Решение № 3114 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2009 г.

Решение № 3114 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "Детелина - 2005" ЕООД - гр. София чрез управителя и представляващ дружеството Тодор Маринов Вътев срещу решение № 56 от 20.07.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 1180/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2000800435 от 11.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с решение № 62/15.01.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, кумулативно предвидените в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са налице и това е безспорно установено по делото. Съдът не е спазил разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от същия закон с оглед на обстоятелството, че данъкът е внесен по "ДДС-сметка" на доставчика. Неправилен е изводът на съда, че не е осъществена реална доставка. Неправилно е ценено заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Не е ясно какви доказателства следва да се представят, за да се установи осъществяването на доставката. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Дечева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт № 2000800435 от 11.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София-град, потвърден с решение № 62/15.01.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. април 2006 г. по фактура № 1460/28.04.2006 г., издадена от "Пътстройинженеринг 2000" ЕООД - гр. Велико Търново, в размер на 30 473.46 лв. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради непредставяне на документи, установяващи материална, кадрова и техническа обезпеченост на изпълнителя на услугата. За да отхвърли жалбата на "Детелина - 2005" ЕООД - гр. София срещу РА, съдът подробно е обсъдил всички, събрани по делото доказателства, в т. ч. и заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Приел е за безспорно установено по делото, че данъкът е начислен от доставчика в съответствие с изискванията на закона и същият е внесен по "ДДС-сметка на доставчика". Основният спор е свързан с реалността на доставката. Съгласно договора от 15.02.2006 г., изпълнителят поема задължението да извърши СМР, съгласно спесификация - приложение № 1, със своя техника и работна сила. Извършените работи са приети от възложителя с констативен протокол от 17.04.2006 г. Плащането е извършено по банков път и по ДДС-сметка и е намерило счетоводно отражение в счетоводствата на двете дружества. Доставчикът не е представил в хода на ревизионното производство доказателства, установяващи наличието на възможност за осъществяване на строителните услуги - предмет на договора. Жалбоподателят също не е доказал реалното извършване на услугите в хода на съдебното производство. Единствените разходи, които могат да се свържат с услугите и са осчетоводени от доставчика, са възнаграждения на физически лица в размер на 2000 лв., които са несъпоставими с получения приход от 153 367.30 лв. Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., касационната жалба е неоснователна. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, предпоставките, визирани в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 55, ал. 6 от същия закон се преценяват при наличието на реално осъществена доставка на стока или услуга. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 се прилага, когато доставчикът не е изпълнил задължението си по ал. 1, т. 2 - за начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6, а фактът на начисляването на данъка не е спорен. Що се отнася до разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тя също може да намери приложение при доказано реално извършване на доставка на стока или услуга. На доставчика е връчено искане - изх. № 8507/10.04.2008 г. на 10.04.2008 г. В него са поискани: оборотна ведомост, хронологичните разпечатки на счетоводните сметки, по които е осчетоводена фактурата, платежни документи за извършени плащания, фактури от предходни доставчици, хронология на сметки 304 и 302; доказателства за нает персонал по трудов или друг вид договор, складова база, оборудване, транспортни средства. Органът по приходите е приел, че от представената справка за изплатени хонорари на физически лица не може да се прецени през кой период са изплатени сумите. Представена е оборотна ведомост на жалбоподателя, а не на доставчика. Не са представени доказателства за налични активи и закупени и вложени материали във връзка с извършването на СМР. Поради това, правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 6 от закона. В хода на съдебното производство е изслушано и прието заключение на в. л. Найденова по назначената от съда ССЕ. В същото е посочено, че във връзка с искането за представяне на доказателства за осчетоводяването на съпътстващи услугата разходи, счетоводителят на "Пътстройинженеринг 2000" ЕООД е представил извлечение от сметка 602 "Разходи за външни услуги" за м. април 2006 г. на обща стойност 5500 лв., в която са отразени изплатени суми по граждански договори в размер на 2000 лв. Представен е и приемо-предавателен протокол вх. № 1319/13.04.2007 г. на ТД на НАП - Велико Търново за приети данни от справка по чл. 57 от ЗОДФЛ (отм.) за изплатени доходи на физически лица през 2006 г. в размер на 2000 лв., подадена от "Пътстройинженеринг 2000" ЕООД. С касационната жалба се представят справки за платени суми с № № от 1 до 10, всичките с дата 18.04.2006 г. на физически лица. В тях са цитирани договорите, по които са извършени плащанията, всички с дата 27.02.2006 г., но самите договори не са представени като доказателства по делото. Само по справките, без да са представени самите договори, не може да се установи за каква конкретно работа са изплатени възнагражденията на физическите лица, нито че тези лица действително са работили на обекта, посочен в договора от 15.02.2006 г., сключен между жалбоподателя като възложител и "Пътстройинженеринг 2000" ЕООД като изпълнител. От друга страна, по делото не са представени доказателства за закупените строителни материали и дограма, необходими за извършването на процесните СМР, а именно - шпакловка на стени и таван, латексово боядисване на стени и таван /3 пъти/, поставяне на теракот и фаянс, грунд под фаянс, фугиране, подмяна на дограма, вътрешна топлоизолация, термо-покритие, ремонт и подмяна на санитарни прибори, ел. инсталация. Изразходването /изписването/ на стоки не е отразено по кредитния оборот на сметка 304 "Стоки" на доставчика, а в оборотната му ведомост липсва отделна сметка за отчитане на материалите. Неоснователен е доводът на касатора, че наличието на фактура и изпълнението на изискванията на чл. 64, л. 1 от ЗДДС (отм.) е достатъчно, за да е налице реално осъществена доставка на услуга и да се признае правото на данъчен кредит на получателя по същата, както и че от решението не става ясно какви доказателства не са представени, а е следвало до се представят, за да се докаже реалността на доставката. От ревизионния доклад, ревизионния акт, решението на директора на дирекция "ОУИ" и от съдебното решение става ясно, че не е установено по категоричен начин, че физическите лица, на които се твърди, че са изплащани хонорари по граждански договори, са били наети за извършването на процесните видове СМР, нито за това, че на същите е възложено извършването на тези работи на посочения в договора строителен обект. Липсват доказателства за закупуването на строителни материали, завеждането им било при изпълнителя, било при възложителя, както и изписването им и влагането им също на строителния обект. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - София-град - № 56 от 20.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1180/2009 г., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в която не се предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение на администрацията за всяка инстанция, претенцията на ответника за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за настоящата касационна инстанция, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение