Решение № 15012 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2011 г.

Решение № 15012 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Образувано е по жалба от "Радио ФМ ПЛЮС" ЕАД, подадена чрез изпълнителния директор Елена Кискинова, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 21 от 23.03.2011 г., издаден от Съвет за електронни медии (СЕМ), с който е определено задължение в размер на 7 923.90 лв. - лицензионни такси на основание чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен, тъй като в случая е налице само програмен лиценз за създаване на радиопрограма за разпространение на територия с местен обхват съответно в градовете Кюстендил, Плевен, Сливен, Хасково, Враца, Бургас и Варна, но тъй като не е издаден далекосъобщителен лиценз за ефирно разпространение на радиопрограми, то радиодейност не е извършвана. Моли да бъде отменен оспорения АУПДВ. Ответникът - СЕМ, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването, като излага доводи в писмена защита за компетентност на издателя на акта, дължимост на таксата и законосъобразност на АУПДВ, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за основателност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Видно от наличната по преписката документация, Държавната комисия по далекосъобщенията е издала индивидуални лицензии за радио дейност с номера 441-00435, 441-00434, 441-00397, 441-00398, 441-00396, 441-00357 и 441-00356 и съответни дати на издаване 26.07.2001 г., 26.07.2001 г., 26.07.2001 г., 26.07.2001 г., 26.07.2001 г., 5.07.2001 г. и 5.07.2001 г. за осъществяване на радиодейност като търговски оператор. С последващи решения на СЕМ тези индивидуални лицензии са прекратени. Между страните няма спор, че дружеството - жалбоподател не е излъчвало радио програма, както и че дружеството не е заплащало годишни лицензионни такси. От данните по административната преписка е видно, че от страна на Ива Минкова - счетоводител в дирекция "Финансова" на СЕМ е изготвена докладна записка изх. № 30-06-80/21.03.2011 г. до председателя на СЕМ, в която е посочен размера на възникнали и изискуеми задължения за регистрирани телевизионни и радио оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. Видно от Протокол № 16/22.03.2011 г. СЕМ е взел решение да се издадат АУПДВ на операторите, посочени в докладната записка, между които е и "Радио ФМ Плюс" ЕАД. С уведомление изх. № 30-06-14/28.01.2011 г., жалбоподателят е уведомен за взетото решение и дължимия размер такси по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТ за периода 1.01.2009 г. - 17.11.2009 г. и че има възможност да даде обяснения и да заплати доброволно сумите в 14 дневен срок, след което ще му бъде издаден АУПДВ. В последствие, на 23.03.2011 г. е издаден обжалваният АУПДВ, на основание чл. 32, т. 18 вр. с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТД, вр. чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК, с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 7 923.90 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като размерът е уточнен по периоди, съобразен с фиксирания размер на таксата в чл. 8, ал. 1, т. 1 ТТРТД. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение достига до следните правни изводи: Таксите за радио и телевизионна дейност представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, защото са установени по основание със закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ал. 2 на същия чл. посочва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на АУПДВ и орган за издаване на акта, то се установява по основание и размер по реда на АПК от ръководителя на съответната администрация. Като се има предвид, че основанието за събиране на таксите за радио и телевизионна дейност е ЗРТ, а чл. 32, ал. 1, т. 1 от този закон оправомощава СЕМ да осъществява надзор върху дейността на радио и телевизионните оператори за спазването на този закон, то следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължими такси за радио- и телевизионна дейност, неплатени при неспазване изискванията на ЗРТ. Съгласно чл. 98 ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. втора от същия закон, средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор за негова лицензирана програма, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Видно от изложеното, размерът е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТТРТ. Основното възражение на жалбоподателя е, че като лицензиран радиооператор не е осъществявал дейност по притежаваната от него лицензия. Това възражение е неоснователно, тъй като съгласно цитираните по-горе индивидуални лицензии за радиодейност е лицензиран радиооператор, с право да създава и разпространява радиопрограма на територии с местен обхват в градовете Кюстендил, Плевен, Сливен, Хасково, Враца, Бургас и Варна. Ако операторът не е извършвал дейността, за която е лицензиран, е следвало да поиска съгласно чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ предсрочно прекратяване на лицензията, което става с решение на СЕМ. Както в ЗРТ, така и в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД "в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на Съвета за електронни медии за отнемане или прекратяване на лицензията". Следва да се посочи, че СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио и телевизионни оператори. Той не е задължен от закона да следи на коя точно дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя точно дата спира да излъчва програмата. Критерий за осъществяването на дейност е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса, могат да бъдат определени точно единствено по датата на издаване на лицензия и по датата на решението за прекратяване на лицензията. Таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията (по аргумент от чл. 8, ал. 4 от Тарифата за ТТРТД). В случая прекратяването на лицензията е извършено със седем решения на СЕМ, всичките от 17.11.2009 г., постановено във връзка със заявление с вх. № 20-00-219/6.11.2009 г. на "Радио ФМ Плюс" ЕАД. В допълнение по основното възражение на оспорващия, подкрепено и от представителя на ВАП, че щом не е доказано, че е осъществяван надзор, то неоснователно е събрана и лицензионна такса, следва да бъде посочено още следното: Лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от СЕМ надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл. 20 от ЗРТ, като времевото й дефиниране е от датата на издаване на лицензия, респ. от датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията, респ. до датата на решението за заличаване на регистрацията. Това е свързано и с дължимостта на лицензионните такси, които са установени по основание и размер чрез законови и подзаконови норми. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122 от ЗРТ, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този, установен в закона. Лицензиите на дружеството са действащи за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. Неосъществяването на последната, поради липса на лиценз за далекосъобщителна дейност на касатора, не е правоизключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" дължимост на годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Липсват основания за отмяна на АУПДВ, същият е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,