Решение № 10388 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4482/2018 г.

Решение № 10388 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4482/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Б. В., П. Б. Д., И. С. В., Ц. А. В., К. А. В., Б. А. В., Д. И. Д., И. Й. И., И. Г. И., В. Г. И., подадена чрез пълномощника им адв. Д. С., срещу решение № 4/01.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1845 от 2017 г. по описа на Административен съд С.-град. С твърдения за неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост, се иска отмяната на съдебния акт, като вместо това с решение по същество се отмени процесния отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър С., или се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, представляват се от адв. Д. С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, с претенция за разноски и в двете съдебни инстанции. Ответната страна - Началникът на СГКК- С., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразил становище по жалбата. С. О., чрез кмета на район "Н. И.", редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът е отхвърлил жалбата на настоящите касатори против отказ на Началника на СГКК- С., обективиран в писмо изх. № 20-62866 от 21.10.2016 г., по направеното искане от 07.08.2015 г., за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-2/11.01.2012 г. на АГКК, по отношение на имоти с идентификатори 02511.4607.693; 02511.4607.635; 02511.4607.634 и 02511.4607.1147, с адрес с. Б., р-н Н. И., СО, чрез нанасяне на ПИ с проектен идентификатор 02511.4607.1141 по скица проект № 15-472098/30.10.2015 г. - част от бивш земеделски имот, парцел IV-98 от кв. 296а по комасационен план на с. Б. от 1946 г. и след постъпило възражение по предложения проект от 20.11.2015 г. от СО и представени АОС № 770/2003г, № 771/2003г и № 777/2003 г. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че в случая, СО се явява заинтересована страна по § 1, т. 13 ЗКИР, а направеното от нея възражение е пречка за исканото изменение и обективира възникнал спор за материално право, затова, административният орган, в условията на обвързана компетентност и съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, следва да не издава заповед за изменение, да отрази непълнота и грешка в скицата-проект и да отстрани същата след решаване на спора за материално право. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, като постановено след изясняване на относимите за случая обстоятелствата от фактическа страна и в съответствие с приложимата правна уредба. Заявлението за изменение и представеният проект, са подадени в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълноти и грешки и касаят нанесени вече в КК имоти, които се засягат с нанасянето на имота с проектен идентификатор 1141 в края, за които по издадените скици от 17.02.2017 г. и извлечение от КР, е налице отразяване като общинска собственост, обективирана в представените АОС от 2003 г. Затова съдът правилно е преценил, че сезираният орган не е нарушил закона, като е съобщил искането на вписаната, към момента на подаване на заявлението, като собственик община. След направеното изрично възражение, двете предпоставки (вписване в КР като носител на права и изразеното несъгласие с промяната), са достатъчни да се приеме, че е налице спор за материално право, а наличието на такъв спор е отрицателно материалноправно условие за приложението на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за изменение на КККР - до разрешаването му по съдебен ред, по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР. Хипотезата на чл. 52, ал. 2, вр. чл. 86, ал. 1 ЗКИР, на която се позовават жалбоподателите, касае случаите, в които няма данни за наличие на несъответствия в данните на КК и КР. Такива несъответствия, за процесните недвижими имоти са налице, видно от направеното възражение на общината и изготвения проект за заличаване на обекти в КККР, промяна в границите на съществуващ обект и нанасяне на нови обекти в КККР. Това води до приложимост именно на хипотезата на непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 ЗКИР, съответно - до приложение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ето защо при постановяването на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,