Решение № 13391 от 2.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5768/2016 г.
ВАСIV отделение02.11.2018 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Делта 81" ЕООД, със седалище [населено място], представлявано от управителя М. Антимова, срещу решение № 231 от 13.04.2016 г., постановено по преписка № КЗК - 418/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], със седалище [населено място], чрез управителя М. Антимова за разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма], със седалище [населено място], чрез управителя М. Антимова, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията, [населено място], направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. ОСЪЖДА [фирма], със седалище [населено място], чрез управителя М. Антимова да заплати на - "Ю Е С - Комерс" ООД, със седалище с. Голямо градище, община Опака, област Търговище, чрез управителя Ю. Майремов, направените по делото разноски в размер на 1500 ( хиляда и петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. ОСЪЖДА "Делта 81" ЕООД, със седалище [населено място], чрез управителя М. Антимова, да заплати по сметката на Върховния административен съд сумата от 482. 80 лв. /четиристотин осемдесет и два лв. и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатената част от депозита за вещо лице по допуснатата по негово искане съдебно-счетоводна експертиза. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 13391 от 2.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5768/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията/ЗЗК/. Образувано е по жалба на Делта 81" ЕООД, със седалище [населено място], представлявано от управителя М. Антимова, подадена чрез процесуалния представител адвокат А. Тодорова, срещу решение № 231 от 13.04.2016 г., постановено по преписка № КЗК - 418/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е установено, че от страна на "ЮЕС Комерс" ООД със седалище с. Голямо градище, община Опака, област Търговище, не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 31 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на Закона за защита на конкуренцията - отменителни основания по чл. 146, т. 3-5 АПК, с основно твърдение за незадълбочена проверка на изложените от искателя факти, като се оспорват решаващите изводи на КЗК относно липсата на нарушение по четирите състава на ЗЗК от страна на ответното дружество. Оспорващото дружество твърди, освен това, че КЗК неправилно и необосновано игнорирала факта, че "Делта 81" ЕООД е използвало в дейността си регистрирана словна марка "Невястата", както и специфично лого, представляващо изображение на регистрираната марка, което индивидуализира дружеството и презентира търговската му дейност и произвежданите продукти, а поведението на "ЮЕС Комерс" ООД, включващо използване в своята дейност на словния елемент "Невястата", напълно идентичен с регистрираната словна марка на "Делта 81" ЕООД, е било в състояние да увреди "Делта 81" ЕООД, тъй като действията му предполагат объркване на потребителите досежно производителя, но и относно произхода, продавача, начина и мястото на производство и др. съществени характеристики на процесната стока- кисело мляко с марка "Невястата". Наред с горното, жалбоподателят оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на КЗК и относно липсата на възможност да се въведе в заблуждение потребителят относно тези съществени характеристики на кисело мляко марка "Невястата", като така се нарушава добросъвестната търговска практика. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК и да постанови решение по съществото на спора или да върне делото като преписка за повторно разглеждане от КЗК със задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона. Иска присъждане на разноски. В откритото съд. заседание на ВАС дружеството не изпраща представител. Ответникът- Комисия за защита на конкуренцията не изпраща представител, в писмено становище чрез юрк. Кондиева оспорва жалбата по съображения, че фактическите констатации и правните изводи в решението кореспондират с доказателствения материал по преписката. Претендира разноски за производството пред ВАС. Заинтересованата страна "Ю Е С - Комерс" ООД, представлявана от адв. Калпакчиев оспорва жалбата. Претендира разноски по делото в размер на 1500 лева. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗК е образувано по искане на "Делта 81" ЕООД, с твърдения за недобросъвестно използване на продадената й от "Гама 81" на 1.09.2014 регистрирана преди това словна марка "Невястата", с оглед производството на кисело мляко, т. е. за извършени нарушения по чл. 29, чл. 31 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията от страна на "ЮЕС-Комерс" ООД, представляващи нелоялна конкуренция, прекратяване на нарушенията и налагане на санкции. По-конкретно твърдяло, че "ЮЕС Комерс" ООД произвежда и разпространява продукти, включително кисело мляко "Невястата" 2 %, като използва регистрираната словна марка на молителя "Невястата" и продуктът има външен вид и наименование, идентичен с този на молителя, като по този начин ответното дружество осъществило нарушение едновременно на забраните по чл. 31 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, а и на общата по чл. 29 от ЗЗК, без да разграничи доводите си по всеки от тези състави. С решението, предмет на съдебен контрол, Комисията за защита на конкуренцията е установила, че от страна на "ЮЕС-Комерс" ООД не са извършени нарушения по чл. 31, 35, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 29 от ЗЗК и е оставила без уважение искането на "Делта 81" ЕООД за възлагане на направените в хода на производството разноски. КЗК е приела, че страните в производството са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност и се намират в конкурентни отношения помежду си, тъй като осъществяват дейност на един и същи пазар - този на разпространение на млечни продукти на територията на Република България. По отношение отговорността на ответното дружество за процесният период- м. март до м. юни 2015 г., в който "ЮЕС Комерс" ООД е произвеждало и доставяло / на двама търговци -"Примера" ООД и "Сток Комерс" ЕООД/ млечни продукти, между които и кисело мляко "Невястата", във връзка с твърдените в жалбата нарушения по чл. 31 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил, че през март 2015 "ЮЕС Комерс" извършил две доставки на "Примера" ООД на продукти, между които и кисело мляко "Невястата", 2 % от 400 гр., -видно от приложени от "Делта 81" ЕООД, "ЮЕС Комерс" ООД и "Примера" ООД данъчни фактури, съответно от 1 000 броя и 400 броя, както и през април, май и юни 2015 – съответно три доставки за "Сток Комерс" ЕООД, включващи и кисело мляко "Невястата"- две от които по 1 000 бр. и една за 400 броя, като на капачката на продавания продукт изрично е посочено името на производителя: "ЮЕС-Комерс" ООД, с. Голямо Градище. Преди това КЗК установила, че "Делта 81" ЕООД осъществява на територията Република България от 2013 г. до настоящия момент стопанска дейност, свързана с търговия на едро с млечни продукти в това число кисело мляко, а "ЮЕС-Комерс" ООД –същата дейност, но от 2000 г. до настоящия момент. По отношение на втория спорен въпрос констатирала, че словна марка "НЕВЯСТАТА", рег. № 83196 е заявена на 15.08.2011 г. и регистрирана на 4.02.2013 г. от "Гама 81" ЕООД-видно от приложеното свидетелство за регистрация на марка на Патентното ведомство от 20.02.2013 г. /л. 20/, като с договор за покупко-продажба от 1.09.2014 г. "Гама 81" ЕООД прехвърлило на "Делта 81" ЕООД правото върху тази словна марка и в периода от 2012 г. - 2014 г. "Гама 81" ЕООД е разпространявало на българския пазар краве кисело мляко с наименованието "Невястата", в разфасовка от 400 гр., но в периода от м. 02.2012 г. до 08.2013 г. производството на кисело мляко с наименование "Невястата", 2 % и 3 % в разфасовка от 400 гр. се е реализирало от "ЮЕС-Комерс" ООД- по възлагане от "Гама 81" ЕООД и тогава капачките на кофичките на кисело мляко "Невястата" са били изработвани от производителя "ЮЕС-Комерс" ООД по предоставен от възложителя "Гама-81" ЕООД модел. Взела предвид и доказания факт, че от края на 2013 г. производството кисело мляко "Невястата" 2 % се извършва от "Рафтис-Милк" ЕООД- по възлагане на "Гама 81" ЕООД. Органът по конкуренция се позовал на константната практика на ВАС, че фактическият състав на тази забрана-по чл. 31 от ЗЗК изисква наличие на определено действие, твърдение или изопачаване, т. е., че изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие. По тези съображения и като анализирала поведението на ответното дружество и като отчела надписа на производителя на капачките на продавания продукт, комисията приела липса на предприемане на активни действия от лицето, изразяващо се в твърдения на неверни сведения или изопачаване на факти от обективната действителност, тъй като "ЮЕС Комерс" ООД не е създавало невярна представа, че е производител, нито е представило в изопачен вид факти, отнасящи се до съществени свойства на продукта - неговото качество и произход. По отношение на двата състава на имитация по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, КЗК също приела, че "ЮЕС Комерс" ООД не ги е осъществило. До този извод стигнала като съобразила, че не е налице осъществено недобросъвестно разпространение на стока с наименование, което заблуждава или може да заблуди потребителя относно производителя на продукт краве кисело мляко "Невястата". Обосновала съображение, че сравнението на процесния продукт кисело мляко "Невястата", произведен от ответното дружество и кисело мляко - "Невястата" разпространяван от "Делта 81" ЕООД, води до извод за изключително висока степен на сходство по отношение на външния им вид /опаковка и кутия / и че използването от "ЮЕС-Комерс" ООД наименование "Невястата" съвпада със словната марка на "Делта-81" ЕООД и напълно кореспондира с наименованието на