Решение № 14431 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6721/2012 г.

Решение № 14431 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6721/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение от 29.03.2012 г. по административно дело № 636/2011 г. Административен съд - Монтана е: 1) отхвърлил жалбата на Милчо Здравков Миланов от гр. Монтана против решение № 65/17.10.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 645/23.06.2011 г. на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") при РУСО - Монтана в частта му, с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителни разпоредби) на КСО; 2) осъдил Милчо Здравков Миланов да заплати на РУСО - Монтана разноски по воденото съдебно производство в размер на 150 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Милчо Здравков Миланов, аргументи в подкрепа на която са изложени от пълномощника му адв. Миленова в писмено становище-защита и в съдебно заседание. Посочените от тях пороци на решението въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 - 3 - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество на спора, като се приеме, че през периодите 17.10.1983 г. - 31.05.1984 г. и 01.04.1998 г. - 01.08.2007 г. Милчо Миланов е работил като заварчик, както и връщане на пенсионната преписка на РУСО - Монтана с указания отново да прецени правото на жалбоподателя на пенсия. Претендира се и присъждане на направените пред двете инстанции разноски по водене на делото. Ответникът по касация - директора на РУСО - Монтана, представляван от пълномощника юрисконсулт Димитрова в писмено възражение изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно, обосновано, законосъобразно и справедливо. Моли съдът да присъди на РУСО - Монтана разноски за защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Монтана, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Като мотиви за постановения отказ в разпореждане № 645/23.06.2011 г. пенсионният орган е посочил, че Миланов няма придобит изискуемия 15 г. осигурителен стаж по условията на втора категория труд, поради което не може да му бъде отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 от КСО. При осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на РУСО - Монтана, съобразявайки се с практика на Върховния административен съд по идентичен казус, е уважил частично жалбата на Миланов срещу това разпореждане и е зачел положеният от него труд на длъжност като шлосер-заварчик и механошлосер-заварчик за такъв от втора категория. Доколкото обаче и след това Миленов няма 15 години положен стаж при условията на втора категория труд, а има 13 години, 8 месеца и 29 дни, ръководителят на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Монтана е потвърдил процесното разпореждане в частта му досежно отказа да се отпусне на жалбоподателя претендираната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Монтана са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. При изготвянето на съдебния акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя. Правилен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не са налице всички предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото последния има 13 години, 8 месеца и 29 дни трудов стаж от втора категория труд, който е недостатъчен, за да може да се приложи разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Безспорно установен от първоинстанционния съд е фактът, че в трудовата книжка на Миланов е отразено, че в спорните по делото периоди същият е работил на длъжността шлосер към участък "Монтажен", което се потвърждава и от платежно-разплащателните ведомости на предприятието. Противно на твърдяното от касатора и неговият повереник, от събраните писмени и гласни доказателства и компетентно изготвените основно и допълнително заключения на назначената съдебна експертиза недвусмислено се установява, че през спорните периоди Миланов е полагал труд именно като шлосер, а не и като заварчик. Трудът, положен от него в периодите 17.10.1983 г. - 31.05.1984 г. и 01.04.1998 г. - 01.08.2007 г. на длъжност "шлосер" следва да бъде зачетен като такъв от трета категория. По отношение на длъжността "шлосер" не намира приложение разпоредбата на т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм., считано от 01.01.2000 г.), поради което за периодите 17.10.1983 г. - 31.05.1984 г. и 01.04.1998 г. - 31.12.1999 г., за които отменения ПКТП е приложим, не може да се приеме, че полаганият труд е от втора категория. Не е налице и приложното поле на т. 67 от ПКТП (отм.), тъй като полаганият от Миланов труд като шлосер до 31.12.1999 г. не е със същата вредност и тежест като този на заварчика. Досежно периода 01.01.2000 г. - 01.08.2007 г. правилно е приложена Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В чл. 2 от същата изчерпателно са изброени длъжностите, които попадат във втора категория при пенсиониране, като трудът на шлосера не е сред тях. С оглед на това и съобразно императивната норма на чл. 3 от цитираната наредба правилно положеният от касатора труд през периода 01.04.1998 г. - 01.08.2007 г. е зачетен като трета категория. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че в случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, обуславящи наличие на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 от КСО, и следователно отказът на пенсионния орган да отпусне исканата пенсия е законосъобразен. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски в производството пред двете съдебни инстанции се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана. На основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез подаденото писмено възражение от надлежно упълномощената юрисконсулт Иванка Димитрова. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на РУСО - Монтана за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав,