Решение № 3427 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2011 г.

Решение № 3427 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Комакт" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1424/25.03.2011 г. по адм. д. № 7197/2009 г. на АССГ, с което е отхвърлено оспорването на писмо № К 47-0516/20.08.2008/09 на началника на Митница София, сега Столична, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли писмото да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началникът на Столична митница моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против писмо № К 47-0516/20.08.2008/09 на началника на Митница София, сега Столична, с което е определено "Комакт" ЕООД да внесе депозит 45 149 лв. за обезпечаване на вземане по ЕАД № 08BG005000Н114306/20080628 за антидъмпингово мито 49% по Регламент (ЕО) № 398/2004 г. на Съвета от 2 март 2004 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силиций с произход в Китайската народна република. В мотивите си съдът е приел, че писмото съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и представлява решение на митнически орган по чл. 220 ЗМ. Според съда по чл. 186 и чл. 187 ЗМ (чл. 189 и чл. 190 МК) митническите органи могат да изискват внасянето на обезпечение за митническо задължение, което още не е определено. В случая при извършена последваща проверка по оформянето на вносната ЕАД на силиций метал от Турция е констатирано, че в ЕАД е дописвана концентрацията на силиций в рудата 99,99% на ръка и не е представен анализен сертификат, установяващ процентното съдържание на силиция в стоката. Констатирано е също, че по вносната ЕАД в Турция произходът на стоката е посочен от Китай, а в процесната ЕАД е посочен произход от Турция, което противоречи на данните по вноса на стоката в Турция. Съдът е обсъдил приложимите норми от ЗМ и МК, и е достигнал до обоснован и правилен извод, че изискването на внасяне на депозит по ЕАД от 28.06.2008 г. е законосъобразно, а размерът на обезпечението е правилно определен. Доводът на касатора, че проверката е приключила без да е определено антидъмпингово мито за внасяне и поради това депозитът е определен без основание е неоснователен. Видно от преписката проверката е приключила с доклад, според който следва да се представи анализен сертификат от вносителя и да се вземе проба за изследване на внесеният силиций метал, за който към ЕАД е приложен само търговски сертификат. Взета ли е проба за изследване от внесената стока, представен ли е анализен сертификат за съдържанието на силиций в нея са въпроси, които нямат значение за законосъобразността на изискваната обезпечителна мярка - внасяне на депозит за обезпечение на евентуално антидъмпингово мито по цитирания Регламент. По чл. 187, ал. 2, т. 2 ЗМ обезпечение може да се изиска и за митническо задължение, което би могло да възникне, какъвто е настоящият случай. Доводите на касатора, че сертификатът АТR, придружаващ стоката, установява плащане на дължимото мито при вноса в Турция е неоснователен. Този сертификат посочва само преференция, произтичаща от договорните отношения между Турция ЕС, но не изключва определяне на антидъмпингово мито за внос на силиций метал с произход от Китай по цитирания Регламент при внос на тази стока на територията на Общността. Турция не е част от митническата територия на Общността по чл. 3 § 1 МК и при вноса на тази стока на територията на Турция Регламентът не е приложим. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,