Решение № 82 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2020 г.

Решение № 82 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Петров от [населено място] срещу решение № 207 от 19.12.2019 г., постановено по административно дело № 204/2019 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 3 ХУ-И0/Д-Т/697/ФП от 18.07.2019 г. на директора на ДСП (Дирекция "Социално подпомагане") - Търговище, потвърдена с решение № 25-РД06-0023/20.08.2019 г. на директора на РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) - Търговище. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Маркова, в депозиран писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. В хода на първоинстанционното производство по делото е установено, че Б. Петров ( [дата на раждане] ) е подал на 01.07.2019 г. заявление – декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и формуляр за самооценка на лице с увреждания, в който под формата на въпросник е отговорил на множество въпроси за собственото си състояние, желания и възможности, като е вписал и, че желае получаване на финансова подкрепа. Представил е експертно решение на ТЕЛК, с което му е определена 81% степен на увреждане - пожизнено. На 16.07.2019 г. служители от ДСП – Търговище са изготвили на заявителя индивидуална оценка на потребностите, с която е дадено становище да му се отпусне месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 15 на сто от линията на бедност за срок от 01.07.2019 г. до 31.07.2024 г. Два дни по-късно, на 18.07.2020 г. директорът на ДСП – Търговище е издал процесната заповед, с която на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) и въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите, на Б. Петров е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 52, 20 лв. за срок от 01.07.2019 г. до 31.07.2024 г. Недоволен от размера на отпуснатата му финансова подкрепа, считайки го за занижен, Петров е атакувал заповедта както пред директора на РДСП – Търговище (който я е потвърдил), така и пред Административен съд – Търговище. За да формулира краен правен извод, че сезиралата го жалба е неоснователна, а оспорения с нея административен акт е законосъобразен, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденият акт е съобразен с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ се извършва по реда, определен с ППЗХУ, към който препраща разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ възлага изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане". Специализираният отдел осъществява функциите си при спазване на специалните административнопроизводствени правила на чл. 15 – чл. 20 от ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (чл. 15, ал. 6 от ППЗХУ), приета от Министерския съвет с Постановление № 64 от 29.03.2019 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика, въз основа на която методика се урежда начинът за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Съгласно чл. 15, ал. 3 от методиката "При извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реалните затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. ". В материалите по преписката липсват доказателства, че е осъществено изискуемото интервю с човека с увреждане и че е посетен в дома си. Тези обстоятелства не са обследвани и от първоинстанционния съд. Наличието на попълнен от лицето формуляр за самооценка не освобождава служителя, водещ случая, от задълженията му за осъществяване на интервю и за домашно посещение. Освен това, разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ предоставя право на всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от ЗХУ да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. Присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло на неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение. В тежест на административния орган обаче е задължението да осигури възможност за упражняването му от неговия носител и да създаде необходимите условия за това. Упражняването на правото се гарантира чрез извършване на административнопроцесуалното действие, предвидено от чл. 17, ал. 1, т. 2: уведомяване на човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с увреждания не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление. В административната преписка, приложена по делото, не се съдържат доказателства за проведено от специализирания отдел заседание за изготвяне на индивидуална оценка при осигуряване на участието на заявителя на това заседание. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗХУ изрично вменява задължение на специализирания отдел за изготвяне на протокол за всяко заседание, като протоколите от заседанията и индивидуалните оценки на потребностите се съхраняват за срок 10 години в Дирекция "Социално подпомагане", съгласно чл. 20, ал. 1 от същия правилник. Хората с увреждания се ползват със засилената защита на държавата. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото. Тази закрила е инкорпорирана в редица законови и подзаконови текстове на действащата нормативна уредба. Изпълнението на посочените по-горе императивни изисквания е с оглед постигане на изведената от законодателя цел за включване и активно участие на човека с увреждане в целия процес по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. Спазването в хода на административното производство на процесуалните правила пряко рефлектира върху обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и определената въз основа на нея финансова подкрепа. Извън горното, оспорващият Петров твърди, че е подал заявление по "тяхно нареждане" (очевидно визира длъжностни лица от ДСП – Търговище) и настоява, че има право на финансова подкрепа с общ размер 64. 83 лв., получаван до 30.06.2019 г., като се позовава на приложено от него разпореждане на ТП на НОИ – Търговище от 01.01.2019 г. (налично в преписката, но не коментирано нито от административния орган, нито от съда). В оспорената заповед и в потвърждаващото я решение не са изложени фактически или правни съображения по прилагането на разпоредбата на § 7, ал. 3 от ПЗР на ЗХУ, от която черпи аргументите си жалбоподателят. Не са представени заповедите, издадени по реда на отменения Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и правилника за прилагането му, за да може да се установи размерът и срокът на отпуснатите на лицето месечни добавки за социална интеграция към датата на подаване на заявление-декларацията и към началната дата на отпуснатата с оспорената заповед месечна финансова подкрепа – 01.07.2019 г. Първоинстанционният административен съд не е проверил дали наистина срокът на предишната индивидуална оценка е изтекъл, като доказателства за установяване на подобно обстоятелство липсват. От изложеното е видно, че не са изяснени факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на материалния закон. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на общите и специални административнопроизводствени правила, както и при правилно прилагане на материалния закон, Административен съд – Търговище е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 152, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК и чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, поради което делото трябва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Съдът следва да се произнесе по същество след извършване на процесуални действия за попълване на административната преписка с липсващите документи, с доказателства относно спазване на административнопроцесуалния ред за издаване на акта и досежно получаваните от лицето месечни добавки и социални пенсии по реда на отменения ЗИХУ и ППЗИХУ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,