Решение № 7406 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3293/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Асеновград, чрез проц. представител адв. Х. Матеев, против решение 152/05 януари 2024 г., постановено по адм. д. 14/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. С. А. против отказ изх. 94-В-439-/1/26 октомври 2021 г. на Главния архитект на Община Асеновград да издаде удостоверение за търпимост по §16 /1/ от ЗУТ на сграда с КИ 00702.513.76.2 по КККР на гр. Асеновград, намираща се в УПИ VI-716, кв.48 по ЗРП на Асеновград, с искане да бъде отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение по спора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с решение 11872/20 декември 2022 г. по адм. д. 7104/2022 г. на Върховен административен съд на Република България, второ отделение. С второто решение Административен съд Пловдив е отменил отказа като противоречащ на материалноправните и процесуални разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано е отменен отказът за издаване на удостоверение за търпимост по заявление от 2021 г. на сграда с КИ 00702.513.76.2 по КККР на гр. Асеновград, намираща се в УПИ VI-716, кв.48 по ЗРП на Асеновград. За да обоснове решението си АССГ е обсъдил и анализирал всички писмени доказателства, събрани по преписката и заключенията на СТЕ (единична и допълнителна), с оглед необходимостта от специални знания и видно от данните по делото експертизите са били приети, без оспорване и кредитирани като обективни. Констатациите в експертните заключения сочат, че разположението на процесната сграда в парцела отговаря на изискванията на Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905 г. /отм./, нито на Законь за имуществата, за собствеността и сервитутите /Обн., ДВ, бр.29 от 07.02.1904 г., в сила от 01.09.1904 г., отм., Изв., бр.92 от 16.11.1951 г./, като не са установени противоречия с конкретни разпоредби в тях. Видно от приетите първоначално и допълнително заключение на вещото лице инж. З. Р. е, че процесната сграда е строена преди влизането в сила на дворищно-регулационния план на гр. Асеновград от 1926 г., след като е отразена в неговата кадастрална основа като съществуваща, а не новопредвидена. Действащ ПУП към годината на нейното построяване, който да предхожда дворищно-регулационния план одобрен с Указ 337/18.10.1926 г., не е наличен. С допълнителното си заключение вещото лице е констатирало, че след пренасянето върху дворищно - регулационен план от 1926 г. на направено от вещото лице заснемане на външните размери на сградата и разстоянията до уличната регулационна линия, не се забелязват съществени отклонения. Същата конфигурация се наблюдава и в последващите кадастрален и регулационен план от 1973 г. - обезсилен, както и действащ ПУП - застроителен план от 1992 г. и действащ ПУП - Регулационен план от 1992 г. Върху кадастралната карта на гр. Асеновград от 2004 г. също не се констатират отклонения. Съгласно §16, ал. 1 ПР ЗУТ, строежи, изградени до 07 април 1987 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване. Предпоставките, въведени от законодателя при определяне статута на строежите като търпими са налице по отношение на процесната сграда. Установена е датата на построяване на строежа, поради което първото изискване за изграждането му преди 07 април 1987 год. е изпълнена. Следващата сочи, че за да се изпълни посочената в §16, ал. 1 ПР ЗУТ допустимост, следва за обекта да не са налични строителни книжа, което също е установено при направения доказателствен анализ. Последното условие, част от трите кумулативни предпоставки е постройката да е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действащи по време на извършването им, а при условията на алтернативност съгласно Закона за устройство на територията. Така формулираната дефиниция допуска изграждането на постройки от типа на процесната при приложимия и отменен Закон за благоустройство на населените места в Княжество България. От приетото заключение на вещото лице е видно, че изискуемите според ЗБНКБ (отм.) нормативни правила са били спазени незастроената част на дворното място е 256 кв.м и е значително по-голяма от изискуемата се по силата на чл. 61 от закона 1/4, равняваща се на 80 кв.м; не нарушава и изискванията на чл. 62, тъй като [улица]е широка 10 м, а сградата е с височина максимум 6 м. /точната височина е дадена в СТЕ, изготвена при първото разглеждане на делото и тя е 4,50 м., установени от експерта на място/ - т.е. височината на сградата не е по-голяма от ширината на улицата. Сградата се намира на около 5 м. от улицата. Следователно по делото се установява, че и последната предпоставка на §16, ал. 1 ПР ЗУТ е изпълнена. Следователно сградата с КИ 00702.513.76.2 по КККР на гр. Асеновград, намираща се в УПИ VI-716, кв.48 по ЗРП на Асеновград, отговаря на кумулативно въведените в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ условия, обуславящи нейната търпимост по отменения ЗБНМКБ. Изхождайки от заключенията на експертизите, които не са били оспорени по чл. 193 от ГПК и от отговорите на назначените вещи лица в с.з. с оглед на конкретно поставени задачи по същността на спора, Административен съд Пловдив обосновано е приел, че процесната сграда е търпим строеж като допустим по нормативните разпоредби действали по това време (Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905 г. и Законь за имуществата, за собствеността и сервитутите - отменени). Не се споделят от настоящият съдебен състав доводите на касатора досежно етажността на сградата. Обстоятелството дали сградата ще се разглежда като едноетажна или двуетажна е без значение относно преценката на главния архитект за търпимост, тъй като това по никакъв начин не променя характера на застрояването. Както по сега действащите градоустройствени правила и нормативи, така и според действалите такива преди влизането в сила на ЗУТ, сградите на основното застрояване до три етажа /или с височина до 10м./ се приемат за ниско застрояване, съобразно характера на застрояването - чл. 24, т. 1 ЗУТ, респ. чл. 57, ал. 1, т. 1 от Наредба 5 от 17 май 1995г. за ПНТСУ /отм./ и действалите предходни нормативни актове. Отделно от това, вещото лице е отговорило, че в регулационния план от 1926 г. етажността на сградата не е обозначена. Първото сведение за това, че сградата е двуетажна, се появява с нотариалния акт за покупко-продажба от 1938 г. В сега действащата кадастрална карта същата била показана като едноетажна. Първият етаж е вкопан в земята и според измерване на вещото лице той излиза над прилежащия терен с 1,72 м. Според чл. 60, ал. З от Наредба 5 от 17.05.1977г. за ПНТСУ /отм./ първият етаж на сградата се счита за полуподземен етаж, когато част от него се намира под нивото на прилежащия терен. Следователно, първият етаж на сградата се явява полуподземен, което обяснява факта, че не винаги той може да бъде възприеман като етаж" и да е отчитан при определянето на етажността на сградата. Предвид гореизложеното, след като сградата е била допустима по нормативите, действали по това време (Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905 г. и Законь за имуществата, за собствеността и сервитутите - отменени), същата представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и отказа за издаване на удостоверение за търпимост правилно е отменен от Административен съд Пловдив. Първоинстанционният съд, съобразно правомощията си по чл. 173, ал. 2 АПК, е пропуснал в диспозитива на решението си да постанови изпращането на делото като преписка на Главния архитект за произнасяне по заявлението на В. С. А. с вх. 94-В-439/05 октомври 2021 г. касателно издаване на удостоверение за търпимост на съществуваща сграда с КИ 00702.513.76.2 по КККР на гр. Асеновград. Това не е съществено процесуално нарушение и може да бъде направено с диспозитива на настоящото решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски за един адвокат, доказани по своя размер - 1800 лв. Възражение за прекомерност не е направено. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав