Решение № 8615 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2017 г.

Решение № 8615 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2017 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. П. В. от гр. С., против Решение № 1489 от 9.03.2017 г. по адм. дело № 12775/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1040-21-324/16.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ С.-град, с което е потвърдено Разпореждане № О-21-000-00-00980431/26.07.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Твърденията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ) и е приел, че правото на жалбоподателя да получи отпуск по бащинство е свързано с правото на майката да има отпуск по майчинство. По изложените съображения моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ С.-град, чрез процесуалния си представител в писмен отговор от 2.06.2017 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 12775/2016 г. на Административен съд С.-град е било образувано по жалба на настоящия касатор, против Решение № 1040-21-324 от 16.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ С.-град, с което е потвърдено Разпореждане № О-21-000-00-00980431/26.07.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. С въпросното разпореждане на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано отпускането на парично обезщетение/помощ за раждане на дете по чл. 50, ал. 7 от КСО след навършване на 6 месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Посочил е, че отглеждането на детето след навършване на 6-месечна възраст от бащата е под условие - само ако майката прекрати отпуска си поради бременност и раждане по нейно искане с писмено заявление до предприятието по чл. 45, ал. 2, предл. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) и декларира съгласието си по реда на чл. 45б, ал. 1 от същата наредба. Посочил е, че бащата има право на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ, само ако майката се откаже да ползва своя отпуск поради бременност и раждане, като правопораждащият юридически факт за възможността бащата да ползва отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ е майката да е страна по трудово правоотношение. Приел е, че след като в случая майката няма трудово правоотношение, то за бащата не е възникнало правото на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ, което е задължителна предпоставка за приложението на нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че на 10.05.2016 г. жалбоподателят е подал искане до ТП на НОИ С.-град за изплащане на обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 от КСО, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, като същият е баща на детето Н. Н. В. и желае да му бъде отпуснато такова обезщетение след 10.06.2016 г. Установено е, че жалбоподателят работи по трудово правоотношение, с непрекъснати осигурителни права е, като е бил осигурен за общо заболяване и майчинство през последните 12 месеца, а майката Р. П. М. не е страна по трудово правоотношение. Правилно първоинстанционният съд е определил, че спорът по делото е правен и се свежда до приложението на нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО, която предвижда, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, ако отговаря на условията по чл. 48а от КСО. Следователно, предпоставките, при които бащата може да получи обезщетение са бащата да е осигурен, да отговаря на условията на чл. 48а от КСО, детето да е навършило 6 месеца и бащата да ползва разрешен отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ - в действащата към спорния период редакция ДВ, бр. 108/2008 г. в сила от 1.01.2009 г. Правилно съдът е приел, че по наличието на първите две предпоставки не се спори, а спорът е относно третата предпоставка - правото на бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. В тази връзка административният съд е изложил обосновани мотиви, че отглеждането на детето след навършване на 6-месечна възраст от бащата е под условие - само ако майката прекрати отпуска си поради бременност и раждане по нейно искане с писмено заявление до предприятието по чл. 45, ал. 2, предл. 1 от НРВПО и декларира съгласието си по реда на чл. 15б, ал. 1 от НРВПО. Друго нормативно определено изискване, имащо отношение към настоящия спор е, че майката трябва да е страна по трудово правоотношение и именно то е правопораждащия юридически факт за възможността бащата да ползва отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, след като майката даде съгласието си (респ. - да се прекъсне този отпуск, когато майката оттегли съгласието си) за възникване на правото за изплащане на обезщетение на бащата. Видно от доказателствата по делото, в конкретния случай майката не е страна по трудово правоотношение и правилно първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателят не е възникнало правото на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ, което е задължителна предпоставка за приложението на нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО. Бащата замества майката в ползването на отпуска поради бременност и раждане, а не я ползва на самостоятелно основание. Правилно съдът е приел, че след като в случая, трудово правоотношение на майката не е съществувало, то за бащата не е възникнало правото на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение