Решение № 10347 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5467/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. М. М. против решение № 628 от 16.04.2026 г. по адм.дело № 33/2026 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата и срещу Решение № 1040-06-50 от 18.12.2025 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Враца (ТП на НОИ – Враца), с което е оставена без уважение жалбата и срещу Разпореждане № РВ-3-06-02090969/07.11.2025 г., издадено от длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024 г. включително, в общ размер на 3007, 50 лв. (1537,71 евро) – главница, и 574,23 лв. (293.60 евро) лихва. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.309 т.3 от АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е възприел извода на административния орган относно наличието на предпоставките за възстановяване на полученото обезщетение, без да отчете обстоятелството, че детето на жалбоподателката не е посещавало редовно детската ясла. Твърди се, че детето Е. Ц. е посещавало детска ясла [заличен текст] единствено за кратък период с цел установяване на възможността за адаптация, а през останалото време не е посещавало детското заведение. Поддържа се, че административният орган е изградил изводите си въз основа на непълна и неточна информация, поради което неправилно е приел, че жалбоподателката е получила недобросъвестно парично обезщетение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Враца, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Ц. Цветкова, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е допустима с оглед изискванията на чл. 211, ал. 1 и чл. 210, ал. 1 от АПК, като подадена при спазване на преклузивния срок и от надлежна страна, имаща право да обжалва постановеното първоинстанционно решение, като неблагоприятно за нея. С обжалваното решение Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на Е. М. М. срещу Решение № 1040-06-50 от 18.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-06-02090969/07.11.2025 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО. С разпореждането е постановено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024 г. включително, в размер на 3 007,50 лв. главница и 574,23 лв. лихва, или общо 3 581,73 лв. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че административните актове са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е за установено, че детето на жалбоподателката е било записано и прието в детска ясла [заличен текст] на 04.12.2023 г. и не е било отписано от детското заведение през процесния период. С оглед на това съдът е достигнал до извода, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключваща правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете при настаняването му в детско заведение, включително детска ясла, независимо от редовността на посещенията. Приел е също, че след като жалбоподателката не е уведомила осигурителя си за настъпилата промяна в обстоятелствата, полученото обезщетение е недобросъвестно и подлежи на възстановяване на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, ведно със законната лихва. Така постановеното решение е правилно. При извършената от касационната инстанция проверка по чл. 218 от АПК и в рамките на заявените касационни основания не се установяват пороци, които да обосновават неговата отмяна. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спора доказателства, съобразил е доводите на страните и е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. От фактическа страна по делото е установено, че на 05.09.2023 г. осигурителят „Модна агенция – Мираж“ ООД е представил в ТП на НОИ – Враца удостоверение - Приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на [заличен текст] му възраст на Е. М. М., считано от 14.08.2023 г. Искането е било основано на подадено от нея заявление-декларация по приложение № 7 към чл. 4, т. 6 от НПОПДОО за отглеждане на детето Е. Ц., родено на [дата на раждане]. В заявлението-декларация жалбоподателката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, и е поела задължение да подаде ново заявление-декларация в срок от три работни дни при промяна на декларираните обстоятелства. Изрично е била уведомена за последиците от неизпълнението на това задължение, включително за задължението да възстанови неправомерно полученото по нейна вина обезщетение заедно с дължимата лихва. Въз основа на представените документи на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53 от КСО за периода от 14.08.2023 г. до 15.08.2024 г. включително. При извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване в детска ясла № 5 „Българчета“ – гр. Враца, резултатите от която са отразени в Констативен протокол № КП-5-06-02079603/16.10.2025 г., е установено, че детето Е. Ц. е записано и прието в детското заведение на 04.12.2023 г. Представените дневници за присъствия и отсъствия, ведомости и справки за месечната посещаемост установяват, че детето е посещавало яслата през отделни дни в периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024 г. включително. Същевременно от писмо изх. № 4/26.01.2026 г. на директора на детската ясла е установено, че детето не е било отписано от заведението до 15.09.2025 г. Въз основа на тези данни административният орган е приел, че за периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024 г. включително обезщетението е получено без правно основание, тъй като детето е било настанено в детско заведение, а жалбоподателката не е декларирала настъпилата промяна. С Разпореждане № РВ-3-06-02090969/07.11.2025 г. е разпоредено възстановяването на сумата от 3 007,50 лв. главница и 574,23 лв. лихва. Основният спор по делото е дали записването и приемането на детето в детска ясла, при положение че то не я е посещавало редовно, представлява настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и води до прекратяване на правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО, след изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на двегодишната му възраст на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО предвижда, че паричното обезщетение по предходните алинеи не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Същевременно съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските при настаняване на детето в детско заведение отпускът за отглеждането му се прекратява. Следователно настаняването на детето в детско заведение представлява юридически факт, който препятства продължаването на отпуска по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и съответно получаването на парично обезщетение по чл. 53 от КСО. За „настанени“ в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на установения ред по глава втора, раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. При тълкуване на понятието „настаняване на детето в детско заведение“ по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО следва да се приеме, че определящо е наличието на надлежно приемане и записване на детето в съответното заведение, а не броят на дните, през които то фактически го е посещавало. