Решение № 446 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4163/2017 г.

Решение № 446 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4163/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Общински съвет - В. чрез процесуалния му представител адв. Д. Стефанова, срещу решение № 2420 от 29.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1540/2016 г. по описа на АС-В. / поправено с Решение № 430/10.03.2017 г./, с което в производство по чл. 257 от АПК председателят на Общински съвет - В. е осъден да изпълни свои задължения, пряко произтичащи от закон - да уведоми за подписката на Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В., постъпила в общинския съвет на 29.04.2013 г., да определи водеща комисия за нейното обсъждане и да насрочи заседание на общинския съвет в срок до един месец съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление / ЗПУГДВМС/, като определя тридневен срок за изпълнение на решението. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Инициативния комитет иск / именуван "жалба"/ срещу незаконосъобразното фактическо бездействие на председателя на ОбС- В. да изпълни свои задължения, пряко произтичащи от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗПУГДВМС като неоснователен и недоказан. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Председателят на Общински съвет - гр. В., не се явява. Представлява се от адв. Д. Стефанова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно - в хода по същество Ответникът, Инициативен комитет за провеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В., редовно призован, се представлява от Председателя на Инициативния комитет Ю. Ч., който оспорва касационната жалба, а по същество изразява становище за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в предвидения от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: АС-В., базирайки се на решение на ВАС № 6297 от 27.05.2016 г. по адм. д. № 3316/2014 г., с което е отменено Решение № 103 от 20.01.2014 г. по адм. д. № 3651/2013 г. по описа на АС- В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския административен съд, е приел, че е сезиран с жалба / съставляваща по същество иск по чл. 257 от АПК / от Инициативен комитет за провеждане на референдум чрез подписка за Морската градина и крайбрежната ивица на гр. В., представляван от председателя му Ю. А. Ч., с която Инициативният комитет моли председателят на Общински съвет - В. да бъде осъден да изпълни свои задължения, пряко произтичащи от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗПУГДВМС, във връзка с внесеното от Инициативния комитет предложение за провеждане на местен референдум на 29.04.2013 г., по които същият административен орган неоснователно бездейства. Административният съд е приел жалбата на Инициативния комитет за допустима. Произнасяйки се по съществото на същата, административният съд, след обсъждане на приетите по делото доказателства, е заключил, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 257 от АПК. Съдът, анализирайки разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗПУГДВМС във взаимовръзката й с чл. 27, чл. 28 и чл. 29, ал. 1, т. 3 и ал. 2, както и останалите алинеи на чл. 30 от същия закон, е стигнал до извода, че, въпреки твърденията на процесуалния представител на ответника, правомощията по този закон на председателя на общинския съвет спрямо тези на Общинския съвет са стриктно разписани и ясно разграничени. При наличието на Протокол от местното поделение на "ГРАО" при МРР, удостоверяващо броя на валидните и невалидните записи от общо около 33 000 подписа на жители на гр. В., подписали предложението за местен референдум, в компетентност единствено на Общински съвет - В., но не и на председателя на ОбС- В., е да прецени дали установените от "ГРАО" 14 854 коректни записа в подписката съставляват 1/20, 1/10 или по-малко от гражданите с избирателни права за участие в местни избори, съответно дали предложението за повеждане на референдум е основателно или същото следва да бъде отклонено с мотивирано решение на Общинския съвет, след обсъждането му и след предложението за такова решение от водещата комисия при ОбС. Е. хипотеза, в която председателят на общинския съвет може да прекрати процедурата по внасяне на предложение за местен референдум, е тази по чл. 28, ал. 8 от ЗПУГДВМС - ако в срок до три месеца от уведомяване на общинския съвет подписката не бъде внесена в него, какъвто безспорно не е конкретният случай. Въпреки твърденията на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство, основани на чл. 29, ал. 4 от ЗПУГДВМС и, въпреки констатираното от административния съд несъвършенство в редакцията на този законов текст, АС -В. е стигнал до решаващия извод, че няма друг орган, освен общинския съвет, който да е компетентен да прецени основателността на предложението за референдум с оглед това дали подписката отговаря на изискванията на чл. 29, ал. 1 и ал. 3 и на тези по чл. 27 и чл. 28 от ЗПУГДВМС. Съдебното решение е правилно. Правилно АС-В. е определил предмета на съдебното производство като образувано по иск с правно основание: чл. 257 от АПК. Обосновано административният съд е стигнал до решаващия извод за основателност на иска . По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, валидното учредяване на Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. В. чрез подписка, след предложение на ИК съвместно с кмета на община - В. са определени местата в гр. В., на които да се събират подписите на гражданите, одобрена е и бланката, върху която се събират подписите, подписите са събрани и подписката е внесена в ОбС- В. в тримесечния срок по чл. 28, ал. 8 от ЗПУГДВМС. Предвид гореизложеното за председателя на Общински съвет - В. е възникнало задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗПУГДВМС - в тридневен срок от постъпването на подписката в общинския съвет да уведоми за нея общинските съветници, да определи водеща комисия за нейното обсъждане и да насрочи заседание на общинския съвет в срок до един месец от постъпването й. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АС-В. доводи за това, че нито началникът на ГРАО при МРР / а още по-малко- служители ГРАО на общинско ниво/, нито председателят на ОбС - В., притежават компетентността по ЗПУГДВМС да определят дали количеството коректни записи от подписката, констатирани от ГРАО - 14 854, съставляват необходимите 1/10, 1/20 или друга предвидена от закона квота от гражданите с избирателни права на територията на община - В., съответно - дали следва да се приеме решение на общинския съвет за произвеждане на искания местен референдум или следва да се постанови мотивиран изричен отказ да бъде произведен такъв референдум. Неоснователно в тази връзка е направеното от касатора в касационната му жалба позоваване на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПУГДВМС, съгласно която общинският съвет обсъжда подписката, когато тя отговаря на изискванията на чл. 29, ал. 1 и 3 и по чл. 27 и 28. Въпреки констатираното и от първоинстанционния административен съд несъвършенство в словесното и смислово съдържание на тази законова разпоредба, същата, както правилно е заключил АС- В., следва да се тълкува и прилага в систематичната й връзка с останалите разпоредби от същия закон, каквото тълкуване води до единствения правилен извод, а именно: Не председателят на общинския съвет, нито органите на ГРАО при МРР на всякакви нива, а единствено общинският съвет е компетентен да прецени дали подписката съдържа изискуемия по закон брой подписи, за да се приеме решение за произвеждане на местен референдум или не. Предвид гореизложеното касационната жалба на Общински съвет - В. е неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС- В. като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение