Решение № 7653 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10337/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. М. С. от [населено място], обл. Кърджали, чрез процесуален представител адв. Д. Исмаил, срещу Решение 1173 от 13.09.2024 г., постановено по адм. дело 273/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-08-135 от 08.07.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2113-08-700#5 от 23.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Кърджали, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът, след като е приел, че периодът на майчинство от 07.12.1976 г. до 01.02.1977 г. неправилно не е бил зачетен от административния орган за действителен осигурителен стаж, е следвало да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и преписката да се върне на административния орган за произнасяне, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите по отношение на периода на майчинство. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отмени Решение 2153-08-135 от 08.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ Кърджали, чрез процесуален представител ст.юрк. З.Белева, с писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Допълнително сочи, че с ново заявление от 30.12.2024 г., придружено с нови доказателства за действителен осигурителен стаж, лицето отново е поискало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и такава е била отпусната, считано от 23.11.2024 г., с разпореждане 4/прот. N01041 от 30.01.2025 г. Предвид новите обстоятелства, ответникът счита, че за лицето липсва правен интерес от обжалване на съдебното решение, тъй като правните му последици вече са заличени. Иска да се остави без разглеждане касационната жалба и се прекрати съдебното производство.Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условие на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав не счита, че за касатора е отпаднал правния интерес от обжалване на процесното съдебно решение. Както бе посочено, решението е неблагоприятно за касатора отхвърлена е жалбата му срещу неблагоприятен за него административен акт, като настъпилите нови обстоятелства не са свързани с обжалвания административен акт. Съгласно чл.142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а установяването на нови факти от значение за спора към момента на приключване на устните състезания, което в случая не е налице новото заявление е подадено на 30.12.2024 г., много след датата на приключване на устните състезания 10.09.2024 г. Представените от ответника в касационното производство писмени доказателства са неотносими към предмета на настоящия правен спор и по аргумент от чл. 220 от АПК не следва да бъдат ценени. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на Г. М. С. срещу Решение 2153-08-135 от 08.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2113-08-700#5 от 23.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Кърджали, с които на С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е установил, че Г. М. С. е подала Заявление с вх. 2113-08-700/25.04.2024 г., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. С Разпореждане 2113-08-700#5/23.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, на С. й е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, по съображенията, че не са налице условията на чл. 68, ал. 3 от КСО - лицето има навършена възраст [възраст], но няма 15 години действителен осигурителен стаж. Прието е, че общия осигурителен стаж възлиза на 14 год. 10 мес. и 22 дни, а действителния осигурителен стаж е 14 год. 08 мес. и 28 дни, в т.ч. и осигурителния стаж за периода 01.01.1976 г. 07.12.1976 г. /11 м. и 06 дни/, признат с Решение 63/19.03.2024 г., постановено по гр.д. 25/2024 г. по описа на РС - Момчилград. Периодът на майчинство, за времето от 07.12.1976 г. до 01.02.1977 г., с продължителност 01 мес и 24 дни, е зачетен за осигурителен стаж, но не е зачетен за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Кърджали, който постановил оспореното Решение 2153-08-135/08.07.2024 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил мотивите, изложени в разпореждането. В решението е посочено, че предвид изричната легална дефиниция на понятието действителен стаж в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж. Прието е, че периодът, през който жалбоподателката е била в майчинство, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което действителният осигурителен стаж на лицето бил правилно определен. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на изискуемите се форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение спазването на материалния закон, съдът е приел за безспорно наличието на една от предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.3 от КСО, а именно: навършена изискуема възраст от заявителката към 25.04.2024г. /датата на подаване на заявлението до НОИ/ -[възраст], но че не е доказана другата предпоставка : 15-годишен действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението - 25.04.2024 г. Досежно спорното по делото обстоятелство - следва ли да се зачете като действителен осигурителен стаж, по смисъла на чл. 68, ал.3 от КСО, периодът на майчинство от 07.12.1976 г. до 01.02.1977 г., съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО, действащата от 01.01.2014 г. норма на чл. 9, ал. 7 КСО, действалата от 1958 г. до 01.01.2000 г. норма на чл. 80 от ППЗП /отм./, инструкция 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, § 9, ал. 1 ПЗР на КСО и константната практика на Върховния административен съд, е заключил, че неправилно административният орган не е признал периодът на майчинство за действителен осигурителен стаж, по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. Сумирайки признатият от органа действителен осигурителен стаж в размер на 14 години 08 месеца 28 дни и признатият от съда такъв /периода на майчинство/ - 01 месеца и 24 дни, съдът е получил действителен осигурителен стаж от 14 години 10 месеца и 22 дни, който се явява недостатъчен за придобиване от жалбоподателката на право на пенсия за ОСВ по чл. 68 ал.3 КСО. Достигайки до правния извод на административния орган, съдът е приел за законосъобразни обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и е постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Следва да се посочи, че оплакванията на касатора във връзка с незаконосъобразността на Решение 2153-08-135 от 08.07.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2113-08-700#5 от 23.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали, са счетени са основателни от първоинстанционния съд. Съдът правилно е приложил и материалния закон по отношение на незачетения период от 01 месеца и 24 дни, в който Г.С. е била в отпуск по майчинство /от 07.12.1976 г. - 01.02.1977 г./, като действителен осигурителен стаж, съобразявайки разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, действалата от 1958 г. до 01.01.2000 г. норма на чл. 80 от ППЗП /отм./, инструкция 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. След като общия признат от административния орган и от съда действителен осигурителен стаж възлиза на 14 години 10 месеца и 22 дни, безспорно не е налице втората кумулативна предпоставка за признаване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно лицето да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на Г.С. срещу Решение 2153-08-135 от 08.07.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2113-08-700#5 от 23.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали, с които й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът не е отменил обжалвания административен акт поради допуснато от органа съществено процесуално нарушение или че акта е постановен при неизяснена фактическа обстановка, поради което не са налице предпоставките за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, в каквато насока са оплакванията на касатора. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,