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, съгласно която настанено в детско заведение е детето, което е прието в него и не е отписано. В конкретния случай по делото е установено, че жалбоподателката е подала необходимите документи за приемането на детето си в яслената група на детска ясла [заличен текст], вследствие на което детето е записано на 04.12.2023 г. От събраните доказателства се установява, че то не е било отписано от детското заведение през процесния период. Тези обстоятелства не се опровергават от представените доказателства за нередовно посещение или отсъствие поради заболяване и лечение. Неоснователно е възражението на касаторката, че поради липсата на редовни посещения на детската ясла не е налице настаняване по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Законът не поставя прекратяването на правото на обезщетение в зависимост от минимален брой посещения, от продължителността на фактическото пребиваване на детето в заведението или от причините за отсъствията му. От значение е дали детето е било прието и записано в детското заведение и дали това обстоятелство е продължавало да съществува през съответния период. Обстоятелството, че е липсвало фактическо ползване на услугата поради периода на адаптация и заболяване на детето са без значение за възникване на отрицателната предпоставка за получаване на обезщетението по чл.53 ал.1 от КСО. Ето защо представените доказателства за посещенията на детето само в определени дни, както и твърденията, че първоначалното му посещение е било с цел адаптация, не променят правния извод за настъпване на последиците по чл. 53, ал. 4 от КСО. При положение че детето е било записано и не е било отписано от детската ясла, отпускът за отглеждането му е подлежал на прекратяване, а правото на съответното парично обезщетение е отпаднало. Неоснователни са и възраженията относно липсата на недобросъвестност при получаване на обезщетението. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО лицата, които са получили недобросъвестно осигурителни плащания, дължат възстановяването им заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Макар законът да не съдържа изрично легално определение на понятието „недобросъвестност“ в тази хипотеза, в съдебната практика то се свързва със знанието или дължимото знание на получателя за съществуването на обстоятелства, които препятстват получаването на съответното осигурително плащане, както и с декларирането на неверни или непълни данни от значение за правото на обезщетение. В случая Е. М. М. е декларирала, че детето ѝ не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, като изрично се е задължила да уведоми за всяка промяна в декларираните обстоятелства в срок от три работни дни. При подаването на документите за приемане на детето в детската ясла тя е знаела за настъпването на обстоятелството, което е от значение за продължаването на отпуска и изплащането на обезщетението. По делото не са представени доказателства, че след приемането на детето в детската ясла на 04.12.2023 г. жалбоподателката е уведомила осигурителя си „Модна агенция – Мираж“ ООД за промяната в обстоятелствата и е предприела необходимите действия за прекратяване на отпуска и спиране на изплащането на обезщетението. Не се установява и да е подала съответната декларация по установения ред. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на недобросъвестно полученото обезщетение. Изводът се основава не само на факта на приемането на детето в детската ясла, но и на неизпълнението на изрично поетото задължение за деклариране на промяната в обстоятелствата, от които зависи правото на обезщетение. По отношение на размера на задължението по делото е установено, че за периода от 04.12.2023 г. до 15.08.2024 г. включително на жалбоподателката е изплатено обезщетение в размер на 3 007,50 лв. главница, върху която е начислена лихва в размер на 574,23 лв. до датата на издаване на разпореждането. Приетите писмени доказателства установяват изплащането на сумите, като не са изложени конкретни основания, подкрепени с доказателства, които да налагат различен извод относно размера на главницата. Законосъобразно е начислена и законната лихва върху недобросъвестно получената сума при условията на чл. 113 от КСО. Възстановяването на главницата и дължимата лихва е последица от установеното недобросъвестно получаване на осигурителното плащане и неизпълнението на задължението за уведомяване за настъпилата промяна. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Противно на твърдяното в касационната жалба, атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал доказателствата от значение за спорното право, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните административни актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ, като убедително са опровергани релевираните и пред Върховния административен съд доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Изложените от първоинстанционния съд мотиви изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. При изготвянето на проверявания съдебен акт, освен, че са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, е отговорено и на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. При тези обстоятелства първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Враца е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не се установяват нарушения, които да обосновават отмяната му на основанията по чл. 146 от АПК. Неоснователни са и доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност, включително документите за записването на детето, данните за посещаемостта му и писмото на директора на детската ясла. Направените фактически констатации съответстват на доказателствения материал, а правните изводи са съобразени с приложимите разпоредби на КСО. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. Неоснователни са възраженията за нарушение на принципа за съразмерност. Законът предвижда възможност за родителя да ползва отпуск при настъпване на обективни факти, които препятстват детето да посещава детско заведение, като например отпуск за временна неработоспособност. Съществувала е и възможност детето да бъде отписано от детското заведение и поемане на грижата за него от жалбоподателката. Следователно по никакъв начин не са били нарушени принципите за социална подкрепа при отглеждане на малко дете. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото настоящият съдебен състав намира, че претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е частично основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25а ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, като в останала част на искането за разноски до 102,26 евро е неоснователно. Съгласно §1 т.6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на ЮЛ в структурата на която е ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,