Решение № 2827 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2013 г.

Решение № 2827 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Веселина Александрова Тодорова, от гр. Благоевград, срещу решение № 4753 от 11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4113/2012 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 73/16.03.2012 г. по преписка № 21/2011 г. на Комисия за защита от дискриминация. По подробно изложени съображения за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, се претендира отмяната му. Ответниците - Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), началник на Регионален инспекторат по образованието (РИО) - Благоевград и Димитър Иванов Арабаджиев, оспорват жалбата. Молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед твърденията на страните, съдът съобрази следното: За да отхвърли жалбата срещу решение № 73/16.03.2012 г. на КЗД, АССГ е приел, че липсата на сходни белези, а именно - лице с идентично образование и идентичен предмет на преподаване в СОУ "Иван Вазов" - Благоевград, не позволяват да се направи извод за неравно третиране при сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр. Позовал се е на факта, че Тодорова не притежава специалност "Начална педагогика" и професионална квалификация "Начален учител", което не дава възможност да й се преразпределят допълнително учебни часове, извън отредените за нейната учебна дисциплина, за които изискуемият ценз за преподаване следва именно от посочени квалификации, поради което е налице хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр, изключваща наличието на дискриминация. В тази връзка съдът е приел, че другите посочени преподаватели с по-висок процент натовареност, отговарят на изискуемите условия за преподаване на съответните дисциплини, като не са налице такива с разпределени допълнителни часове по предмети за преподаването, на които не притежават квалификация. На тази база съдът е отхвърлил жалбата срещу акта на Комисията. Решението е правилно. Настоящата съдебен състав намира, че въз основа на коректно изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователни са релевираните с жалбата и поддържани в съдебно заседание доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност на съдебния акт, поради следните съображения: Безспорно неизлагането на мотиви и необсъждането на съществено за спора твърдение на страна или представено от нея доказателство, разкрива допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретният порок обаче не е налице в процесния казус, т. к. твърдението на касационната жалбоподателка, че намалената й заетост е следствие от отказ да се пенсионира, като е налице изказване на директора на СОУ "Иван Вазов" в този смисъл, не налага самостоятелно произнасяне по него. Същото съставлява неподкрепено с доказателства твърдение, а не установен факт, както претендира страната. Подобен извод не следва от конкретно посочения протокол от заседание на КЗД от 13.06.2011 г. и не среща подкрепа в данните по делото. Видно от посочения протокол от заседание на КЗД от 13.06.2011 г., както и от приложеното Сведение за организиране на дейността в училището - образец № 1, се установява, че Веселина Тодорова е получила максималния брой часове по водената от нея учебна дисциплина, т. е. поела е всичките учебни часове по предмет "Изобразително изкуство", като е безспорно, че притежава квалификация за същия. В този контекст съдът е извършил точна и ясна преценка на именно релевантното за спора обстоятелство - натовареността на учителя към преподаваните от него дисциплини и притежавания от него ценз, съпоставено със същия критерий, приложим спрямо останалия педагогичен състав. Относно възраженията на страната за материална незаконосъобразност на съдебния акт и предвид предмета на касационен контрол, съдът счита за необходимо да отбележи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП), преподавателската работа на педагогическите кадри в училищата се планира през юни в Списък - образец № 1 и се утвърждава от директора не по-късно от 30 септември, след съгласуване с началника на Инспектората по образование. Според чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 2 ППЗНП, директорът на училището организира, контролира и отговаря за цялостната дейност; спазва и прилага държавните образователни изисквания. Видно от текста на чл. 150, ал. 1 ППЗНП, Педагогическият съвет приема училищния учебен план. Съгласно цитираната нормативна уредба, разпределението на преподавателската работа на педагогически кадри, като процес, обхваща различни органи в системата на образованието, ангажирани с контрол за спазване и прилагане на образователните стандарти и гарантиране, че преподавателската дейност се извършва от лица със съответната специализация. В този контекст, не се претендира, че лицето Веселина Тодорова е дефаворизирана при преподаването на предмет, за който притежава съответната квалификация за сметка на някой друг преподавател, така че да се направи извод за дискриминацията й въз основан на защитен белег по чл. 4 ЗЗДискр. Наместо това се установява, че същата няма квалификация и не следва да й бъдат разпределяни допълнителни часове за сметка на други преподаватели, т. к. освен закононарушение на съответния образователен стандарт, същото обстоятелство би довело и до засягане правата на другите преподаватели в училището. Касаторката е извършавала преподавателската си дейност през учебната 2010/2011 г. въз основа на надлежно изработен и приет, съответстващ на образователните изисквания учебен план, видно от който са й разпределени всичките часове по дисциплината, за преподаването на която има сключен договор. Обективното обстоятелство, безспорно между страните, че през същата учебна година, броят на учениците в прогимназиален клас е намалял с една паралелка, обосновава и пропорционалното намаляване на общия брой преподавани учебни часове по изобразително изкуство. Относно трудовия договор с училището, видно от сключено от нея Допълнително споразумение на основание чл. 119, вр. чл. 76, ал. 1, т. 1 КТ, подписано на 16.09.2010 г., Тодорова заема длъжността "Старши учител по изобразително изкуство", с характер на работа съгласно длъжностна характеристика за неопределено и непълно работно време - 4 часа и 20 часа седмично при петдневна работна седмица. Длъжността, определена в споразумението е "Старши учител по изобразително изкуство", а не учител по "Изобразително изкуство и труд и техника", така, че задължителната норма учебни часове да е формирана и с броя часове по предмет "Труд и техника". При това положение, след като съгласно цитирания Списък - образец № 1 за учебната 2010/2011 г., часовете по дисциплина "Изобразително изкуство" са 388 общо, то напълно обосновано на лицето са разпределени учебни часове, съобразно на договореното основно месечно възнаграждение за половин щат. В заключение, разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, издадена от министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.) предвижда, че учебните часове, които са недостатъчни за откриване на работно място, може да се определят над минималната норма задължителна преподавателска работа на педагогическия персонал в училището, но не повече от половин минимална норма. Видно от приетия Учебен план и утвърдения Образец № 1 за преподавателската работа на педагогическите кадри в училището, през учебната 2010/2011 г. е извършено разпределение на учебни часове, като на касаторката са били разпределяни, съответно на притежаваната от нея квалификация, допълнителни учебни часове. Безспорно е установено, че Тодорова не притежава изискуемата специалност и професионална квалификация, съгласно Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател" съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, издадена от министъра на науката и образованието (обн., ДВ, бр. 69 от 26.08.1994 г., в сила от 26.08.1994 г.), респ. не покрива изискванията за преподаване в начален етап на основното образование (1 - 4 клас), т. е. часовете по изучаваните на посоченото ниво учебни дисциплини не могат да й бъдат преразпределени. В този смисъл и при извършеното допълнително разпределение на учебни часове не може да се приеме, че същата е била дискриминирана, като броят и видът разпределени часове, съответстват на специализацията и квалификацията й. Ето защо настоящият състав счита за неоснователно твърдението, че спрямо Веселина Тодорова е упражнена дискриминация по защитен белег "възраст" и "образование". Първоинстанционният съд правилно е установил липсата на изискуемите в хипотезата на чл. 4 и чл. 5 ЗЗДискр признаци, установил е липсата на различно третиране при сходни обстоятелства, като законосъобразно се е позовал на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр, приемайки, че изискването на съответната педагогическа квалификация представлява условие за преподаването на определени учебни дисциплини, поради което и не е налице дискриминация по отношение на допълнително извършеното в условията на чл. 9 Наредба № 3/18.02.2008 г. разпределение на учебни часове. С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника Димитър Арабаджиев, в качеството му на директор на VI СОУ "Иван Вазов" - Благоевград за присъждане на направени разноски, включително адвокатско възнаграждение, съдът счита, че такива следва да бъдат присъдени в размер на половината от уговореното и платено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения по делото договор за правна помощ, в размер на 400 лв. С оглед действителната фактическа и правна сложност на казуса и обема на извършените пред настоящата инстанция процесуални действия, действително платеният размер на адвокатския хонорар се явява прекомерен, поради което и с оглед направеното възражение от процесуалния представител на касаторката, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, следва да бъде редуциран на 200 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение