Решение № 10062 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5000/2017 г.

Решение № 10062 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5000/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез пълномощника юрк. Василева срещу решение № 1861 от 14.02.2017 г., постановено по адм. д. № 8039/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 272-ДСИЦ от 14.04.2015 г. на изпълняващ длъжността заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". С доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, се претендира отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването на акта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. М. Б. от гр. С. оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание, като неоснователна и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменено по жалба на Д. М. Б. - прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ, решение № 272-ДСИЦ от 14.04.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценните книжа (ЗППЦК), чл. 212, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 215 от ЗППЦК, във вр. с чл. 30, ал. 1 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /ЗДСИЦ/, във вр. с чл. 40, предл. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация, във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22, пр. 1 от ЗАНН, като е задължен прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ, гр. С., в 7-дневен срок от получаване на решението за прилагане на ПАМ, да представи в Комисията за финансов надзор "тримесечен финансов отчет по чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2 за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2014 г. " по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2, а именно - чрез единната система за представяне на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН - e-Register. От фактическа страна е прието, че Балджийски е избран за прокурист на дружеството с решение на Съвета на директорите на "Б. Р. П." АДСИЦ от 28.05.2014 г. с правомощия самостоятелно да го управлява и представлява, като това обстоятелство е вписано в Търговския регистър на 18.06.2014 г. Същевременно членовете на Съвета на директорите на дружеството са отписани на 25.07.2014 г., без последващи вписвания в тази насока, т. е. дружеството е без действащ Съвет на директорите от м. 07.2014 г. до настоящия момент. Безспорно е обстоятелството, че не е представен в Комисията по финансов надзор тримесечен финансов отчет за дейността на "Б. Р. П." АДСИЦ за четвъртото тримесечие на 2014 г. По отношение на процесуалната допустимост на жалбата на Д. Б. е постановено определение № 7865 от 29.06.2016 г. по адм. д. № 5969/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено определение № 3671 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8039/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд и е върнал делото за разглеждане на спора по същество. Изложени са подробни мотиви за наличие на активна процесуална легитимация на оспорващия Балджийски, като е прието, че черпи правният си интерес от качеството адресат на оспореното решение за налагане на ПАМ, представения договор за прокура от 11.06.2014 г. и издаденото в последствие НП № Р-10-657 от 29.09.2015 г. от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "НИД", вкл. висящо производство пред Административен съд С.-град/ адм. д. № 3403/2016 г./ по обжалване на наказателното постановление. Посоченото определение на петчленния състав на Върховния административен съд е подписано с особено мнение от чл. на съдебния състав относно допустимостта на съдебното производство. В особеното мнение е обоснована тезата, че за оспорващия не е налице правен интерес от оспорването, предвид вписаното в търговския регистър на 16.06.2015 г. заличаване на прокурата, което е последващо подаването на жалбата до съда на 04.05.2015 г. Считано от датата на вписване на прекратяването на прокурата в търговския регистър, жалбоподателят няма качеството на прокурист, а щом няма качеството на прокурист жалбоподателят не би могъл да бъде адресат на принудителната мярка. Адресат на принудителната мярка не е физическото лице Д. Б., а прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ. Дружеството няма прокурист и жалбоподателят дори и да иска не би могъл обективно да изпълни мярката, защото няма качеството на прокурист. При връщане на делото на тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд, от правна страна е прието, че решение № 272- ДСИЦ от 14.04.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "НИД" е издадено от компетентния административен орган, тъй като е издателят му и заместник - председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Решението е издадено в кръга на правомощията на органа по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, да прилага принудителните административни мерки по глава деветнадесета и ЗППЦК, както и чл. 212, ал. 1 и чл. 213 от ЗППЦК. По отношение на "Б. Р. П." АДСИЦ компетентността на органа произтича от препращането от чл. 30, ал. 1 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) към чл. 212 - 220 от ЗППЦК. Съдът е приел, че прокуристът на търговското дружество е предвиден като възможен адресат на принудителната мярка по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК, тъй като прокуристът е