Решение № 1347 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2021 г.

Решение № 1347 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Л., с адрес гр. Пловдив, приподписана от процесуален представител, срещу решение № 1393/6.07.2021 г. по адм. дело № 137/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -2020 г. за кампания 2019 г. изх. № 01-6500/1705 от 20.10.2020 г. ( с погрешно посочен в диспозитива на съдебното решение № 01-6600/1705 ), издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. Приел е, че административният орган правилно е констатирал наличието на материалноправната предпоставка за прекратяване на поетия от жалбоподателя ангажимент по мярката, поради нарушаване на изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за минимален процент на географското припокриване на заявената за плащане площ по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2019 г. спрямо одобрената референтна площ при поемане на ангажимент. Видно от събраните по делото доказателства, касаторът изрично е заявил в подаденото от него заявление УИН № 16.19.0619/01744 земеделски площи за финансово подпомагане за кампания 2019 г. по мярка 11"Биологично земеделие" с площ 1, 63 ха, различни от първоначално заявените 1, 88 ха, припокриването е 86, 70 %. Нормативно предвидените последици в чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата при констатиране на намалението на одобрената референтна площ с повече от 10 %, са прекратяване на ангажимента. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на Л., че не е налице основание за прекратяване на ангажимента по Мярка 11 "Биологично земеделие". Касаторът твърди, че първоначално посочената при кандидатстването площ за извършване на дейността по направление "Биологично земеделие" никога не е променяна от създаването на градината, поради което не е налице редуциране на нейния размер по смисъла на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Видно от събраните по делото доказателства, в заявление УИН № 16.19.0619/01744, И. Л. изрично е заявил земеделски площи за финансово подпомагане за кампания 2019 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" с площ 1, 63 ха, различни от първоначално заявените 1, 88 ха. Дейностите по направление "Биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство" може да бъде намалено с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на цитираната наредба или в случаите по ал. 4 и ал. 5. Правилно АС е извел извод, че самото констатиране на намалението на одобрената референтна площ с повече от 10 %, води до настъпване на задължителната нормативна последица – прекратяване на ангажимента, без да се държи сметка за наличие или липса на виновно поведение за бенефициера - чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4. Този извод е подкрепен от разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., според която в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частични или напълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Наличието или липсата на виновно поведение за бенефициера би имало значение само ако съответния административен орган беше поискал от жалбоподателя възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, каквото в случая не е налице. Настоящият съдебен състав споделя извода на АС, че административния орган правилно е приел, че е налице материалноправната предпоставка за прекратяване на поетия от жалбоподателя ангажимент по мярката, поради нарушение на изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2019 г. спрямо одобрената/референтната площ при поемане на ангажимент. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,