Решение № 1061 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5173/2007 г.

Решение № 1061 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5173/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Н. Т. Т. от гр. В., против въззивното решение № 171 от 11 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 24 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г. с което е оставено в сила решение № 416 от 11 ноември 2004 г., постановено по гр.д. № 240 по описа на районния съд в гр. В. за 2004 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът не се е съобразил с указанията на предходното решение на ВКС; съдът не е изложил мотиви защо потвърждава решението; договорът се е превърнал в договор за наем; не е доказана собствеността на автомобила. Ответникът не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че е налице предварителен договор за покупко-продажба на МПС, съдържащ съществените елементи на окончателен договор; кредиторът е изпаднал в забава и не е указал съдействие и неоправдано не е приел изпълнението; оставянето на дължимата сума за пазене в банка е само възможност; купувачът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената поради забава на продавача; неизпълнената част е незначителна. Решението е постановено след отмяна на предходно въззивно решение от ВКС. В отменителното решение касационният съд посочил, че следва да се прецени дали са изпълнени поетите с договора задължения относно точното му изпълнение от страна на купувача, какъв е ефектът на изпратената след датата на изтичане на срока за изплащане на договорената цена нотариална покана, дали договорът не е развален по право по силата на договореностите в него, какъв е ефектът на правилото на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД и кой е собственик на процесното МПС. Съдът е сезиран с иск за сключване на окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. С предварителен договор от 30 октомври 2003 г. страните по спора сключили предварителен договор за продажба на МПС - товарен фургон за 8000 лева, от които 5000 лева били изплатени, 2000 лева следвало да се изплатят не по-късно от 31 декември 2003 г., а 1000 лева - не по-късно от 31 януари 2004 г. Окончателният договор следвало да бъде сключен не по-късно от 31 януари 2004 г., а в т. 4 изрично уредили, че при неплащане на продажната цена договорът ще бъде считан за развален и преобразуван в договор за наем и дадените суми - за наемна цена. На 17 март 2004 г. - месец и половина след изтичането на срока за сключване на окончателен договор, на касатора била връчена нотариална покана от ответника, с която касаторът бил поканен да се свърже с ответника, за да му бъде заплатена окончателната цена и да се сключи окончателен договор. Касационната жалба е основателна. Правилно е прието от въззивния съд, че страните са сключили предварителен договор, съдържащ всички съществени елементи на окончателния договор. По предварителния договор обаче страните са поели задължения, като задължението на ответника по касация и купувач по договора е било да заплати продажната цена. Не е спорно, че платени са само 5000 лева от уговорената цена от 8000 лева, като неплатеният остатък не е незначителна част от задължението с оглед интереса на кредитора. Невярно е заключението на съда, че кредиторът е изпаднал в забава, не е указал съдействие на купувача и неоправдано не е приел изпълнението. От разпита на свидетелите по делото се изяснява, че страните са провеждали разговори, но плащане на суми не е извършвано в тяхно присъствие. Дори и продавачът да не е могъл да бъде намерен, за да му се предаде дължимата по договора сума пари в уговорения срок, не е ясно защо купувачът не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. При забава на кредитора разпоредбата сочи, че длъжникът може да осъществи изпълнението като вложи сумите за пазене в банка по местоизпълнението. Длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност само тогава, когато забавата на кредитора по естеството си е такава, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Във всеки друг случай длъжникът може да постъпи така, както предвижда правилото на чл. 97 от 33Д и тогава да се освободи от задължението си, без да е необходимо каквото и да било съдействие от страна на кредитора. Принципът е, че паричното задължение по естеството си е носимо от длъжника, а не търсимо, както разпорежда чл. 68, б. "а" от ЗЗД. Затова не може да се приеме за вярно, че неизпълнението от страна на длъжника е следствие от забавата на кредитора. Неизпълнението на задължението за заплащане на цената е довело до сбъдване на уговорената в т. 4 възможност - договорът за продажба е конвертиран в договор за наем на вещта. На последно място, според свидетелството за регистрация, процесният товарен фургон принадлежи на касатора. Според удостоверение от РДВР В., към датата на постановяване на атакуваното съдебно решение, той принадлежи на трети за процеса лица. Изложените съображения по неоснователността на предявения иск обаче правят това възражение на продавача по предварителния договор без значение. Касаторът претендира сторените по делото разноски, които общо за всички инстанции са в размер на 150 лева за услугите на един адвокат и 580 лева заплатени държавни такси за цялото производство. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение