Решение № 758 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5912/2010 г.

Решение № 758 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5912/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 126 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Гюнер Расим Алимолла от с. Манолич, община Сунгурларе, област Бургас, против заповед № РД- 44-171 от 26.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните (МЗХ), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и във връзка с издаден Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн. ДВ, бр. 7 от 2010 г.; изменен бр. 9 от 2010 г.). Навеждат се доводи за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен орган и алтернативно - незаконосъобразност поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Моли за отмяната й. Ответникът- министърът на земеделието и храните (министъра/ът), чрез своя процесуален представител - юрк. Караиванова, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят е заемал длъжността "заместник-началник" с ранг II младши на общинска служба по земеделие - гр. Сунгурларе, Областна дирекция "Земеделие" - гр. Бургас, съгласно длъжностното разписание в сила от 13.01.2009 г. С обжалваната заповед № РД-44-171 от 26.02.2010 г. министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и ПМС № 265 от 10.11.2009 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. С Постановление на Министерски съвет № 265 от 10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г.) и с издадения от министъра на земеделието и храните въз основа на делегирането по чл. 2, ал. 2 от това постановление Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм., бр. 9 от 2.02.2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 3.08.2010 г., изм., бр. 73 от 17.09.2010 г.) е направена реформа в структурата на органите по поземлена собственост, в основата на която е превръщането на съществуващите дотогава териториални административни звена областни дирекции "Земеделие" (към Главна дирекция "Земеделие") на Министерството на земеделието и храните в институции (органи по поземлената собственост), а общинските служби по земеделие - от органи на Министерството на земеделието и храните в териториални административни звена в състава на Главна дирекция "Аграрно развитие" на всяка областна дирекция. Наведените доводи за нищожност поради липса на компетентност на издателя на заповедта са неоснователни. От съдържанието на § 1 от ДР на УП на областните дирекции "Земеделие", която е отменена с ДВ, бр. 73 от 2010 г., но е в сила към момента на издаване на процесната заповед и от съдържанието на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ (изм., ДВ, бр. 62 от 2010 г.) е видно, че правомощията по назначаване и освобождаване на държавните служители в общинските служби по земеделие остават вменени изцяло на министъра на земеделието и храните, като упълномощаването по реда на чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ е изключено. След извършената промяна както в закона, така и подзаконовия нормативен акт, тези правомощия вече се упражняват от директора на съответната областна дирекция "Земеделие" съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от УП. Въз основа на този УП, който е в сила от 26.01.2010 г., директорът на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Бургас, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 5.02.2010 г. Според новото длъжностно разписание в Общинска служба по земеделие - Сунгурларе се закриват длъжностите "заместник-началник" - 1 щ. бр. и "старши експерт" - 2 щ. бр., а се създава нова длъжност "главен експерт" - 3 щатни бройки. Броят на лицата в структурата на общинската служба се запазва без промяна. Със заповед № РД-44-171 от 26.02.2010 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и ПМС № 265 от 10.11.2009 г. и утвърденото длъжностно разписание от 5.02.2010 г., е прекратил служебното правоотношение на Гюнер Расим Алимолла, считано от датата на връчване на заповедта, поради съкращаване на длъжността. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че съответната длъжност не била премахната като нормативно определена позиция и не била заличена като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Бургас, и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 5.02.2010 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Аллимола. Без значение за правния спор е обстоятелството каква е общата бройка на служителите в организационните структури и административните звена в областната дирекция и в общинска служба по земеделие - гр. Сунгурларе. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от служителя Аллимола длъжност е установено, че позицията "заместник-началник на общинска служба по земеделие - гр. Сунгурларе" не фигурира в длъжностното разписание, в сила от 5.02.2010 г. като нормативно определена позиция, т. е. вече не е предвидена такава длъжност в структурата на администрацията. Липсва и аналогична длъжност (по наименование и/или идентификационни белези), към която да са транслирани в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Създадената нова длъжност "главен експерт" не е идентична със закритата длъжност. Следователно, налице е и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя да не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. В конкретния случай функциите са преминали към новооткритата длъжност, на която обаче са възложени допълнителни дейности и са предвидени различни изисквания за специалност за изпълнението й, поради което няма пълно съвпадение между длъжностните характеристики на съкратената и новосъздадената длъжност. Дори част от възложените функции на длъжността "главен експерт" да се припокриват с тези на длъжността на жалбоподателя, тяхното изменение е толкова съществено, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. При условие, че заеманата от служителя длъжност обективно не съществува, а присъщите й трудови функции не са преминали в пълен обем към друга длъжностна позиция, следва да се приеме за доказано по несъмнен начин наличието на възприетата от органа по назначаването материалноправна предпоставка за издаване на оспорената заповед. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. Оплакването на жалбоподателя, че като общински съветник не може да бъде освободен от длъжност, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 35 от Закона за местното самоуправление и местната администрация се отнася само за работещите по трудово правоотношение. Неоснователни са развитите доводи в жалбата, че е под закрила при съкращаване на длъжността, поради наличие на заболяване, включено в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. В ЗДСл не е уредена закрила при уволнение, аналогична на предвидената в цитираната разпоредба и няма норма, която да препраща към субсидиарно прилагане на КТ. След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е съответна и на целта на закона. От изложено следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. В случая посочването на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС - съкращаване на длъжността, е достатъчно да мотивира решението на органа, тъй като съвпада с фактическото. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. При този изход на спора претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. (дължими от жалбоподателя) съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,