Решение № 358 от 2.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 904/2015 г.

Решение № 358 от 2.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 904/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Подсъдимият М. Б. Е. чрез своя служебен защитник е обжалвал по касационен ред потвърдената от Варненския апелативен съд осъдителна присъда на Варненския окръжен съд. ВОС с присъда № 8/26.I.2015 г. по нохд 1576/14 е осъдил М. Е. за опита на 16.VII.2014 г. да ограби 20 лева от продавачката в магазин за хранителни стоки Д. С. Н. - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка със 198, ал. 1 и с 18, ал. 1 НК (още защото престъплението е при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б. "а" НК). Подсъдимият е наказан с лишаване от свобода за 4 години при строг първоначален режим в затвор - под минималния срок от 5 години, предвиден в закона за извършеното престъпление, тъй като е било проведено съкратено съдебно следствие в първата инстанция (чл. 373, ал. 2 НПК), позволяващо намаляване с 1/3 на наложеното наказание. ВАС с въззивно решение № 73/24.IV.2015 г. по внохд 39/15 е потвърдил присъдата, обжалвана, както и сега, чрез служебния защитник. Отново, както и преди, жалбоподателят е оспорил отказа да бъде приложен чл. 18, ал. 3 НК, което би позволило отпадане на наказуемостта на грабежа, и - алтернативно - справедливостта на наказанието, което пък е сметнал за тежко. Позоваването сега е на трите касационни основания по чл. 348 НПК, но изходът на делото не е видян след връщането му за ново разглеждане във въззивната инстанция (каквото поначало изисква основанието ал. 1, т. 2 - същественото нарушение на процесуалните правила), а в прякото му решаване от ВКС, който да отстрани неправилното приложение на НК или явната несправедливост на наложеното наказание. Касационната жалба е поддържана в съдебното заседание на тази инстанция, а според участващия прокурор - неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То не е засегнато от основания за неговата отмяна или изменение нито по изложените от жалбоподателя, нито по някакви други аргументи. Самата защитна теза преди всичко страда от известна неяснота, с оглед на която жалбата също изглежда неоснователна. Неясно е например защо жалбоподателят смята за противоречива съдебната практика по чл. 18, ал. 3 НК и по каква причина противопоставя изрично взетите предвид от ВАС р. 57/72-II и 40/78-I, на множеството останали, които е изброил; още по-малко ясно е защо множеството изброени решения са в подкрепа на собствената му теза, а най-неясно - защо обжалваното решение противоречи на П. 8/1971-Пл. на В (К)С. Трудно е от друга страна да бъде разбрано например защо прилагането на чл. 55 НК е видяно като възможност, извън обхвата на чл. 58а НК, когато последният изрично я предвижда в четвъртата си алинея. Защитната теза освен това не личи да държи особено сметка за спецификата на съкратеното съдебно следствие, проведено по делото - иначе не би било твърдяно например, въпреки чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК, съществуването на спор за причините грабежът да остане недовършен. За ВКС решението по делото като краен резултат е правилно. Подсъдимият Е. наистина се е отказал сам от довършването на грабежа, но това не е станало по "собствена подбуда" (чл. 18, ал. 3) НК, първо, защото се натъкнал на неочакваната за него, интензивна, макар и отчаяна съпротива на нападнатата продавачка, и, второ, защото тази съпротива именно го е уплашила по собственото му признание, а не сам по себе си страхът от наказателна отговорност, като един от търсените превантивни ефекти от съществуването на наказателния закон. Вярно, че ВАС е защитил действителния смисъл на чл. 18, ал. 3 и с някои неубедителни съображения - например с това, че "собствената подбуда" е тогава релевантна, когато деецът се е "осъзнал" и "разкаял", - но все пак е отрекъл отпадането на наказуемостта не единствено поради неустановеното подобно (морално максималистично) отношение у подсъдимия. Що се отнася до липсата на явна несправедливост на наложеното наказание, за нея достатъчно убедително говори даже само това, че освен обмислен и старателно подготвен, грабежът е извършен по време на домашен отпуск от затвора; ако към тези му особености бъдат добавени не по-малко старателните усилия за неговото прикриване по-късно, става излишно обсъждането и на такива неправилни доводи в жалбата, като например този, че законът забранявал индивидуализиране на наказанието с предишни осъждания от значение за правната квалификация (за тази неправилност вж. повече в р. 87/04-I, както и в решенията, посочени в него). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I н. о.