Решение № 7630 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Е. Хичовски, срещу Решение № 11242 от 23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12119/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено Решение № 5290/28.10.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта му, с която е отказано да се предостави хуманитарен статут на Д. Т., [ЛНЧ], гражданин на Ислямска република Иран, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата в тази част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка в Ислямска република Иран, доколкото от приобщената справка с вх. № МД-02-128/30.03.2026 г. се установявало наличие на военен конфликт между Иран, от една страна, и САЩ и Израел, от друга, който обаче не обхваща цялата територия на страната и не е налице безогледно насилие в нея, поради което за чужденеца не съществувал реален риск от тежки посегателства единствено поради присъствието му на тази територия. Иска се отмяна на обжалваното решение в посочената част. Ответникът по касационната жалба – Д. Т., чрез процесуалния си представител адв. М. Недков, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и изразява искане обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Поддържа, че настъпилата съществена промяна в обстановката в Иран е обстоятелство, релевантно към предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което следва да бъде взето предвид от административния орган, като се позовава на константната практика на Върховния административен съд в този смисъл. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 5290/28.10.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на Д. Т., гражданин на Иран, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното Решение № 11242/23.03.2026 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата в частта относно отказа за предоставяне на статут на бежанец, отменил е решението в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че правилно е прието отсъствие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразно към датата на издаването му, но предвид настъпилата след това съществена промяна в обстановката в Иран изводите на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на това основание са материалноправно незаконосъобразни, поради което е отменил акта в тази част и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция споделя крайния извод на решаващия състав, който е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Преценката за наличие на предпоставките за предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ не е предмет на касационната жалба и в тази част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Касационната проверка е ограничена до частта, с която е отменен отказът за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ транспонира чл. 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. и предвижда предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, за когото има сериозни основания да се смята, че при връщане в държавата му по произход би бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно тълкуването, дадено в решение на Съда на Европейските общности (сега Съд на Европейския съюз – СЕС) от 17 февруари 2009 г. Elgafaji, C-465/07, ECLI:EU:C:2009:94, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на личното му положение характеристики, като това съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Според решение на СЕС от 30 януари 2014 г., Diakite, C-285/12, ECLI:EU:C:2014:39, наличието на въоръжен вътрешен конфликт следва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на държавата се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо конфликтът да може да бъде квалифициран като такъв по смисъла на международното хуманитарно право. При преценката на реалната опасност от тежки посегателства се отчитат интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на участващите въоръжени сили, продължителността на конфликта, географският му обхват, действителното местоназначение на молителя при връщане и евентуалното умишлено насилие срещу цивилното население (СЕС, решение от 10 юни 2021 г., Bundesrepublik Deutschland () и individuelles"), C-901/19, ECLI:EU:C:2021:472; СЕС, решение от 09 ноември 2023 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Notion d’atteintes graves), C-125/22, ECLI:EU:C:2023:843). Сигурността в държавата по произход подлежи на непрекъснато развитие и промяна, поради което решаващият орган, съответно съдът, дължи преценка на обстановката такава, каквато е към момента на произнасянето, а доказателствата за действителното положение в страната следва да бъдат актуални. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е съобразил, че към момента на постановяване на съдебния акт е налице съществена промяна в обществено-политическата обстановка в Ислямска република Иран в сравнение с тази, обсъдена в оспореното решение на административния орган. От приетите по делото справки с вх. № МД-02-128/30.03.2026 г. и с вх. № МД-02-162/17.04.2026 г., изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, както и от представените пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция доказателства се установява, че считано от 28.02.2026 г. е налице започнал въоръжен конфликт между Ислямска република Иран, от една страна, и Съединените американски щати и държавата Израел, от друга, като на територията на Иран се осъществяват въздушни удари, довели до значителни разрушения и човешки жертви, включително сред цивилното население, а с първите атаки е убит върховният лидер на страната. Според данните в справката броят на засегнатите цивилни обекти и жертви е значителен, информацията от страната е достъпна и проверима само в ограничена степен поради продължаващото национално прекъсване на интернет връзката, а посоката на развитие на конфликта и евентуалното му прекратяване остават несигурни. Тези данни следва да се преценяват и в контекста на предхождащата ги вълна от масови протести в страната от края на 2025 г. и началото на 2026 г., съпроводена с данни за множество жертви и масови задържания. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите, до които достига константната практика на Върховния административен съд по сходни случаи, че така установената съществена промяна в обществено-политическото положение в Ислямска република Иран налага нова проверка и обсъждане на обстоятелствата, относими към търсената закрила по чл. 9 ЗУБ (в този смисъл Решение № 2119 от 24.02.2026 г. постановено по адм. дело № 11820/2025 г., по описа на ВАС; Решение № 2704 от 11.03.2026 г. постановено по адм. дело № 12322/2025 г., по описа на ВАС). Промяната в обстановката съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, настъпило след издаване на административния акт, което подлежи на преценка към момента на приключване на устните състезания и е относимо към преценката за наличието на предпоставките по чл. 9 ЗУБ. Тази проверка следва да бъде извършена от административния орган в производството по предоставяне на международна закрила, на който чл. 75, ал. 1 ЗУБ предоставя специална компетентност, а и естеството на административния акт не позволява съдът да реши въпроса по същество (Решение № 2107 от 24.02.2026 г. постановено по адм. дело № 678/2026 г., по описа на ВАС; Решение № 2536 от 9.03.2026 г. постановено по адм. дело № 12353/2025 г., по описа на ВАС; Решение № 3382 от 25.03.2026 г. постановено по адм. дело № 167/2026 г., по описа на ВАС). Неоснователно е възражението на касатора, че военният конфликт не обхваща цялата територия на Иран и за чужденеца липсва реален риск от тежки посегателства. Преценката за интензитета, обхвата и характера на конфликта и за произтичащия от него риск по критериите на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на цитираната практика на Съда на Европейския съюз предполага анализ на актуални и пълни данни за страната по произход, какъвто административният орган не е извършвал, тъй като към датата на издаване на оспореното решение конфликтът не е бил възникнал. Ето защо именно този анализ е предмет на дължимото ново произнасяне и не може да бъде заместен от касационната инстанция. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на отказа по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ предвид настъпилата съществена промяна е правилен и следва да бъде споделен, поради което касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази изцяло актуалната обществено-политическа обстановка и обстановката по сигурността в Ислямска република Иран към момента на постановяване на решението си, въз основа на пълна и актуална информация за страната по произход от достоверни и независими източници. В това отношение органът следва да отчете, че въоръженият конфликт от 2026 г. между Ислямска република Иран, от една страна, и Държавата Израел и Съединените американски щати, от друга, се характеризира с подчертано нестабилна и изменчива обстановка: постигнатите примирия имат временен характер и многократно са били нарушавани. С оглед на интензитета, обхвата и характера на този въоръжен конфликт и на произтичащия от него риск за цивилното население органът следва да прецени дали действително са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на Д. Т. по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При тази преценка органът следва да съобрази и, че при несигурна ситуация с временен характер чл. 31, пар. 4 от Директива 2013/32/ЕС допуска отлагане на произнасянето, съпроводено с периодичен преглед на положението в страната по произход. Същата норма е възпроизведена в приложимия към датата на постановяване на настоящото решение Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС, който се прилага от 12 юни 2026 г. (съгласно чл. 79 от него), а именно в чл. 35, пар. 7, уреждащ отлагането на приключването на процедурата за разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,