лице, което сключва сделки за сметка на поднадзорното лице и изпълнява ръководни функции. Според съдържанието на сключения договор за прокура, прокуристът има право да осъществява ръководни функции, поради което се явява и адресат на оспорения административен акт. Съдът е заключил, че независимо от изложените съображения за наличие на правилен адресат на административния акт, оспореното пред него решение следва да бъде отменено, като незаконосъобразно поради това, че административният орган не е определил коя от предвидените в чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК правни форми реализира процесното деяние, а в хипотезата на чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК правните последици на неправомерното деяние са елемент от фактическия състав на мярката, тъй като мярката се налага, за да се преустановят или за да се възстановят правните последици от поведение с точно определени в закона правни последици. Прието е, че би могло да се подведе под основанието, сочещо "опасност от застрашаване интересите на инвеститорите", тъй като не е представен финансовият отчет, т. е. неизпълнено задължение за представяне на информацията в сочените отчети за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2014 г., като съдът е изложил съображения, че при посоченото бездействие може да се цели налагането на ПАМ и за отстраняване на нарушението. Но с оглед прекратяване на дейността на дружеството към момента на постановяване на административния акт, не се налага защита на интересите на инвеститорите, и принудителната административна мярка не съответства на целта на закона. Настоящият касационен състав на съда приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е установено неизпълнение на императивното изискване за представяне пред Комисията за финансов надзор предвидено в чл. 40, т. 2 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация (Наредба № 2) на тримесечният отчет за дейността на "Б. Р. П." АДСИЦ за четвъртото тримесечие на 2014 г., което дружество е акционерно със специална инвестиционна цел, надлежно вписано в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа при Комисията за финансов надзор (под № РГ-05-1424) - притежава статут на публично дружество. Безспорно е и това, че адресатът на оспорената ПАМ Балджийски, по силата на сключен на 11.06.2014 г. договор за прокура, надлежно вписан в търговския регистър на 18.06.2014 г., се задължава да осъществява управление на търговската дейност, да представлява дружеството пред съдебните, данъчните и другите държавни органи, пред банковите и финансовите институции и пред други физически и юридически лица; без да се разпорежда с имуществото на дружеството (освен за суми до 2 000 лв.), като извършва правни и фактически действия с цел осигуряване на нормалното функциониране на търговското предприятие и постигането на добри финансови резултати. Безспорни са и обстоятелствата за заличаване на 25.07.2014 г. в търговския регистър на Съвета на директорите и заличаване на прокурата на 16.06.2015 г., както и последващото прекратяване дейността на "Б. Р. П." АДСИЦ, вписано н търговския регистър на 15.02.2016 г., с вписване и на ликвидатор, който е и представляващ дружеството. С писмо от 31.03.2015 г. на заместник председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" до "Б. Р. П." АДСИЦ, с копие до прокуриста Д. Б., е открито производство по прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК за неизпълнение на чл. 40, предложение второ, т. 2 във вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация /изм. заглавие, ДВ, бр. 63/2016 г., означавана по-долу като "Наредба № 2/17.09.2003 г."/. В писмото е посочен проект на принудителната мярка, а в мотивите е отбелязан факта на заличаване в търговския регистър на съвета на директорите и оставането на прокуриста като единствен представляващ дружеството. На прокуриста на дружеството е даден тридневен срок за обяснения и възражения, в определения срок прокуристът не е представил обяснения или възражения. На 14.04.2015 г. е издадено оспореното пред съда решение № 272-ДСИЦ от 14.04.2015 г. от чл. на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4, във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от ЗППЦК е задължен прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ, в 7-дневен срок от получаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка, да представи в Комисията за финансов надзор тримесечен финансов отчет по чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2 за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2014 г. по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2, а именно - чрез единната система за представяне на информация по електронен път, изградена и поддържана от КФН - e-Register. Безспорно е установено също, че от страна на "Б. Р. П." АДСИЦ е подадено искане с вх. № АГ-05-1424-9 от 27.11.2012 г. на КФН за одобряване на обслужващо дружество - "К. К. И." ЕООД; с решение на КФН от 12.12.2014 г. е отказано провеждане на административно производство по издаване на одобрение на ново обслужващо дружество до заплащане на наложените имуществени санкции; няма данни или твърдения това решение на КФН да е обжалвано. С наказателно постановление № Р-10-657/29.09.2915 г., издадено от чл. на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", за неизпълнение на решение № 272-ДСИЦ/14.04.2015 г. на Д. М. Б. - прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5 000 лв. По делото не е установено дали това наказателно постановление е влязло в сила. При установените релевантни фактически обстоятелства, правните изводи, до които е достигнал съдът са обосновани и съответстват на материалния закон. Правилен е изводът в обжалваното решение, че подадената жалба от Д. Б. против решение № 272-ДСИЦ/14.04.2015 г. е допустима поради това, че за жалбоподателя съществува правен интерес от оспорването. Като адресат на принудителната административна мярка в диспозитива на оспореното пред съда решение е посочен "прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ". Безспорно е, че към момента на осъществяване на описаните в решението факти, посочени като фактическо основание за издаването му, както и към момента на постановяване на решението, прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ е бил Д. М. Б.. Жалбата до съда е подадена на 04.05.2015 г., а заличаването на прокурата е вписано в търговския регистър на 16.06.2015 г. При подаване на жалбата безспорно за него е съществувал правен интерес от оспорването, тъй като актът засяга пряко и непосредствено неговата правна сфера. Това засягане не е отпаднало въпреки последвалото заличаване на прокурата, тъй като същността на правния интерес от съдебно оспорване на административен акт се изразява в интереса от заличаване на правните последици от незаконосъобразния административен акт. Именно това заличаване се цели да бъде постигнато с търсената съдебна защита. В конкретния случай от мотивите на оспореното пред съда решение за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ се налага извода, че адресат на мярката е, не който и да е прокурист на дружеството, а именно Д. Б., като същият и поименно е посочен в мотивите на решението. Заличаването на правните последици от издадения административен акт за налагане на ПАМ, за който оспорващият го твърди, че е незаконосъобразен, не би могло да бъде постигнато без отмяната на този акт, тъй като в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, неблагоприятните правни последици за Д. Б. вече са настъпили - за неизпълнение на ПАМ същият е адресат като физическо лице на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. При преценката дали за Д. Б. е налице правен интерес от оспорването след заличаване на прокурата съществено значение има и обстоятелството, че законосъобразността на акта за налагане на ПАМ - решение № 272-ДСИЦ/14.04.2015 г., не може да бъде преценявана в производството по обжалването на наказателното постановление, с което е наложено административно наказание за неговото неизпълнение. Влязлото в сила решение за налагане на ПАМ /каквото то ще стане при евентуално прекратяване на производството по неговото обжалване, ако се приеме, че за Д. Б. не е налице правен интерес от оспорването след заличаването на прокурата/ представлява стабилен административен акт, чиято законосъобразност не може да бъде контролирана инцидентно в производство по обжалване на наказателно постановление за налагане на административно наказание за неговото неизпълнение. Предвид изложеното настоящият състав приема, че съдебното производство по оспорването на Д. Б. на решение № 272-ДСИЦ/14.04.2015 г. е допустимо, както е прието в обжалваното съдебно решение. В разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК, посочена като правно основание за издаване на оспореното пред съда решение за налагане на принудителни административни мерки е предвидено, че когато установи, че поднадзорни лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на поднадзорни лица, както и лица, притежаващи 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание на поднадзорни лица, са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник-председателя, може да наложи принудителни административни мерки, посочени в т. т. 1-9. Правилна е преценка на първоинстанционния състав на съда, че прокуристът на дружеството може да бъде адресат на принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК, но по-скоро поради това, че прокуристът е лице, което по договор сключва сделки за сметка на поднадзорно лице. "Б. Р. П." АДСИЦ е поднадзорно лице, а Д. Б. като негов прокурист по силата на договора за прокура от 11.06.2014 г. и вписването му в търговския регистър е лице, което по занятие сключва сделки от името на поднадзорното лице. Предвиденото в договора за прокура ограничение относно стойността на разпоредителните сделки, които може да сключва прокуриста е без значение, тъй като в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК не е предвидено изискване лицето да има правомощието по силата на договор да извършва всички възможни сделки. На следващо място, първоинстанционният съд е посочил в обжалваното решение, че вероятно административният орган е визирал третата хипотеза на ал. 1, чл. 212 ЗППЦК -"опасност от застрашаване интересите на инвеститорите", но съдебната инстанция не разполага с правомощие за "домотивиране" на оспорения акт. Изрично позоваване на тази хипотеза липсва в мотивите на оспореното решение № 272 - ДСИЦ от 14.04.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, а изложените от фактическа страна мотиви биха могли да се квалифицират както в първата, така и в третата хипотеза. Следователно е налице незаконосъобразност на процесното решение, поради липсата на императивно изискуемия реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. Последната разпоредба визира няколко отделни хипотези, при които е възможно прилагането на ПАМ, а именно: 1/ когато лицата са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, 2/ когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя, и 3/ когато са застрашени интересите на инвеститорите. Посочването от административният орган на конкретната хипотеза, обоснована и от фактическа страна, е абсолютно изискуемо, както с оглед прилагане на съответната санкция, от друга страна за да се осигури възможност на защита на засегнатото от приложената мярка лице, и от трета страна - за осъществяване последващия контрол за законосъобразност, при евентуално обжалване пред съда. Общото позоваване на правната норма на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК, какъвто е настоящият случай, не сочи на конкретна правна квалификация на основанието за налагане на ПАМ. Изложеното съставлява нарушение от категорията на съществените и е достатъчно основание за отмяна на процесното решение като незаконосъобразно. Както правилно е заключил първоинстанционният съд, липсата на конкретно посочване на приложената хипотеза на правната норма препятства осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност, по-конкретно - проверката относно съответствието на акта с материалния закон и с целта на закона, а съдът не може и не следва да замества органа в преценката относно приложимата хипотеза и на тази база да изгражда изводите си относно законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Общото позоваване на правната норма на чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК в случая не удовлетворява изискването за правна квалификация на основанието, тъй като нормата съдържа няколко отделни хипотези. Обективно установените факти следва да осъществяват конкретен фактически състав на правната норма, а за да бъде направена преценка за наличие или липса на съответствие, следва да бъде посочена конкретната хипотеза, когато в посочената за приложима правна норма са регламентирани няколко различни хипотези. По тези съображения, решаващият извод на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на оспореното решение е правилен. Настоящият касационен състав споделя също извода, че допуснатото нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт. Поради това крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт поради несъответствие с материалния закон и целта на закона е правилен, а обжалваното съдебно решение, с което този акт е отменен, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Наред с това, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи /както за пълнота на изложението, така и предвид изложените допълнителни съображения в първоинстанционното решение и основната теза, поддържана в касационната жалба/, че оспореното пред първоинстанционния съд решение № 272-ДСИЦ/14.04.2015 г. не съответства на материалния закон, дори и да се приеме, че административният орган е приел за осъществена първата от предвидените в чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК. В тази връзка следва да се повтори, че в оспорения акт административният орган не е посочил изрично коя от регламентираните в чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК хипотези е приел за осъществена, нито е обосновано наличието на някоя от посочените хипотези, за да може да се изведе действителната му воля относно приетата за осъществена хипотеза. Доколкото в мотивната част на оспорения административен акт е описано нарушение във връзка с непредставянето на финансов отчет за четвъртото тримесечие на 2014 г. на "Б. Р. П." АДСИЦ, единствената хипотеза, за която може обосновано да се предположи, че е приета за осъществена е първата от предвидените в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК - лицето, по отношение на което е приложена ПАМ е извършило или извършва дейност в нарушение на този закон /ЗППЦК/, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя. Като е тълкувал съдържанието на мотивите на оспорения административен акт първоинстанционният съд не е обсъдил като вероятно приета от органа за осъществена първата от хипотезите по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. Освен това, основната теза, която се поддържа и обосновава в касационната жалба е, че принудителната административна мярка е наложена при наличието на първата от хипотезите по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК - извършване на дейност в нарушение на подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗППЦК. Безспорно установеното от фактическа страна, че тримесечният финансов отчет за четвъртото тримесечие на 2014 г. на "Б. Р. П." АДСИЦ, не е представен от прокуриста пред КФН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 2/17.09.2003 г. (в приложимата редакция, съгласно ДВ, бр. 37/2008 г.) задължено за представяне на годишен финансов отчет за дейността по чл. 41, ал. 1 в срок от 90 дни от завършването на финансовата година (т. 1), както и тримесечни финансови отчети за дейността по чл. 41, ал. 2 в срок от 30 дни от края на всяко тримесечие (т. 2) пред комисията и обществеността е дружеството със специална инвестиционна цел, т. е. "Б. Р. П." АДСИЦ. Според чл. 41, ал. 2 (същата редакция), тримесечния финансов отчет за дейността на дружеството със специална инвестиционна цел съдържа документите и информацията по чл. 33, ал. 1, както и относимите документи от изброените в следващите точки. В законовата норма на чл. 100м, ал. 2 ЗППЦК / ДВ, бр. 103/2012 г./ визира, че управителният орган на емитента отговаря за съставянето и публичното оповестяване на финансовите отчети. В този смисъл е и регламентацията в Закона за счетоводството - органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях, като ги подписват. Следователно, задължението за извършване на действията, предписани на прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ с оспорения акт за налагане на ПАМ е обективно неосъществимо, поради липса на надлежен управителен орган на дружеството /членовете на СД са отписани на 25.07.2014 г., без последващи вписвания /, а няма и одобрено обслужващо дружество. Обстоятелството, че решението на КФН от 12.12.2014 г., с което е отказано по искането на "Б. Р. П." АДСИЦ образуване на производство за одобряване на ново обслужващо дружество, не е било обжалвано от дружеството, не може да послужи като основание за възникване на задължение за прокуриста да представи финансов отчет, който да е подписан от съставител и да е придружен от декларация от съставителя, след като такъв съставител - обслужващо дружество, не е одобрен от КФН. В тази връзка следва да се вземе предвид и факта, че няма данни за произнасяне от комисията по подадените молби от дружеството и прокуриста /22.10.2014 г. и 27.11.2012 г./ за одобряване на обслужващо дружество на "Б. Р. П." АДСИЦ. Дори и произнасянето да се изчерпва с постановеното на 12.12.2014 г. от КФН решение, то това не променя обективния факт за фактическа и правна невъзможност за изпълнение на наложената ПАМ на прокуриста, при безспорната липса на "надлежен съставител" по чл. 15, ал. 2 ЗДСИЦ на финансовия отчет. Ангажирането на отговорността на прокуриста не може да бъде извлечено и от разпоредбата на чл. 100м, ал. 3 от Наредба № 2/17.03.2003 г., съгласно която членовете на управителния орган на емитента, както и неговият прокурист са солидарно отговорни за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в отчетите, уведомленията и другата информация, която се разкрива. Тази норма е относима към съдържанието на финансовите отчети и евентуалните вреди от некоректно представени данни, за което съгласно чл. 100м, ал. 2 от наредбата отговаря управителния орган на емитента. Въпреки обективно установеното несъответствие на представяне на финансов отчет за четвъртото тримесечие на 2014 г. по чл. 41, ал. 2 от Наредбата на "Б. Р. П." АДСИЦ по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2/17.09.2003 г., представляващо по своето естество нарушение на нормативните изисквания на подзаконов нормативен акт по приложението на ЗППЦК, отговорността за това несъответствие, не е на прокуриста Д. Б.. За да е съответно на материалния закон налагането на ПАМ по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК е необходимо лицето, спрямо което се прилага ПАМ да е осъществило фактическия състав, предвиден в хипотезиса на правната норма. Прилагането на ПАМ по отношение на конкретен правен субект следва да е обусловено от неговото действие или поведение или от съществуващо за него правно задължение за извършване на действие /съответно - поведение или за въздържане от действие/. В случая на прилагане на ПАМ при първата от законово регламентираните хипотези по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК /чието наличие се поддържа в касационната жалба от административния орган/ е необходимо лицето, по отношение на което се прилага ПАМ да е извършило или да извършва дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя или за него да съществува нормативно установено задължение за извършване на определено действие или поведение. Нормативното регламентиране в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК на правните субекти, чиито действия или поведение могат да доведат до налагане на ПАМ, предвидени в същата норма, представлява и законово регламентиране на правните субекти, които могат да бъдат адресати на конкретната ПАМ. Това означава, че адресатът на ПАМ по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК следва да бъде субектът, чиито действия или поведение са квалифицирани като основание за налагане на ПАМ и/или субектът, който носи отговорността за правомерното действие или поведение, чието неизпълнение /нарушение/ е прието като основание за налагане на ПАМ. По общо правило принудителните административни мерки се налагат за преустановяване на нарушението, за предотвратяване продължаване на нарушението или извършване на последващо или друго нарушение, или за отстраняване на вредните последици от нарушението. Поради това прилагането на ПАМ по отношение на правния субект, който има правомощието правомерно да осъществи предписаните мерки /действие, поведение или бездействие и т. н./ е имплицитно включено в самата същност на ПАМ. Същият извод се налага и от съдържанието на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. В конкретния случай, дори и да се приеме, че оспореното решение № 223-ДСИЦ/26.03.2015 г. е наложено при първата