Решение № 6417 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2014 г.

Решение № 6417 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13009/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Варна против решение по адм. д. № 4298/2013 г. по описа на Административен съд - Варна в частта, в която е отменен АУЗД относно такса поддържане на чистотата на териториите за обществена полза. Доводът е, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, защото услугата се плаща за принадлежността на имота към населеното място, в случая гр. Варна, както и за районите, за които се предоставя услугата. Иска отмяна на решението в тази част. Ответната страна Никола Стоянов Джеров и Петранка Стоянова Минчева оспорват касационната жалба и искат оставяне на решението в сила. Развиват съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1980/7.08.2014 г. по адм. д. № 4298/2013 г. по описа на Административен съд-Варна, е отменен АУЗД № МД-АУ-139/28.06.2013 г. на орган по приходите при ДМД при община Варна, потвърден мълчаливо от директора на ДМД, в частта, в която на Петранка Стоянова Минчева са определени задължения за ТБО за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за услугата сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Със същото решение е отменен АУЗД № 144/28.06.2013 г. на орган по приходите при ДМД община Варна, потвърден мълчаливо от директора на ДМД, в частта, в която на Никола Стоянов Джеров от гр. Варна са определени задължения за ТБО за 2009, 2010 г., 2011, г. и 2012 г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на АУЗД № 144/28.06.2013 г. Решението е влязло в сила в отхвърлителната част, с която са отхвърлени жалбите на Петранка Стоянова Минчева и Никола Стоянов Джеров от гр. Варна срещу АУЗД № МД-АУ-139/28.06.2013 г. и АУЗД № 144/28.06.2013 г. за определена ТБО за услугата такса за обезвреждане на битови отпадъци на депо. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Защитната теза на касационния жалбоподател е, че се дължи ТБО за услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване поради принадлежността на имотите към гр. Варна като населено място и защото услугата е предоставяна. Касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 71 от ЗМДТ (редакция ДВ бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., относима за процесния период от време), не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, когато не се предоставя от общината. Въпросът, който се поставя е дали общината трябва да предоставя услугата в района, определен със заповедта на кмета по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за предоставяне на услуга, в границите на който се намира имота. Или е достатъчно, че имотът се намира в границите на населеното място гр. Варна. Такса битови отпадъци не е данък и поради това се дължи, само ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имотът. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ не подкрепя тезата на касационния жалбоподател. Дължимостта на такса за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване, когато не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, не означава, че ТБО за посочени две услуги се събират поради принадлежност на имота към населеното място. Означава, че дължимостта на таксата за тези две услуги не е функция на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Когато общината не предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в съответния район, където са имотите на ответниците, тази такса не се събира, защото не се дължи. В случая административният орган, чиято е тежестта на доказване, не е установил, че в районите, където се намират имотите, услугата е предоставяна, поради което е обоснован и материално законосъобразен правния извод на съда за материална незаконосъобразност на актовете за установяване на задължения по декларации за периода от 2009- 2012 г. в тези им части. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства и изслушал съдебна експертиза, с които е обосновал направения правен извод . В обжалваната част първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение