Решение № 3312 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7095/2010 г.

Решение № 3312 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7095/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от ОБЩИНА ПЛЕВЕН срещу решение № 144/17.03.2010 г. на Административен съд - Плевен, VII състав, постановено по адм. дело № 797/2009 г. В жалбата се твърди, че по делото не са съобразени някои от приложените доказателства, не са събрани допълнителни такива и не са изяснени обстоятелства, повлияли при вземане на решението. Според касатора основната грешка на съда е, че е трябвало да се разпореди 8-те дка да бъдат настанени в Помощния план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. "Табакова чешма", землище гр. Плевен и от там те вече автоматично да си отидат на мястото в Плана на новообразуваните имоти, но вече съобразени и с правата на правоимащите ползватели в имота. Посочва се и друг пропуск, повлиял на решението - че съда не е събрал доказателства и не е изследвал защо 11 161 кв. м са свободни и записани на "Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ" в Помощния план и дали наистина няма претенции към тях от трети лица. Моли съдебното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. От ответника Верка Георгиева Спасова, чрез надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство адвокат-пълномощник е постъпил писмен отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от Плевенския административен съд решение като законосъобразно и обосновано, в сила. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата и отново моли да бъде оставена без уважение. Представена е писмена защита с подробни съображения. Ответникът - Областният управител на Област Плевен, не заявява становище по жалбата. Заинтересованите страни: Добринка Иванова Спасова, Георги Иванов Спасов, Лиляна Анастасова Бонова и Таня Анастасова Паскалева, също не вземат отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил доказателствата и приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Съгласно заключението на вещото лице имотът, признат за възстановяване в съществуващи стари реални граници с решение на Поземлена комисия - Плевен от 5.10.1993 г. на наследниците на Иванчо Спасов Първанов е "разкъсан", като е бил нанесен при изработването на проекто-плана за местност "Аладжи чешма", като имоти с номера - 465, 464 и 463. Новообразуваните три имота са били отразени в регистъра към плана на новообразувани имоти като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Законосъобразно съдът е приел, че с плана на новообразуваните имоти е следвало на наследниците на Иванчо Спасов Първанов да им бъдат отредени трите имота /с номера, окончаващи на 465, 464 и 463/, както и че същите е следвало да бъдат вписани в регистъра на собствениците към плана. Като е приел материална незаконосъобразност на заповедта на областния управител в обжалваната й част, отменявайки същата, съдът е постановил правилно решение, което не страда от заявените с касационната жалба пороци, и което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 144 от 17.03.2010 г. по адм. дело № 797/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и по аргумент за обратното основание на чл. 173, ал. 1 от АПК във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 във връзка с чл. 28, ал. 4, изр. трето от ППЗСПЗЗ, Административен съд - Плевен, VII-ми състав: ОТМЕНЯ Заповед № РД-17-01/3.08.2009 г. на Областен управител на Област Плевен, с която е одобрен Плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в м. "Табаковата чешма" и м. "Цигански лозя", землището на гр. Плевен, в частта досежно записването в регистъра към плана на новообразуваните имоти на новообразувани имоти с № № 56722.719.645 с площ 496 кв. м, 56722.719.643 с площ 1119 кв. м и 56722.719.642 с площ 5536 кв. м, като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, вместо на наследниците на Иванчо Спасов Първанов, каквото е действителното правно положение и ИЗПРАЩА преписката на Областен управител на Област Плевен за извършване на промяна в записването в регистъра към плана на новообразуваните имоти за м. "Табакова чешма" и м. "Цигански лозя", одобрен със Заповед № РД-17-01/3.08.2009 г., като за новообразувани имоти с № № 56722.719.645, 56722.719.643 и 56722.719.642 вместо като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като собственик да бъдат записани наследниците на Иванчо Спасов Първанов, бивш жител на гр. Плевен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, който според чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Областен управител на Област Плевен, съобразно разпоредбата на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените (погрешно написано съдопроизводствените) правила. По отношение на материалната законосъобразност съдът е посочил, че на обжалване съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. За да бъде регулиран един имот в плана на новообразуваните имоти в територията на земите, предоставени за ползване на гражданите и съответно вписан в регистъра на имотите на името на конкретен собственик, е необходимо, когато се касае до имот, възстановяван на бивши собственици, да има влязло в сила решение, с което е признато правото им на възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими реални граници) с отбелязването, че имота се намира в рамките на плана по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквото влязло в сила решение на ПК - Плевен с № 18-64/5.10.1993 г. за нива от 8.000 дка е приложено по делото, а окончателното възстановяване на собствеността се извършва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка съдът е посочил още, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ проверява само верността на отразените в ПНИ и регистъра към него данни съобразно представените по делото доказателства за установена собственост, а не признава правото на собственост, нито решава спорове за собственост. Позовавайки се на заключението на назначената по делото СТЕ, съдът е направил извод, че с ПНИ е следвало на наследниците на Иванчо Спасов Първанов да им бъдат отредени новообразуваните три имота: ПИ с идентификатор 56722.719.645 с площ 496 кв. м; ПИ с идентификатор 56722.719.643 с площ 1119 кв. м и ПИ с идентификатор 56722.719.642 с площ 5536 кв. м (общо 7151 кв. м) и същите да бъдат вписани в регистъра на собствениците към плана. Така постановеното съдебно решение е правилно. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, не се обсъжда въпроса дали са били налице законоустановените предпоставки за преобразуване правото на ползване в право на собственост, а именно - дали правото на ползване върху земеделската земя е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет; дали в имота има построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ; дали имота представлява лозе, овощна градина или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна; дали цената по оценителния протокол е заплатена в определения в ЗСПЗЗ срок. Всички тези въпроси се разрешават в една друга предходна административна процедура, която е извън предмета на настоящата. Когато претендираните по земеделската реституция земи се намират в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. От данните по делото се установява, че с решение № 18-64 от 5.10.1993 г. по преписка по заявление вх. № 4544 от 28.05.1992 г., Поземлена комисия гр. Плевен ПРИЗНАВА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на наследниците на Иванчо Спасов Първанов в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 8.000 дка, четвърта категория, находяща се в терен по § 4 на град Плевен в местността "Аладжи чешма" (подместност на м. "Табакова чешма"), но отказва реално да го възстанови именно защото попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В конкретния случай обаче няма ползватели със завършена процедура по трансформация на правото им на ползване в право на собственост. Първо, самият административен орган - областният управител не е посочил имена на такива лица, които да бъдат конституирани като заинтересовани страни в процеса и второ - вещото лице в заключението си посочва, че за опознатия имот на жалбоподателката Верка Георгиева Спасова (която е един от наследниците на Иванчо Спасов Първанов) не се откриват претенции от трети лица. Следователно не е налице колизия между правата на бившите собственици на имота и бившите ползватели на имота (които след заплащането придобиват качеството на собственици). Напротив, процесният имот от 8.000 дка - "разкъсан" на три имота в изготвения и одобрен ПНИ е записан в регистъра като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Не е предмет на спора на какво основание процесните имоти са записани като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и в коя от хипотезите попада общинската претенция, но за наследниците на Иванчо Спасов Първанов земеделската реституция не е приключила по изложените вече по-горе причини. Постановявайки своето решение Административен съд - Плевен се е съобразил със заключението на назначеното по делото вещо лице, според което процесния имот съставлява: поземлен имот с идентификатор 56722.719.645 с площ 496 кв. м; поземлен имот с идентификатор 56722.719.643 с площ 1119 кв. м и поземлен имот с идентификатор 56722.719.642 с площ 5536 кв. м или общо 7151 кв. метра. Съдебният експерт посочва, че разликата от 849 кв. метра до признатите от поземлената комисия 8000 кв. метра съставлява прокаран път и настаняване на съседни имоти, за които части очевидно жалбоподателката пред първата инстанция (сега ответник) няма възражения. Така изготвената експертиза не е била оспорена от Община Плевен - участвала като заинтересована страна в процеса и констатациите на вещото лице не могат да бъдат оборвани едва в касационното производство. Оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,