от предвидените в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК хипотези, ПАМ е наложена спрямо лице, което нито е допуснало нарушението, послужило като основание за налагане на тази ПАМ, нито е отговорно за правомерното извършване на указаното в мярката действие, поради което същата е наложена в нарушение на материалния закон. Както се посочи по-горе, според чл. 40, ал. 1 от Наредба № 2/17.09.2003 г. задължено за представяне на тримесечните финансови отчети пред комисията и обществеността е дружеството със специална инвестиционна цел. В чл. 100м, ал. 2 ЗППЦК /редакция съгласно ДВ, бр. 103/2012 г./ е предвидено, че управителният орган на емитента отговаря за съставянето и публичното оповестяване на финансовите отчети. Съгласно чл. 24 от Закона за счетоводството (отм.), органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях. Прокуристът на акционерно дружество не е негов орган на управление, поради което съгласно посочената норма на Закона за счетоводството, той не носи отговорност за съставянето, своевременното изготвяне и публикуването на финансовите отчети на "Б. Р. П." АДСИЦ. Въпреки че съгласно чл. 22 ТЗ и съдържанието на договора за прокура, сключен между Д. Б. и "Б. Р. П." АДСИЦ, прокуристът представлява дружеството, той е договорен представител на дружеството, а не негов законен представител. Прокуристът не замества органите на управление на дружеството, включително и когато такива изобщо не съществуват, както е в конкретния случай, предвид вписването на заличаване на съвета на директорите в търговския регистър. Прокуристът не може да бъде идентифициран нито със самото търговско дружество, нито с неговите органи на управление. В рамките на договора за прокура и регламентираните в Търговския закон правомощия на прокуриста, същият може да подписва и да подава от името на дружеството финансови отчети, но не носи административното задължение да осъществява тези действия. На следващо място, предвид конкретните фактически обстоятелства по делото, прокуристът е бил в обективна невъзможност да представи финансов отчет съгласно специалните изисквания на Наредба № 2/17.09.2003 г., тъй като няма одобрен от Комисията за финансов надзор съставител по чл. 15, ал. 2 ЗДСИЦ /обстоятелство, което е служебно известно на издателя на оспорения акт за налагане на ПАМ/, а дружеството е било без органи на управление след заличаването на съвета на директорите на 25.07.2014 г. /също известно на административния орган, тъй като е изрично посочено в издаденото решение за налагане на ПАМ/. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /ЗДСИЦ/ воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност на дружествата със специална инвестиционна цел се възлага на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация и ресурси /обслужващо дружество/, а съгласно ал. 3, обслужващите дружества осигуряват извършването на дейностите по ал. 2 в съответствие със закона и с устава на дружеството със специална инвестиционна цел; според ал. 5, Комисията за финансов надзор извършва проверки на обслужващите дружества при условията и по реда на чл. 18 и 19 от ЗКФН. Обслужващото дружество се вписва в регистъра по чл. 17, ал. 6 от Наредба № 15/05.05.2004 г. за воденето и съхраняването на регистрите от Комисията за финансов надзор и за подлежащите на вписване обстоятелства. Следователно, задължението за извършване на действия, което е предписано на прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ с оспорения пред съда акт за налагане на ПАМ е било обективно неосъществимо. Вярно е, че дружеството не е обжалвало решението от 12.12.2014 г. на КФН, но това не променя обективния факт, че предписаното поведение на прокуриста е било неосъществимо, за което издателят на административния акт е имал или би следвало да е имал знание и ясно разбиране. В този смисъл, целта на налагането на ПАМ не може да бъде определена като съответна на закона, тъй като, както се посочи, целта на всяка ПАМ, в това число и на мярката, наложена при първата от хипотезите по чл. 212, ал. 1 ЗППЦК е свързана с преустановяване на нарушението, предотвратяване на последващо нарушение или отстраняване на вредните последици от нарушението /една или няколко от тези цели/. След като предписаната мярка не може обективно да бъде изпълнена и това е известно на административния орган, то с налагането й не може да се преустанови нарушението. По изложените съображения, настоящият касационен състав на ВАС приема, че наложената на Д. Б. като прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ принудителна административна мярка с решение № 272-ДСИЦ/14.04.2015 г. е в противоречие с материалния закон и целта на закона и поради това правилно е отменена от първоинстанцинония съд. Обжалваното съдебно решение е правилно. При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на решението, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, както и предвид изложените по-горе съображения за наличието на правен интерес от оспорването, не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба, въпреки, че е претендирал такива, няма доказателства за извършени и основания за заплатени разноски, т. к., не е заплащал държавна такса за образуване на касационното производство и не е ползвал адвокатска защита. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,