продукта, собственост на молителя, но в случая не е налице задължителната предпоставка за нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, а именно стоката, обект на имитация, да се ползва с определена известност на пазара и то така, че конкурентното предприятие да има интерес от имитацията с цел по-добра реализация на предлаганата от него стока, което да води до извличане на по-големи печалби и неправомерно облагодетелстване. До този извод стигнала като съобразила установените факти, а именно- че продуктът краве кисело мляко "Невястата" се разпространява на българския пазар на млечни продукти от 2012 г., като от 2012 г. до 2014 г. дружеството Гама 81" ЕООД притежава права върху словната марка "НЕВЯСТАТА" и осъществява дейност по разпространение на продукта, а молителят "Делта 81" ЕООД осъществява дейност, свързана с разпространение на млечни продукти едва от 2013 г., но придобива правата върху марка "Невястата" едва през м. септември 2014 г., следователно разпространението от молителя на млечни продукти с тази търговска марка е от момент, предхождащ момента на придобиване на права върху търговската марка "НЕВЯСТАТА" Взела предвид и, че непосредствен производител на кисело мляко "Невястата" /след като "Делта 81" ЕООД придобива правата върху словната марка/ по силата на договор за изработка и доставка от 1.10.2014 г., е друго дружество -"Рафтис-Милк" ЕООД. Отделно от това КЗК посочила, че "Делта 81" ЕООД разпространява кисело мляко "Невястата"за период от 9 месеца, като капачките на продукта "Невястата"в периода на разпространението на продукта от "Гама 81" ЕООД, после и от "Делта 81" ЕООД изглеждат еднакво, но на всяка от капачките има надпис с името на производителя за съответния период - "ЮЕС-Комерс" ООД или "Рафтис-Милк" ЕООД. Т. е. в целия период на разпространение на кисело мляко "Невястата" на капачките се съдържа информация за производителя, а не за дружеството, за което се произвежда продуктът - съответния собственик на марката. Затова преценила като неоснователни твърденията, че действията на "ЮЕС-Комерс" ООД, по отношение на наименованието на процесния продукт и на външния му вид, че заблуждават или създават възможност за заблуда на потребителя относно собственика на марката, са неоснователни. По отношение на следващия релевиран състав по доводите на искателя за наличие на имитация КЗК съобразила постоянната практика на ВАС, че имитация по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК може да бъде извършена само от производител на стока и/или от доставчик на услуга, но не и от търговец, който разпространява на пазара стока, имитираща известна конкурентна стока, тъй като на практика само използва създадената от производителя вече имитация. По тези съображения комисията анализирала поведението на "ЮЕС-Комерс" ООД за извършено нарушение на нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, свързано с използването от това дружество в своята дейност по производство и разпространение на млечни продукти с етикети, съдържащи словния елемент "Невястата", който е идентичен с регистрираната словна марка на "Делта 81" ЕООД, както и специфично лого, представляващо изображение на регистрираната марка, което несъмнено индивидуализира дружеството и презентира търговската му дейност и произвежданите продукти. По фактическия състав на имитация по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил и в мотивите на оспореното решение изрично поставил акцент върху опаковките на процесните продукти-съществуващите различия, състоящи се в посочване върху капачките на името на съответния производител-"ЮЕС-Комерс" ООД и "Рафтис-Милк" ЕООД, въпреки идентичността на наименованията и визията на капачките на продуктите, тъй като посочената визия на капачките се използва още в периода, когато собственик на марката е "Гама-81" ЕООД/а не молителят/ и продуктът се произвежда от "ЮЕС-Комерс" ООД по поръчка на това дружество с изричните указания за вида на капачката. Оттук КЗК е извела решаващия си извод, че в настоящия случай констатираната идентичност не обуславя извод за наличие на нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, доколкото фактическият състав на цитираната разпоредба предполага нарочни действия на целено от ответника сходство. По последното възражение на оспорващото дружество, базирано на довод за наличие на нарушение поне на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК, също не е установила нарушение, тъй като молителят не изложил конкретни твърдения за противоправно поведение от страна на ответното дружество, различни от разгледаните и попадащи в рамките на фактическите състави на чл. 31, чл. 35, ал. 1, ал. 2 от ЗЗК, т. е. за друго действие или бездействие, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна. Атакуваното решение е издадено от компетентен орган и в надлежна форма. Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не сочи конкретни нарушения, а и видно от материалите по делото, КЗК е извършила всестранно, пълно и обективно проучване по случая, в резултат на което е изяснила релевантните за спора факти, с което е изпълнила изискванията на чл. 7 и чл. 35 от АПК. В рамките на предоставените му от закона процесуални правомощия административният орган е събрал относимите към производството доказателства, които безпротиворечиво обосновават постановения от него правен резултат. Неоснователни са и възраженията за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Направените от КЗК правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми. КЗК обстойно е анализирала общия състав на чл. 29, специалния на чл. 31 от ЗЗК и двете форми на имитация по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, достигайки до обоснования извод, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на сочените разпоредби, както следва:. Разпоредбата на чл. 31 от ЗЗК забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаването на факти. Правилно е преценено, че най-същественото в случая е, че тази забрана изисква наличието на определено действие и че изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие, а в случая няма данни, още по-малко доказателства "ЮЕС-Комерс" ООД да е осъществило въвеждане в заблуждение чрез предприемане на активни действия, изразяващи се в твърдения на неверни сведения или изопачаване на факти от обективната действителност. Обоснован е изводът на КЗК за неоснователност на твърдението на молителя, че чрез поведението на "ЮЕС-Комерс" ООД по производство и разпространение на млечни продукти с марка "Невястата" с наименование и външен вид, идентични с притежаваната от "Делта 81" ЕООД марка и външен вид на продукта краве кисело мляко "Невястата", произвеждан и разпространяван от молителя, то е създало невярна представа, че е производител и собственик на марката, под която извършва търговска дейност, като по този начин да е представило в изопачен вид факти, относими към съществени свойства на продукта, а именно неговото качество и произход. С оглед изричния надпис на действителния производител върху капачките на процесния продукт, поведението на ответното дружество не обуславя извод за наличие на твърдение на неверни сведения или изопачаване на факти, т. е. за нарушение по смисъла на чл. 31 от ЗЗК. В тази връзка и с оглед твърдението на оспорващия, че в административната процедура не е допусната съдебно икономическа експертиза, а тя била необходима за установяване на съществени факти по делото, ВАС, по искане на "Делта 81" ЕООД допусна и изслуша такава, изготвена от вещото лице А. Пендичева/л. 42 от делото/. Като се съобрази с разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът обсъди неоспореното заключение на вещото лице, заедно с другите доказателства по делото. Прецени го за добросъвестно изготвено и го кредитира. Изводите в него, по същество потвърждаващи тези на КЗК, прецени за съответстващи на доказателствата по делото и закона. С нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е въведена забрана за предлагане на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Неоснователни са релевираните в жалбата доводи за нарушение на посочената разпоредба, с твърдения, че ответното дружество осъществява неправомерна имитация на неговия продукт, изразяваща се основно в голямата степен на сходство във външния вид на опаковките на процесния продукт, като по този начин потребителите можели да бъдат заблудени, че са произведени от "Делта 81" ЕООД. Във връзка с твърдяното нарушение на забраната по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК комисията обстойно е обсъдила изискването на закона с оглед задължителната предпоставка за това нарушение, а именно стоката, обект на имитация, да се ползва с определена известност на пазара, така че конкурентното предприятие да има интерес от имитацията с цел по-добра реализация на предлаганата от него стока, и това да води до извличане на по-големи печалби и неправомерно облагодетелстване. КЗК правилно е приела, че за наличието на имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК този елемент от състава не е бил налице, предвид факта, че продуктът краве кисело мляко "Невястата" се разпространява на българския пазар на млечни продукти от 2012 г. и от тогава- до 2014 г. дружеството Гама 81" ЕООД, а не молителят, притежава права върху словната марка "НЕВЯСТАТА", а "Делта 81" ЕООД придобива правата върху тази марка едва през м. септември 2014 г., т. е. разпространението от молителя на млечни продукти с тази търговска марка е от момент, предхождащ момента на придобиване на права върху търговската марка, а и непосредствен производител на кисело мляко "Невястата"- след като "Делта 81" ЕООД придобива правата върху словната марка-считано от 1.10.2014 г., е пак друго дружество -"Рафтис-Милк" ЕООД. Същественото в случая и е, че "Делта 81" ЕООД разпространява кисело мляко "Невястата" за период само от 9 месеца и капачките на продукта "Невястата" в периода на разпространението на продукта от "Гама 81" ЕООД, после и от "Делта 81" ЕООД изглеждат еднакво, но на всяка от капачките има коректен надпис с името на производителя за съответния период - "ЮЕС-Комерс" ООД или "Рафтис-Милк" ЕООД, а най-същественото -че в целия период на разпространение на кисело мляко "Невястата" на капачките има точна информация за производителя, а не за дружеството, за което се произвежда продуктът – в случая собственик на марката. Така и в решение № 1460 от 3.02.2014 г. по адм. д. № 14487/2013 на 5 чл. с-в на ВАС по аналогичен случай. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че КЗК не извършила задълбочена проверка на фактите по случая. Даже напротив, в оспореното решение са изложени самостоятелни мотиви по отношение на всеки от твърдяните състави, въпреки че молителят е квалифицирал едно и също поведение на ответното дружество като нарушение на забраните по чл. 29, чл. 31 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, без да конкретизира твърденията си по всеки състав. На следващо място ВАС намира, че са юридически обосновани и съобразени с доказателствата по делото мотивите на КЗК за липса на нарушение от страна на "ЮЕС Комерс" ООД и на забраната по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Нормата регламентира специална забрана за използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. КЗК е анализирала задълбочено твърдението, че "ЮЕС Комерс" ООД произвежда и разпространява продукти, включително кисело мляко "Невястата", като използва регистрираната словна марка на молителя "Невястата", и че продуктът има външен вид и наименование идентичен с този на молителя. Вярно е посоченото в настоящата жалба, че търговската марка е едни от основните индивидуализиращи белези и правни инструменти, които отличават един търговец и неговите стоки и услуги, които се предлагат на пазара под тази марка и тя следва да бъде защитена. Но, за да е осъществен съставът на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, на първо място е необходимо да се установи неправомерно използване на чужда марка или нейната имитация, а на следващо - да се прецени дали начинът, по който се използва, може да доведе до увреждане интересите на конкурентите, като съставомерност на твърдяното нарушение по смисъла на специалната норма е налице само при кумулативно наличие на двете предпоставки. Правилен е изведеният в тази връзка краен извод на КЗК, че констатираната идентичност в случая не обуславя извод за наличие на нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, защото фактическият състав на тази норма предполага действия за целено от ответника сходство, а в случая процесните продукти действително са произведени от "ЮЕС Комерс" ООД, но по поръчка на "Примера" ООД и за "Делта 81" ЕООД и "Сток Комерс" ЕООД и върху стоките е посочено името на производителя - "ЮЕС-Комерс" ООД. Налага се извод, че не е налице поведение, изразяващо се в използване на марка по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите, т. е. не е осъществен състава на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, поради което комисията обосновано е приела, че не е налице нарушение и по този текст. Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Нормата има самостоятелно приложение и не изключва възможността други, освен посочените в чл. 30 - 37 от ЗЗК действия или бездействия, да са в противоречие с добросъвестната търговска практика да се увредят или да се поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им, но в случая, както правилно е приела КЗК, няма доказателства, а даже и твърдения за такива, различни от обсъдените по-горе три от специалните състави на глава Седма на ЗЗК, поради което и няма действие на "самостоятелно използване на чужда търговска марка", съставляващо нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Затова е обоснован и изводът за неосъществен общ състав на чл. 29 ЗЗК. По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на тази страна направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 200 лв. Искането на процесуалния представител на заинтересованата страна - "Ю Е С - Комерс" ООД, за присъждане на разноски пред ВАС е също основателно. То е и доказано в размер на 1500 лева, съобразно данните от адв. пълномощно /приложено на л. 90 от делото/ установяващо, че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар. Съдът съобрази липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на тази страна разноски в пълния претендиран размер. На последно място съдът, като съобрази, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да доплати сумата от 482. 80 лв. /четиристотин осемдесет и два лв и осемдесет стотинки/ за изслушаната по негово искане съдебно-счетоводна експертиза, намира, че той следва да бъде осъден да я заплати- по сметката на Върховния административен съд.. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето, Върховният административен съд, четвърто отделение