Решение № 462 от 12.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1459/2014 г.

Решение № 462 от 12.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1459/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура против нова присъда, постановена от Софийския градски съд по внохд № 1992/14 г. С протеста е заявено наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия Г. К. Г. (Н.) по предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият и защитата му, редовно призовани, не се явяват. За да се произнесе Върховният касационен съд взе предвид следното: С присъда по нохд № 8902/09 г. Районният съд-гр. София осъдил подсъдимия на основание чл. 206, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и 2 и чл. 55 НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. По внохд № 1992/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, СГС отменил изцяло посочената присъда и вместо нея на 18.06.2014 г. постановил нова присъда под № 173, с която оправдал подс. Г. (Н.) по предявеното му обвинение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Както се посочи с протеста са ангажирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. В него обаче не са изложени данни в тяхна подкрепа, каквото е изискването на чл. 351, ал. 1 НПК. По разпореждане на съдията-докладчик и в указания срок, след изготвяне на мотивите на новата присъда, прокурорът депозирал допълнение към протеста. Последното е противоречиво в частта относно основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Най-напред е заявено, че ".. .при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е приложил неправилно тълкуване на съответния нормативен акт", а по-късно се поддържа, че "...са приети фактически положения, които са в противоречие със събраните по делото доказателства..", а данни в подкрепа на последното отново не са изложени. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че липсата на данни в подкрепа на едно или друго от ангажираните касационни основания препятства осъществяването на проверката по реда на глава двадесет и трета, защото тя не е служебна, и изготвянето на решението на ВКС в съответствие с изискванията на чл. 354, ал. 4, във връзка с чл. 339, ал. 1 и 2 НПК, защото няма как да се даде отговор на липсващи доводи. Протестът, в останалата му част, относно оплакването за незаконосъобразност, е основателен. Обобщено, от фактическа страна е прието за установено следното: през м. април 2008 г. св. Д. А. - застраховател в ЗБ [фирма] предложила на подсъдимия да работи за дружеството като агент и след неговото съгласие, му били предоставени редица застрахователни полици на различни застрахователни дружества, които следвало да отчита регулярно, като надлежно оформените полици и получените по тях суми предава на застрахователния брокер. За времето от 10.08 до 01.12.2008 г. подсъдимият спрял да се отчита, като задържал 19 броя застрахователни полици и разходвал за себе си получените по тях суми в общ размер от 2496,60 лева. При тези факти СГС отрекъл съставомерност на извършеното от подсъдимия по чл. 206, ал. 1 НК, при съображения, които не могат да бъдат споделени. Всички те: относно качеството на брокер или агент; необходимостта от писмено оформяне на взаимоотношенията между подсъдимия и застрахователния брокер; за собствеността на инкриминираните пари и настъпилата вреда за застрахователните дружества, не държат сметка за признаците от обективна и субективна страна на инкриминираното престъпление "обсебване". "Обсебване" е налице, когато определено физическо лице, получи на някакво правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес. Физическото лице може да бъде и "длъжностно", по смисъла на чл. 93 НК, но връзката му с чуждото имущество трябва да е вън от кръга на служебните му правомощия. "Да владее или пази" означава, че парите, в конкретния случай, са предоставени на дееца на някакво правно основание - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване. Що се отнася до собствеността на парите, за да е налице престъпно обсебване, същественото е деецът да не е техен собственик или поне да не е единствен такъв (виж Решения № 372 от 1.10.2008 г. по нд. № 364/08 г. и № 546 от 13.01.2010 г. по нд № 595/09 г., и двете по описа на ВКС, I-во н. о.). Присвояването на чуждите пари, предполага недвусмислено манифестиране на промяна на отношението към тях като към свои, което се обективира не само когато деецът не отчете получени суми, защото ги е разходвал, но и когато откаже да ги върне. Като не е съобразил казаното по-горе, а вместо това е въвел изисквания относно признаците на инкриминирания престъпен състав, каквито не се съдържат в закона и практиката по приложението му, и в правната наука, СГС е допуснал съществено нарушение на закона, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Последното следва да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, освен ако не се установят други фактически положения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3, във връзка с чл. 355, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение