Решение № 2615 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2008 г.

Решение № 2615 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по три касационни жалби, насочени срещу решение № 854 от 16.06.2008 г., постановено по адм. д. № 854/2007 г. от Административен съд Варна, с което е отменена заповед № РД-06-7706-321/29.11.2006 г. на областния управител на област Варна за одобряване на ПНИ на м. "Ваялар", в землището на гр. Варна в частта за НИ 813, относно достъпа, като жалбата е отхвърлена в останалата й част, а делото е върнато като преписка на административния орган за издаване на законосъобразен административен акт в отменената част. Първата касационна жалба е подадена от Областния управител на област с административен център гр. Варна. В нея изразява довод за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че след като съдът е установил, че претенцията на жалбоподателката за придаване на 209 кв. м. от имот № 318 към новообразуван имот № 813 е неоснователна, то не е следвало да се обсъжда и възражението за неспазване на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за осигуряване на достъп до имот, който не следвало да бъде отразен в ПНИ. Моли решението да бъде отменено като неправилно. Втората касационна жалба е подадена от Димо Георгиев Босев от гр. Варна, чрез адвокат Веселин Тодоров от АК - Варна. Касаторът счита, че решението на съда, с което е отменена само частично заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Заповедта на областния управител е изцяло незаконосъобразна и неправилна, тъй като при постановяването й не са спазени материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и ЗУТ. Новообразуван имот № 813 въобще не следвало да се създава, тъй като не отговаря на изискванията за минимална площ и лице. От заключението на допуснатата по делото СТЕ се установява, че НИ № 813 е образуван от площите на поземлени имоти № 1629 и № 1630, като площта му е от 351 кв. м. и няма лице. Съседните два имота с номера 316 и 317 също са без осигурен достъп до улица. При осигуряване на такъв достъп, тези два имота ще останат с площ съответно от 525 кв. м. и 539 кв. м., което ще доведе до неспазване на разпоредбата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това е следвало първо на поземлени имоти № 1629 и 1630 да се осигури достъп до улица или път и след това при наличие на законовите предпоставки да бъде образуван и имот № 813. Освен това е следвало да се има предвид, че в НИ № 813 са включени такива постройки, които представляват дейности и съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, които не позволявали възстановяването на собствеността на бившите собственици на имотите. Следователно този имот бил проектиран и създаден изцяло в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което решението на съда като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена изцяло заповедта на областния управител. Третата касационна жалба е подадена от Цанка Стоянова Щок. Според нея атакуваното решение на Административен съд - Варна е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Неправилно съдът бил приел, че НИ № 813 е необходимо да има достъп до път. Тъй като жалбоподателката е собственик на съседен НИ № 320 (стар имот № 1624), който имал достъп до път, съдът е следвало да присъедини към него имот № 813. Моли решението да бъде отменено, като спорът бъде разгледан по същество и да бъде отменена изцяло атакуваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателите и заинтересованите страни, редовно призовани, не се явяват. Постъпила е молба от адвокат Стратиева, като пълномощник на жалбоподателката Цанка Щок, с характер на писмена защита, с която доуточнява касационната жалба и прави същите искания. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност и на трите касационни жалби. Намира за основателно възражението, че след като съдът е приел, че неоснователно се претендира придаването на 209 кв. м. от имот № 318 към имот № 813, то не е следвало да се обсъждат възраженията за неспазване на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за осигуряване на достъп до имота, който не е следвало да бъде отразен в ПНИ. Основателни са и възраженията, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по-специално обстоятелството дали НПИ № 813 изобщо е следвало да бъде създаден, поради неспазване на изискванията за минимална площ и лице. Счита, че решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и са процесуално допустими. При разглеждането им по същество настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира за установено следното: С решение № 854 от 16.06.2008 г. по адм. д. № 854/2007 г. Административен съд - Варна е отменил заповед № РД-06-7706-321/29.11.2006 г. на областния управител на област Варна за одобряване на ПНИ на м. "Ваялар", в землището на гр. Варна в частта за НИ 813, относно достъпа, и е отхвърлил жалбата в останалата й част, като е върнал делото като преписка на административния орган за издаване на законосъобразен административен акт в отменената част. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че предмет на обжалване пред него е НИ № 318, 209 кв. м., от площта на който жалбоподателката Цанка Щок е искала да се придадат към нейния НИ № 813. От данните по делото обаче се установява, че няма граница между тези два имота и поради това претенцията е била отхвърлена като неоснователна. Административният съд е приел, че заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ относно НИ № 813 е незаконосъобразна и неправилна, тъй като при постановяването й не са спазени специалните изисквания на разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, както и на техническите изисквания на заповед № РД-46492/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ. Административният акт в тази част е постановен при нарушение на разпоредбите на материалния закон и при неспазване на административнопроизводствените правила. Решението на първоинстанционния съд като краен резултат е правилно, но не по изложените в него съображения. Видно от данните по делото и от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, касаторката Цанка Щок е собственик на съседен на новообразувания и спорен имот № 813. Същият е с № 320 (стар № 1624). Този имот има необходимите лице и достъп до път, така че претенциите на жалбоподателката в тази насока, че от двата новообразувани имота може да се създаде един са напълно основателни. Правилно съдът е приел, че претенциите на жалбоподателката в първоинстанционното производство за придаване на 209 кв. м. от НИ № 318 към нейния са неоснователни. При положение обаче, че същата е собственик и на съседния имот, който има осигурен достъп до път, не е съществувала пречка да се постанови тези два имота да се слеят в един, а не да се търси осигуряване на достъп до път за имот № 813. Колкото до претенцията, че 209 кв. м. от НИ № 318 могат да се придадат, тъй като този имот също граничи с НИ № 320, за който е установено, че е собственост на Цанка Щок, от скицата към заключението на СТЕ се установява, че граница между тези два имота няма. Този имот видно от скицата към заключението на СТЕ граничи с имот ПНИ№ 317, а не с ПНИ 813 и с имот № ПНИ 319, а не с имот ПНИ 320. По втората касационна жалба: наведените от касатора Димо Босев доводи за незаконосъобразността на атакуваната заповед са неотносими към настоящия спор. Същият е имал самостоятелно правно основание, на което да оспорва заповедта, от което той не се е възползвал. Същият е придобил собствеността върху 600 кв. м. от процесния имот по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгл. § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв. м., а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м. Според ал. 2 на същия текст разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Следователно касаторът Димо Босев е можел да оспорва обстоятелствата, относно площта на имота, върху която е придобил правото на собственост в друго производство-образувано по негова жалба, а не в настоящото. Той не може да иска постановяване на решение по жалбата на Цанка Стоянова Щок в нейна вреда и в своя полза. Възраженията за липса на излаз на улица или път на съседните на процесния имот НИ № 316 и 317 и за наличието на строителни дейности по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ в тях по изложените съображения също са неотносими. Със съдебното решение не може да се влошава положението на жалбоподателя. По отношение жалбата на областния управител неоснователно е възражението, че съдът не следвало да се произнася по въпроса за достъпа на имот № 813 до улица, след като бил отхвърлил претенцията за присъединяването на 209 кв. м. от друг имот. Претенцията за присъединяване на тези 209 кв. м. касае ПНИ № 318, части от който не са включени в имот ПНИ 813-между имот 318 и имот 813 е разположен имот 317. Имот № 813 е образуван от части от двата съседни имота, надхвърлящи признатите на ползвателите 600 кв. м., като техните имоти са образувани с размер от по 600 кв. м., а от разликите от 153 кв. м. и 198 кв. м. е образуван имот 813 с квадратура 351 кв. м., която е над законовия минимум от 250 кв. м. Съдът има законовото задължение да следи служебно за издадени от административните органи незаконосъобразни актове. Поради това правилно съдът е приел, че заповедта на областния управител следва да бъде отменена в частта за имот № 813 относно достъпа до път, но не е съобразил обстоятелството, че този имот може да се съедини със съседен имот - собственост на двата имота принадлежи на едно и също лице. В този смисъл доводите на касатора Цанка Щок, че не е необходимо проектирането на улица за достъп до имот № 813, тъй като същият граничи с друг неин имот-№ 320 и има възможност както да се присъедини към него, така и да се осигури достъп през него, тъй като имот № 320 има достъп до улица, са основателни. Обединяването на двата имота: ПНИ № 320 и ПНИ № 813 или осигуряването на достъп до улица за имот ПНИ № 813 през имот ПНИ № 320 засяга само жалбоподателката Цанка Щок-собственик и на двата имота и не засяга имоти № 317 и № 316, по отношение на които техните собственици не са обжалвали заповедта на областния управител за одобряване ПНИ. Доводите в тази насока на касаторката Щок обаче касаят само мотивите на съда, а не и решението като краен резултат. По изложените съображения, решението на Административен съд - Варна следва да бъде оставено в сила. При издаването на новия административен акт административния орган следва да спази указанията на Върховния административен съд в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,