнер) окървавена фланелка, принадлежаща на В. Б. и носена от него при пътуването му до К. и обратно в деня на инцидента - то в същата тази информация не се съдържат каквито и да било данни, конкретизиращи значението на изброените лица за целта на отиването им до гр. К., преди всичко, а после и за участието на всеки от тях в нападението над М. и в отнемането на вещи от дома му, и, по-специално, наличие на знание за и участие в престъплението относно подсъдимия Ч. Годността обвинението-такова, каквото е-да се докаже посредством показанията на защитения свидетел № не е по-голяма от тази, същото обвинение да се докаже посредством показанията на свидетеля Г. А. Чиликов. Показанията си анонимният свидетел е дал за първи път на 16.ХII.2002 г. (л. 75-76 от т. III на сл. д.), споделяйки пред съда информация, получена от С. Клисарски "месец-два преди да почине", което, съпоставено с датата на смъртта на Клисарски, 12.IХ.2001 г., ще рече поне година и половина преди разпита на свидетеля. Та след това продължително мълчание, а след като и С. Клисарски подобно на Ст. Я. е млъкнал завинаги, 001 споделил терзанията на Клисарски за направена "голяма беля" в К., при която "човека е починал" и която "беля" били направили заедно с Ч., Я. и Б., организирани от последния и изпълняващи "поръчка... от голям човек от затвора", на когото "убитият е дължал пари". Вижда се, че показанията на анонимния свидетел се отличат с далеч по-голяма конкретика от тези на Г. Ч., но пак неотносима към подсъдимия Ч. С. ясно, че С. Клисарски е знаел целта на отиването на четиримата до гр. К., че организатор за изпълнението на поръчаната "работа" е бил В. Б., че поръчката е идвала от човек от Плевенския затвор, комуто М. М. е дължал пари и че този "голям човек" може да се идентифицира единствено със свидетеля Х (разпитан за първи път на 8.VII. 1998 г., година и 3 месеца след убийството на М. М.), дългогодишен служител в Плевенския затвор, на когото М. М. е дължал (според В.) 300-350 000 неден. лева от съвместна селскостопанска дейност, и който е използвал различни начини, за да получи действително или предполагаемо дължимите му пари (за усилията на В. в тази насока са показанията на Кр. К., Д. Р., Ил. Димитрова). Не е ясно, обаче, дали и подсъдимият Ч е знаел целта на отиването до дома на М. М. в К., влизал ли е в този дом заедно с Б., Я. и Клисарски, упражнявал ли е насилие над М. М., о участвал ли е в отнемането на вещите, с една дума, в какво се изразява поведението му, осъществяващо признаците на вменения му квалифициран грабеж. В заключение и като допълнение към отразеното в мотивите на въззивното решение от втория абз. на с. 11 до последния абз. на с. 12, чиято правилност изцяло се споделя, се налага заключението, че прокурорът е повдигнал и сезирал съда с обвинение, чиято доказателствена обезпеченост предварително го е обричала на неуспех и с което обстоятелство подалият протеста прокурор е бил (вероятно) наясно, доколкото за това може да се съди по неадекватната с тежестта на делото семплост на протеста и повече от съмнителната годност на доводите, изтъкнати в подкрепа на направеното в него искане. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение