Решение № 6558 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 606/2011 г.

Решение № 6558 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 606/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя и членовете на ТЕЛК - общи заболявания II състав при МБАЛ "Проф. Д-р Ст. Киркович" АД от гр. Стара Загора, срещу решение № 3476 от 4.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3048 от 2010 г. на Административен съд - София-град (АССГ). По съображения, относими към отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК, касаторката моли решението на съда да бъде отменено като неправилно. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Гита Танева Илиева също не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - София-град, е оспореното от ТЕЛК - общи заболявания II състав при МБАЛ "Проф. Д-р Ст. Киркович" АД от гр. Стара Загора, експертно решение № 0605 от зас. № 097 от 28.09.2009 г., с което Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по вътрешни болести е отменила тяхно ЕР № 0265 от 29.01.2009 г., с което на Гита Танева Илиева е определена оценка на работоспособността - 50 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ и е определен нов процент ТНР, а именно 42 %. С постановеното решение съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган - специализиран състав на НЕЛК по вътрешни болести и е спазена изискуемата от закона форма. Посочил е, че за установените заболявания е определен максималния % ТНР, предвиден в НМЕР, позовал се е на назначената съдебно-медицинска експертиза, която е определила същия краен процент трайно намалена работоспособност, както този - определен от административния орган, а именно - 42 %, като се е базирал на медицинската документация, отразяваща състоянието на лицето към момента на неговото освидетелстване. Решението на Административния съд - София-град, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на организма като цяло - чл. 57 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР). От подробните мотиви на оспореното от касаторите експертно решение на НЕЛК се вижда, че това правило е било съобразено и изпълнено. Констатациите на отделните специализирани състави, дали заключения по здравословното състояние на Гита Танева Илиева и обусловената от него трайно намалена работоспособност, са основани освен на медицинската документация в нейното здравно досие, още и на преглед, извършен на 28.09.2009 г. Поради това правилно АССГ е приел, че задача на вещото лице по назначената от него съдебно-медицинска експертиза е да покаже какво е било към датата на решението на НЕЛК здравословното състояние на Гита Илиева и обусловения от него функционален дефицит, респ. трайно намалена работоспособност, според данните в медицинската документация и съответно дали направените от НЕЛК изводи са в съответствие с тези данни и правилата на чл. 57 и чл. 58 НМЕР. Според чл. 58, ал. 1 от тази наредба установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 НМЕР е наименовано "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти" и се състои от 10 части, всяка с по няколко раздела. Основателно е кредитирано неоспореното експертно заключение относно доказаността на заболяванията и начина на определяне на процента ТНР предвид подробната обосновка на медицинските критерии и начина на доказване на заболяванията, и съпоставката с медицинската документация. Вещото лице е обосновало своя извод, че ИКМП - исхемична кардиомиопатия следва да се отхвърли като диагноза, тъй като описаните усложнения на сърдечно-съдовата система не отговарят на определената тежест на хипертоничната болест и промените в ЕКГ. Както правилно е приел решаващия състав, с отпадането на ИКМП като диагноза, тя отпада и като отправна точка. Новата, правилно определена отправна точка, е Хроничният тубулоинтерстициален нефрит и предвид формулата за изчисление, дадена в Приложение 1 към чл. 58 от приложимата към момента НМЕР (отм.), максималният % ТНР е 42 %. Неоснователни са развитите доводи в касационната жалба, че административният акт бил издаден извън законово определения срок. От редакцията на чл. 45, ал. 1 ПУОРОМЕНК е видно, че тримесечния срок за произнасяне е инструктивен, а не преклузивен. Произнасянето след изтичане на срока не опорочава ЕР на НЕЛК. В хода на съдебното производство са осигурени всички възможности на касационните жалбоподатели да ангажират доказателства и да формулират тезите си. Нещо повече, след изпълнение на задълженията по чл. 171, ал. 4 от АССГ и предвид процесуалното бездействие на жалбоподателите съдът служебно е назначил СМЕ и е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК. В този смисъл са неоснователни доводите за допуснати съществени процесуални нарушения на хода на производството, с които да са ограничени процесуалните права на касационните жалбоподатели. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,