Решение № 2986 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2019 г.
ВАСII отделение25.02.2020 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 595/20 март 2019 г., постановено по адм. д. № 2481/2018 г. по описа на Административен съд Варна. ОСЪЖДА Общински съвет, гр. Варна, да заплати на Т. Тодоров и Д. Тодорова направените по делото разноски за един адвокат в размер на 400 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2986 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет, гр. Варна, чрез проц. представител адв. Р. Николова, против решение № 595/20 март 2019 г., постановено по адм. д. № 2481/2018 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Тодоров и Д. Тодорова, [населено място], обл. [област], против решение № 1269-2-1/32/28 юни 2018 г. на Общински съвет, гр. Варна, взето на заседание от 28 юни 2018 г., съгл. протокол № 32 от същата дата, на което е взето решение за разпоредителна сделка по чл. 35, ал. 3 ЗОС - продажба на ПИ с идентификатор 72709.501.683 с площ 603 кв. м. и с одобрена пазарна оценка в размер на 37 200 лв, без ДДС, или 61. 69 лв за кв. м. без ДДС. Съдът е уважил жалбата като е изменил решението на Общинския съвет в частта за пазарната оценка като приема такава в размер на 20644 лв без ДДС за целия имот, или 34. 24 лв за кв. м. без ДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначена и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно изискването на чл. 41, ал. 2 ЗОС разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго. Решаващият съд, съобразявайки се с изискването, визирано в чл. 22 ЗОС, оценката да бъде определена въз основа на пазарните оценки на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, както и оценката да отговаря на пазарните условия и по специално да бъде обоснована с цените на действително извършени сделки за сходни имоти, е определил справедлива пазарна стойност. Законосъобразно и обосновано е кредитирано заключението на първата СТЕ, като е прието че заключението е компетентно дадено, пълно и подробно мотивирано. При преценката по същество коя пазарна оценка да бъде кредитирана, съдът е изложил убедителни съображения, които се споделят от този състав. Изложени са мотиви мотиви, към които препраща, при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Оспорената оценка не е реалната пазарна цена на имота, предмет на това производство, с което е допуснато нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗОС, обуславящо отмяната на оспореното решение в тази му част. Като се е позовал на първото заключение и е изменил пазарната цена на продавания общински имот съобразно него, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на Т. Тодоров и Д. Тодорова следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 400 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав