Решение № 4616 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2014 г.

Решение № 4616 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на кмета на община Варна срещу решение № 1712 от 10.07.2014 г. по адм. д. № 4023/2013 г. на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № МД-РА-009/28.08.2013 г., издаден от орган по приходите към Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в частта, в която на "Фенис лизинг" ООД" е отказано възстановяване на сумата от 43 643.65 лв. като недължими платени задължения за данък превозни средства по подадено искане от дружеството по реда на чл. 128 от ДОПК. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмен отговор и писмено становище. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. За да отмени оспорения акт, съдът е приел за безспорно между страните, че бележките за платени данъци за 2007, 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са издадени от инспектор в дирекция "Местни данъци и такси" на Община Варна. Прието е, че липсва оспорване на документ по смисъла на чл. 193 от ГПК, тъй като не се оспорва авторството на документа, нито издаването му от служител на общинската администрация. Наличието на реквизити, постъпването на суми по сметка на Община Варна, лицето, на което е зачислен печата и длъжностното качество на издателя на документа представляват възражения относно доказателствената сила на бележките, но не и по отношение на тяхната истинност и оспорването не е доказано. За неоснователно е прието възражението на административния орган, че липсата на реквизити "наименование на документа" и име на служителя в представените от жалбоподателя документи за плащане ги лишават от качеството "официален документ" и не удостоверяват заплащане на дължими местни данъци. Бележките не са наименовани като "квитанция", но съдържат индивидуализиращи лицето, превозното средство с регистрационен номер, годината, за която се отнася задължението, вида на задължението и размера му. В бележките са посочени квитанции с номер и дата и върху тях е положен печат на Община Варна и подпис на длъжностно лице в тази община. Предвид тези данни, съдът е приел, че представените от жалбоподателя писмени доказателства удостоверяват валидно плащане преди м. 10.2010 г. от негова страна на дължимите за 2007, 2008 г., 2009 г. и 2010 г. данък върху превозните средства за всички притежавани от него превозни средства. Прието е, че представените "квитанции" представляват първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството /чл. 7, ал. 7 от ЗСч/, липсата на един или няколко реквизита не ги прави недействителни, след като отразяват вярно стопанската операция, съгласно чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от ЗСч. Ответникът не оспорва факта, че "Феникс лизинг" ООД е заплатил посочените в бележките суми и то именно на лица, заемащи длъжност инспектор в дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна. Заплащането на дължимите данъци от дружеството е отразено в информационната система на Община Варна и по данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице своевременно от лицето, получило плащането, съгласно заключението на вещото лице. Обстоятелството, че заплатените от дружеството суми не са отчетени от служителя на Община Варна по съответните сметки не може да рефлектира неблагоприятно върху платеца. Посочено е, че по отношение постъпилото преди 1.10.2010 г. плащане на задълженията по ЗМДТ, между които са и задълженията за данък върху превозните средства, е налице удостоверение за липсата на задължения изх. № 0306006524/12.04.2010 г. и не следва да бъде съобразявано последващо издаденото удостоверение за наличие на задължения от 20.09.2010 г. Решението е неправилно. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Само този документ, който е съставен при спазване на кумулативните изисквания на чл. 179, ал. 1 ГПК има материална доказателствена сила. От доказателствата по делото е видно, че представения от дружеството документ не съответства на установената форма за приходна квитанция. Вярно е (доколкото не се оспорва автентичността), че документът е издаден от служител на общинската администрация, но той не е издаден в кръга на службата му. От длъжностната характеристика на служителя, издал документа е видно, че не му не е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ. Следователно макар и издаден от общински служител, процесния документ не е официален свидетелстващ документ. Поради това той не притежава материална доказателствена сила и следователно не удостоверява по задължителен за съда начин плащането на данъка. От страна на административния орган е направено уточнение, във връзка с непосредствено заявеното преди това оспорване по чл. 193 от ГПК, че оспорването касае съдържанието на представените документи, а не тяхното авторство, тъй като в самите документи не е посочен автор и че документите не отразяват реално осъществени плащания и не удостоверяват верни обстоятелства. Оспорените документи не представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което и не се ползват с материална доказателствена сила. Те препращат към други документи, с които са платени данъците с текста "данъците са платени с квитанция (точно под поставения върху тях печат), които квитанции не се представят. Представените документи не отговарят на изискванията за форма и нямат реквизити на първичен счетоводен документ по чл. 7 от Закона за счетоводството, тъй като не съдържат наименование на документа, име на издаващия служител и в тях се посочва, че данъкът е платен с приходна квитанция, следователно самите те не са платежни документи. Приетото по делото удостоверение за липса на задължения от 12.04.2010 г. според което "Феникс лизинг" ООД няма непогасени задължения по ЗМДТ към тази дата, не опровергава събраните в съдебното производство доказателства. В системата /информационния масив/ на Община Варна са били отразени плащания, въз основа на документи, наименовани "за платени данъци за 2007, 2008 г., 2009 г. и 2010 г.", което се явява извършено без основание - без реално да са постъпили суми в касата или по банковата сметка на общината. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗМДТ местните данъци се заплащат в брой в касите на общината, а не в сградата на общината. Следователно за доказване на изпълнението на задължението за заплащане на данъци следва претендиращият да разполага с официален документ, издаден от оправомощени служители от касата на общината, отговарящи на изискуемата форма и ред или да установи, че такива суми действително са постъпили в общината. След като не е установена нито една от посочените предпоставки, не би могло да се приеме, че твърдението на дружеството за осъществено заплащане е доказано, което изключва претенциите му за отмяна на оспорения ревизионен акт и за възстановяване на повторно внесени без основание суми. Като е стигнал до извод, различен от горния и е отменил обжалвания ревизионен акт Административен съд Варна е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него - постановен друг по съществото на спора, с който жалбата на "Феникс лизинг" ООД бъде отхвърлена като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, АПК Върховният административен съд, Седмо отделение