Решение № 2146 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12039/2014 г.

Решение № 2146 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12039/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 5059 от 21.7.2014 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3184 по описа за 2013 г. С него е отменено Експертно решение № 0028 от заседание 011/23.01.2013 г. на Специализиран състав на НЕЛК по УНГ болести и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение и иска същото да бъде отменено. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Георги Ванчов Георгиев в представена писмена молба оспорва изцяло подадената касационна жалба. Ответникът - РУ "Социално осигурявана" Видин не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд е разгледал жалбата на Георги Ванчов Георгиев срещу Експертно решение № 0028 от заседание 011/23.01.2013 г. на Специализиран състав на НЕЛК по УНГ болести. Решението е било обжалвано в частта, с която е изменено експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ "Св. Петка", гр. Видин, № 1985 от заседание 155/01.10.2012 г., с което е определена степен на трайно намалена работоспособност от 41 %. С оглед установеното от фактическа страна, доказателствата по делото, приетото и неоспорено заключение по съдебно медицинската експертиза съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във вр. с чл. 106, ал. 2 от същия нормативен акт, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административно-производствените правила. Посочил е, че са налице противоречия между приетото в съдебното производство експертно заключение и оценката на работоспособността в административното производство, което е довело до извода, че са налице нарушения на материалноправните разпоредби при постановяване на оспорения акт и съставляващи основание за отмяната му. Съдът е приел, че в случая са налице множество заболявания на лицето, които водят до различна степен на ТН като водещо е заболяването, посочено от вещото лице като световъртеж от централен произход в стадий на субкомпенсация, за което се следват 30 % ТН. В същото време, в процесното решение на НЕЛК е отбелязано, че въпреки така определения 30 % ТН, се определя по-ниския % по отправната точка, "защото липсва лечение и обективизирани пристъпи след 2011 г. " Посочено е, че не става ясно кой е този по-нисък процент. От една страна в решението е налице посочен двустранен неврит от 15 % както и 10 % ТН по отношение на девиацията на носната преграда, но не става ясно какъв именно процент се приема в случая. В решението е посочено, че се приемат 20 % ТН за заболяването "Д. директна херния с умерени размери" по т. 1, ч. 8 от НМЕ както и малка директна левостранна ингвинална херния - 10 % ТНР. В е направена лаконичната констатация, че се определя краен % ТНР от 41 % по НМЕ, в това число 20 % по Приложение № 2 към НМЕ. С оглед приетото съдът е направил извод, че съображенията, относно определения % са крайно недостатъчни, лаконични и взаимно-противоречиви. Органът е следвало да определи точния най-висок % на съответната отправна точка и ако това е 30 % по начина, по който е посочено в решението, то при определен максимален % от 20, за останалите заболявания, то е следвало да се определи обща оценка на ТНР от 50 %, а в случая това не е направено от административния орган. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Установените факти са оценени във връзка с правилно издирените и приложени материални норми на част 7, т. 3.2 и част 3 р. 1, т. 2.1.1 и т. 2.1.2 на Наредбата за медицинската експертиза, с оглед на които административния съд е направил верни изводи за противоречивост и недостатъчна мотивираност на оспореното Експертно решение на НЕЛК. Правилно съдът е изследвал начина за определяне на ТНР при наличие на няколко увреждания, какъвто е настоящия случай, съгласно Приложение № 2 от Наредбата за медицинската експертиза и е обосновал извод, че за част от заболяванията е възможно да се определи по-висок процент ТНР, вкл. за това, за което е определен най-висок процент с ЕР, както и да се увеличи крайния процент ТНР, което налага извод, че са налице основания, които са достатъчно сериозни да обосноват изведения от съда извод за отмяна на решението и връщане на административната преписка на органа за ново произнасяне при точно съобразяване на акта с разпоредбите на Приложение № 2 от НМЕ като се изложат подробни съображения, относно определения % за всяко отделно заболяване, за отделните комбинации и за крайната оценка на ТНР. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение