Решение № 4326 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2014 г.

Решение № 4326 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Министъра на правосъдието моли да бъде отменено като неправилно решение № 495/15.01.2014 г. по адм. д. № 11219/2013 г. на Върховния административен съд, III отделение, с което е обявена за нищожна негова заповед № ЛС-И-617/8.07.2013 г., с която е прекратено административното производство по молба на Галин Костов вх. № 11-08-228/10.09.2012 г. за възстановяване на правоспособността му като частен съдебен изпълнител и е изпратена преписката на касатора за издаване на административен акт при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Галин Костов моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав, е обявил нищожността на заповед № ЛС-И-617/8.07.2013 г., с която е прекратено административното производство по молба на Галин Костов вх. № 11-08-228/10.09.2012 г. за възстановяване на правоспособността му като частен съдебен изпълнител и е изпратил преписката на министъра на правосъдието за издаване на административен акт при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оспорената пред ВАС, тричленен състав, заповед на министъра на правосъдието на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК е прекратено производството по молбата на Костов за възстановяване на правоспособността му като частен съдебен изпълнител с рег. № 854 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители и район на действие - СГС, поради изтекъл едномесечен срок за подаване на молбата по чл. 35, ал. 2 ЗЧСИ. В мотивите си тричленният състав на ВАС е приел, че при издаването на процесната заповед не са изпълнени задължителните указания в решение № 2649/25.02.2013 г. по адм. д. № 13665/2012 г. на ВАС, III отделение, потвърдено с решение № 7457/31.05.2013 г. по адм. д. № 4540/2013 г. на ВАС, петчленен състав. Според тричленния състав на ВАС, в решението на първия тричленен състав на ВАС по молбата на Костов са дадени задължителни указания на министъра да се произнесе по нея като се произнесе за наличието на конкретните факти, съставляващи основание за възстановяване правоспособността на частен съдебен изпълнител. Поради неизпълнение на указанията на съд според тричленния състав на ВАС е издаден акт в противоречие с влязло в сила решение на съда, който на основание чл. 177, ал. 2 АПК е обявен за нищожен. В случая не са били налице основанията по чл. 177, ал. 2 АПК за обявяване на заповедта за нищожна, тъй като с решение № 7457/31.05.2013 г. по адм. д. № 4540/2013 г. на ВАС, петчленен състав, е оставено в сила решение № 2649/25.02.2013 г. по адм. д. № 13665/2012 г. на ВАС, III отделение, като правилно като краен резултат, а в мотивите си петчленният състав изрично е посочил, че не следва да съобразяват мотивите на ВАС, тричленен състав, че са били налице предпоставките на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ за възстановяване правоспособността на Костов. Преписката е върната за ново писмено произнасяне по молбата на Костов с мотивиран изричен акт след обсъждане налице ли са фактите, с чието настъпване правната норма свързва възможността за възстановяване на правоспособността на Костов. По чл. 27, ал. 2 АПК административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането за издаване на индивидуален административен акт, като по т. 6 административният орган проверява наличие на други специални изисквания, установени със закон. В чл. 56 АПК са описани случаите, в които административният орган прекратява производството, като по ал. 1 производството се прекратява по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало. Според чл. 56, ал. 2 АПК административният орган прекратява производството в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2, които включват случаите на неподписано искане и искане, неудовлетворяващо останалите изисквания на закона. И в двете хипотези се дава срок на молителя да отстрани недостатъците на искането си с посочване, че ако не бъдат отстранени недостатъците в тридневен срок производството ще бъде прекратено. Според чл. 56, ал. 4 АПК актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, а това е реда за обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт, уреден в чл. 197 - 202 АПК. Според чл. 200, ал. 1 АПК и чл. 199 АПК в едномесечен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с определение в закрито заседание, с което отхвърля жалбата или отменя отказа, и изпраща преписката на административния орган за решаване на искането по същество. Според чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба. Предвид цитираните правомощия на съда при произнасяне по жалба срещу отказ на административен орган за произнасяне по същество, тричленният състав на ВАС не е имал правомощие да обявява нищожност на заповедта на министъра на правосъдието, поради което решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото следва да бъде върнато на ВАС, III отделение, за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото тричленния състав на ВАС следва да разгледа искането за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,