Решение № 5220 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2019 г.

ВАСV отделение30.04.2020 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 972/2018 г. на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА З. Тодорова, В. Илиева и Сдружение "Човеколюбие" да заплатят на Комисията за защита от дискриминация сумата 100 (сто) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5220 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Тодорова, В. Илиева и Сдружение "Човеколюбие", подадена срещу решение № 9 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 972/2018 г. на Административен съд - Пазарджик (АС), с което е отхвърлена жалбата на касаторите против решение № 341 от 05.09.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). С това решение е прието за установено по отношение на ответната страна Т. Попов - кмет на община Пазарджик, че към процесния период на 2013 г., с действия или бездействие лично от него или посредством негови подчинени служители не е поставил жалбоподателите - физически лица и сдружението в положение на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при сравнимо сходни обстоятелства в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение и се иска отмяната му. Ответникът КЗД не изпраща процесуален представител в съдебното заседание, но е депозирано писмено становище за потвърждаване на издадения от нея административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Попов - кмет на община Пазарджик не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Видно е, че административният орган е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение № 5701/13.05.2017 г. по адм. дело № 5388/2015 г., като са събрани гласни доказателства и са направени изводи за отсъствие на дискриминационно поведение от страна на кмета по признак "увреждане" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо Тодорова и Илиева. Фактическата обстановка е правилно установена, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и доводите на страните. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо преповтарянето им. Споделят се и аргументите на участващия по делото прокурор. Обосновано от доказателствата по делото съдът е приел, че бездействието на кмета на община Пазарджик да разкрие услуга тип "Защитено жилище за хора с психични разстройства" се дължи на обективни обстоятелства - неизпълнени законови изисквания за вписване в регистър и провеждане на конкурс при избор на доставчик на социалната услуга (чл. 18, ал. 2 и чл. 18а, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 37-39а от Правилника за прилагане на ЗСП (приложима редакция), неизпълнение от страна на сдружението на указания за подписване на споразумението, дадени в писмо изх. № 9102/578 от 06.04.2012 г. на Агенцията за социално подпомагане (АСП), пренасочване на финансирането за 2013 г. към Дневен център за възрастни хора с увреждания в с. Величково и разкрита от 2011 г. сходна социална услуга "Център за настаняване от семеен тип за лица с психични проблеми". При тази фактическа установеност и след преценка на гласните доказателства, КЗД е постановила правилно решение, като е приела, че поведението на кмета на общината не нарушава забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Не е осъществен състав на нарушение на забрана за дискриминация, както от обективна, така и от субективна страна. При това положение като е отхвърлил жалбата срещу решението на КЗД, съдът е постановил акт без касационни пороци, който следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на Комисията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за чието заплащане следва да се осъдят касационните жалбоподатели. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4, ал. 1